Втората вълна на пандемията от COVID-19 е засегнала Африка много по-сериозно от първата вълна, показва нов анализ. Ежедневният брой на новите случаи на заразени на територията на континента са били с приблизително 30% по-високи през втората вълна, според данните от проучването, публикувано в списанието „The Lancet“. Авторите му твърдят, че това е първият най-обстоен анализ на пандемията в Африка, обхващащ целия континент.
Данните показват още, че по време на първия пик на пандемията в средата на юли средно 18 273 нови случая са били регистрирани ежедневно в различни точки на континента, а в края на декември, когато е отчетена втората вълна, този брой е нараснал до средно 23 790 случая ежедневно.
Д-р Джон Нкенгасонг, директор на Африканският център за контрол и превенция на заболяванията, който е и един от авторите на изследването, обясни, че „по-агресивната“ втора вълна вероятно е причинена от няколко фактора, включително недостатъчно стриктното спазване на здравните мерки като носенето на маска и социалното дистанциране, както и появата на новите, по-инфекциозни щамове на вируса. Въпреки това, медикът предупреди в ефира на „CNN“, че мерките за опазване на общественото здравеопазване сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да спрат по-нататъшните вълни от пандемията в Африка.
„Без спешното увеличаване на броя на наличните ваксини, несъмнено ще преживеем и трета вълна, която вече е факт в някои африкански страни.„, добави той.
Очевидно африканските страни изостават от останалия свят по отношение на процеса по масова ваксинация на населението, тъй като по-голямата част от страните на континента все още не са получили предвидените доставки на ваксини. Африканските нации разчитат до голяма степен на програмата „COVAX“ – глобална инициатива за споделяне на ваксини, която предоставя намалени или безплатни дози за страни с по-ниски доходи. Предлагането обаче е много ограничено.
Според Световната здравна организация приблизително 90 милиона дози ще бъдат предоставени на Африка през първата половина на тази година. Това обаче е достатъчно, за да се имунизират само 3% от населението на континента. Чрез разработването на повече налични ваксини целта е да се ваксинират поне 20% от населението до края на годината, твърдят експертите.
Няколко държави в Африка са сериозно засегнати
Проучването казва, че докато общият броя на случаите на заразени и починали от коронавируса в Африка все още е нисък в сравнение с много други части на света, няколко страни са сериозно засегнати от пандемията. От близо 3 милиона случая на заразени с COVID-19 и над 65 000 смъртни случая, регистрирани в Африка между средата на февруари миналата година и края на годината, повече от 82% са отчетени само в девет държави. Най-силно пострадала е Южна Африка, като там са регистрирани над 38% от всички случаи на континента. В Мароко са регистрирани близо 16% от всички случаи, докато Тунис, Египет и Етиопия са докладвали за около 5% от общия брой случаи.
Авторите на анализа разкриха, че ранната интервенция в много африкански страни е задържала първата вълна на пандемията под контрол сравнително дълго време. Такъв е случаят при Сенегал, Руанда, Мавриций и Либерия, които започнаха да планират своята реакция срещу пандемията веднага щом сигналите за предупреждение бяха обявени в международен план. Тогава те предприеха незабавни проверки на пътниците на летищата, след което контактните лица бяха поставяни под карантина. Гана и Нигерия, от своя страна, забраниха пътуванията между градовете и въведоха вечерен час.
Разглеждайки ситуацията в 50-те държави, за които са налични данни относно адекватните мерки за опазване на общественото здраве, здравните експерти са установили, че 36 от тях са въвели строги ограничения около 15 дни преди да докладват за първия си случай на заразен гражданин. Останалите 14 държави ги прилагат средно само девет дни след първия им регистриран случай, което на практика е много по-рано спрямо действията на други страни по света.
По-голямата част от страните в Африка са въвели поне пет строги мерки, включително международен контрол на пътуванията, затваряне на училищата и забрани за публични събития и масови събирания. Авторите на анализа обаче са си направили извода, че макар втората пандемична вълна да е по-тежка, въведените здравни мерки всъщност са били значително по-леки спрямо тези, въведени по време на първата. Те заявиха, че за да предотвратят по-нататъшните вълни на пандемията, за които има опасност да протекат дори по-тежко, африканските лидери трябва да затегнат още мерките за опазване на общественото здраве и да работят в посока подобряване на техния капацитет за масово тестване на населението.
