Чудеса запазват икони изпод хиляди бомби

Българската история е съхранила спомени за не един и два случая, при които след въздушно покушение над религиозни храмове, реликвите като по чудо оставали непокътнати.

При атентата през 1925 г. в “Св. Неделя” оцелели Мощите на Стефан II Милутин. След масивната въздушна атака над София през Втората световна останала цяла статуята на св. Йосиф. След тоталното сриване на храма „Св. Николай“ в столицата след бомбардировките през 1944 г., забелязали, че иконата на светеца стърчала и дори била със запалено кандило. Лицата на светиите в храм-паметник „Св. Александър Невски“ били непокътнати след падането на 3 ракети в него.

Ярък пример за такова чудодейно спасение били мощите на св. Стефан II, които се запазили при най-големия терористичен акт в българската история, случил се на 16 април 1925 г. Тогава покривът на „Св. Неделя“ бил взривен от група крайно леви дейци от Военната организация на БКП по време на провеждана в църквата церемония по погребението на убития два дни по-рано от комунистите генерал Константин Георгиев. Покушението целяло да ликвидира целия политически и военен елит на България. 134 души загинали, а 500 били ранени, като част от тях по-късно издъхнали от раните си. Голямото мнозинство, дошло да изпрати генерала в последния му път, наложило мощите на светеца да бъдат преместени и повечето министри застанали около тях. Държавниците били сред най-големите късметлии, защото всичко около ковчега оцелели при взрива. 

Още едно странно събитие е спрягано за „виновно“ за спасението на хората от правителството. То се случило на 3 март по време на тържественото богослужение същата година. Свети Серафим Чудотворец, нарушавайки церемонията се отделил от другите духовници и отишъл лично да благослови цар Борис ІІІ и министрите му. По някаква случайност (или не съвсем) именно те остават невредими при атентата, а царят закъснял за погребението. 

Не са намерени логични обяснения и за други събития, станали през Втората световна война, съобщават в свой материал „168 часа“. През 1944 г. по време на бомбардировките над столицата са документирани редица случаи, в които църквите са изравнени със земята, но иконите оцелели отново по чудо.

Останала цяла катедралата „Св. Александър Невски“, въпреки всички щети, които претърпява. Върху северната страна на храма паднали три мощни бомби. Счупени били всички прозорци и врати вследствие на запалителните устройства, натрошили се и мозайките. Надупчена била цялата фасада в тази част, взривовете са засегнали и стъклата на иконостасите и част от картините. Иконите обаче стоели непокътнати.

Най-необяснимото чудо се случило на 30 март през 1944 г. при една от най-зловещите атаки над София. Така нареченият бомбен килим от 150 изтребителя и 450 бомбардировача нападат столицата в 09:45 ч. Ударът се повтаря в 10:10 ч. Хвърлени са били около 3000 фугасни и около 30 хиляди запалителни бомби. 3575 сгради са били разрушени. Българските изтребители пресрещнали противника, но поради малкия си брой не успели да разстроят бомбардировъчната формация. Планът да бъдат избити голяма част от жителите на града бил осуетен, благодарение на направената от управниците по-рано евакуация.

Над 200 пожара за избухнали, гъстият дим с дни се е разнасял из софийските улици. Сериозно засегнати от снарядите били емблематични сгради – Народният театър, министерствата на правосъдието, на финансите и на вътрешните работи, Народната библиотека, хотел “България”, Държавната печатница, Светият синод, Българската академия на науките, Юнион клуб, Столичната община на ул. “Генерал Гурко”, Градската библиотека на ул. “Триадица” и почти всички храмове в центъра на града, като някои били напълно унищожени. Жертвите – само 139 души. 

Строена в началото на IV век заедно с Дворцовия комплекс, предназначен за престоите на император Константин Велики в антична Сердика, средновековната трикорабна базилика „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ била сред руините. Там, сред всички останки, остава да стърчи част от иконостаса, а на него – чудотворната икона с благия поглед на св. Николай. Пред иконата горяло без да спре кандило – като на заупокойна панихида за загиналите, но и като упование в Божията милост.

От Софийската синагога споделят и съдбата на трикорабната базилика, църквата „Свети Спас“ и римокатолическата катедрала „Свети Йосиф“. Красивият католически храм бил изравнен със земята. Подобно на иконата на св. Николай, там останала да се извисява напълно непокътнатата статуя на св. Йосиф. Според легендите, присъстващите на нападението били спасени от земния баща на Исус Христос. Въпреки събраните средства, които били достатъчни за възстановяването на храма, парите били откраднати от представителите на атеистичната власт в лицето на БКП. Строителството на нова катедрала било забранено, а самото място – отчуждено.