Когато лидерите на 27-те държави-членки на Европейския съюз се съберат в петък в Брюксел бъдете готови за познатия шок. След 5 месеца на скована видеоконферентна дипломация президентите и министър-председателите на страните ще се срещнат отново лице в лице, предава “BBC”. Това обаче не означава, че ще видят лицата си.
…
Очаквайте предпазни маски и спазване на социална дистанция заедно с очевидната политическа дистанция, която се зароди по време на дългите месеци на изолация. Същевременно добре познатата гледка няма да е само на събралите се европейски лидери, а и на проблемите, пред които са изправени.
Какво ще се решава?
В основата на срещата на върха са европейските средства. Ръководителите на блока предстои да обсъждат бюджета на Европейския съюз за периода до 2027, който е в размер на над 1 трилион евро, като същевременно ще дискутират и амбициозния фонд за икономическо развитие в размер на 750 милиарда евро.
За ключовите институции в Брюксел – Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, залозите са големи, като не на последно място на карта е заложена и тяхната централна роля в политическия живот на Европа. Със зараждането на заразата на континента по-рано тази години страните-членки не реагираха единно на напътствията на Брюксел, а фрагментирано, като всяко правителство постави на първо място интересите на собствената си нация.
Границите на страните бяха затворени с минимални обсъждания, извънредните икономически мерки бяха предприети без централна координация, а когато Италия призова за извънредна медицинска помощ, реакцията бе разочароваща.
Ситуацията обаче започна да се подобрява. Немски болници например приеха за лечение френски пациенти, докато Брюксел, който започна да губи контрол с разрастването на кризата в Европа, остана решен, че единството ще бъде възстановено с отправянето към социално и икономическо възстановяване на блока. Това обаче ще коства пари и то много.
Кои са “пестеливите”?
Една от вечните истини в политическия живот Брюксел е, че скъпоструващите оперативни програми са по-популярни сред страните, които очакват да получат средства от тях, отколкото сред страните, към които се очаква реално да бъдат насочени парите.
Нидерландският министър-председател Марк Рут често е представян като главен говорител на т.н. “пестеливите четири”, неформален съюз между Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания. Включвайки и Финландия “пестеливите” стават пет, като основната им цел е да ограничат размера – съответно амбицията, на всички бюджетни увеличения. Финландският министър-председател Сана Марин обяви, че правителството й иска да види “по-ниско общо ниво на бюджета и по-добър баланс между заемни и безвъзвратни средства при фонда за икономическо възстановяване”.
Това е в контраст с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, който заяви противоположни искания с впечатляваща яснота: “щом целим да сме амбициозни , ще ни трябват повече ресурси”.
Европейският съюз се изправи пред редица предизвикателства още преди кризата от COVID-19 в лицето на Брекзит, климатичните промени и продължаващия имиграционен натиск от юга. Този път обаче спорът около средствата изглежда различен. Дискусията е за размера и обхвата на европейските амбиции за десетилетие напред, които най-вероятно ще заложат тона и за периода отвъд това.
Кой следва да получи средства?
“Това, което е заложено на карта”, коментира пенсиониран дипломат, “е способността на европейските институции да овладеят ситуацията и да превърнат кризата във възможност”.
Сравнително неопитните ръце, в които се намират институциите, обаче не правят ситуацията по-малко предизвикателна. Бившият министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен е начело на Европейската комисия, докато доскорошният министър-председател на Белгия Чарлз Майкъл оглавява Европейския съвет. Би било справедливо да се отбележи, че предизвикателствата около гласуването на европейските разходи биха били факт и в в ръцете на най-опитните ръководители. Това е така защо проблемът няма да бъде решен с леко занижаване или увеличаване на европейския бюджет в размер на 1,1 трилиона евро или с орязването на няколко милиарда от фонда за икономическо възстановяване.
Следва ли парите просто да бъдат раздадени на нуждаещите се или по-скоро да се въведе някаква форма на контрол и механизъм за мониторинг при преразпределение на средствата? Южни и източни държави-членки биха негодували, при каквито и да е индикации, че по-богатите и развити икономики ще диктуват как да бъдат употребени средствата.
И още по-спорният въпрос остава дали отпускането на средствата следва да се обвърже с политическите ценности? Мнозина в Брюксел смятат, че страни като Полша и Унгария следва да получат средства, само в случай че отстъпят от политически и съдебни реформи, които биват възприемани като посегателство върху върховенството на закона.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан вече си осигури подкрепата на националния парламент при евентуално налагане на вето на европейския бюджет, в случай че блокът се опита да свърже разпределянето на средствата с моралните ценности на Европейския съюз.
В условията на Брекзит Великобритания остава без право на глас по въпроса, като липсата на страната може да отслаби групата на фискално консервативните държави, но същевременно може да облекчи диалога.
Не очаквайте бързи решения и кратки дискусии – обхватът на институционалните обсъждания е много вероятно да се разпростре във втора среща на върха преди края на месеца. Европейските лидери чакаха пет месеца за въпросната среща и е разумно да се допусне, че едва ли биха чакали още много за втора.
