Основен фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро (670 милиарда британски лири; 825 милиарда долара) е предложен от изпълнителната комисия на ЕС, за да помогне на държавите-членки да се справят с „безпрецедентната криза“, пише „BBC“.
Икономиките в 27-членния блок на ЕС бяха опустошени от пандемията COVID-19, но няколко южни държави имаха големи дългове още преди кризата. Пакетът ще бъде съставен от безвъзмездни средства и заеми за всяка държава-членка на ЕС.
Германия подкрепи призивите за набиране на пари на капиталовите пазари. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен трябваше да обяви в сряда как ще бъде изплатен фондът. Комисарят по икономиката Паоло Гентилони заяви, че фондът е „европейска повратна точка„, която ще бъде добавена към вече лансираните инструменти.
Комисията обобщи плана на ЕС от следващо поколение. Без подкрепата на всички 27 държави-членки на Европейския съюз тя не може да продължи. Няколко „икономични“ държави възразяват срещу поемането на дълг за други страни. Австрия, Холандия, Дания и Швеция отхвърлят идеята за раздаване на пари в сравнително по-бедни страни, а не за заеми с ниска лихва.
Какво ще каже лидерът на Комисията?
Урсула фон дер Лайен ще даде подробности както за „инструмента“ за възстановяване, така и за това как той ще бъде интегриран в по-мащабния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. Когато се добави към предложения бюджет от 1,1 трилиона евро, фондът за възстановяване от 750 милиарда евро ще донесе 1,85 трилиона като обща сума, която според Комисията ще „стартира икономиката ни и ще гарантира, че Европа да се развива напред“.
Председателят на Комисията трябва да отговори на опасенията на „пестеливата четворка“, както и на други, като се очаква да потърси начин да избегне възможността държавите-членки да трябва да плащат повече пари за покриване на фонда за възстановяване.
Това означава, че парите ще трябва да бъдат събрани на финансовите пазари, но все пак ще трябва да бъдат върнати, може би в период от над 30 години. Така че въпросът е как и през кой период средствата да бъдат възстановени. Докладите предполагат, че някои данъци за целия ЕС могат да се налагат върху оборота на многонационални компании, както и върху излишествата от пластмаса и емисиите на въглероден диоксид.
Комисарят Марос Сефкович казва, че възстановяването трябва да се основава на екологични и цифрови политики, както и на „повишена устойчивост“ , като според него е добре блокът да си изведе и поуки от кризата, свързана с Covid-19.
Бюджетът ще бъде „снабден с увеличена огнева мощ, за да можем да генерираме масивни инвестиции в мащаба и скоростта, необходима за стартиране на всички наши икономики“, казва той.
Европейската централна банка изигра ключова роля в подпомагането на страните от еврозоната да излязат от дълговата криза със своята стимулираща програма за изкупуване на облигации. Но притесненията за бъдещето на програмата на ЕЦБ бяха повдигнати по-рано този месец, когато върховният съд на Германия постанови, че тя нарушава германската конституция.
Обединеното кралство вече е официално напуснало ЕС, така че е малко вероятно да участва във фонда в настоящия му вид.
Какво казват държавите-членки?
Холандският премиер Марк Руте обобщи чувствата на по-заможните държави от Северна Европа във вторник:
„Такъв фонд беше необходим за стимулиране на възстановяването“, каза той, но „смятаме, че това трябва да се състои от заеми, без взаимно приобщаване на дългове“.
Испания и Италия са държавите с най-голям брой смъртни случаи в ЕС по време на коронавирусната криза и заедно с Гърция и Португалия разчитат на туризма за голяма част от своята икономическа продукция. Руте обсъди фонда с премиера Джузепе Конте във вторник и похвали плановете на Италия за реформи. „За един силен Европейски съюз ни трябват силни държави-членки. Ето защо приветствам стъпката, вдъхваща увереност, предприета от премиера Конте.“
Италианският министър на икономиката Роберто Гуалтиери заяви, че очаква „амбициозно предложение“, за което се е борила Италия и което „първоначално ни се вижда изолирано, но след това се постига консенсус от много страни“.
