„Основната реформа в регионалното развитие е да започне да се работи планово и стратегически, на базата на национално утвърдени приоритети, с които да се съобразява цялата инвестиционна програма на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което е инвеститор в публични блага в полза на обществото – магистрали, общински проекти, саниране и други.“
Това заяви в предаването „Неделя 150“ на БНР министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. Той уточни, че реформата е стартирала, а такъв стратегически подход не е прилаган у нас през последните 20 г. И допълни:
„Политическата неустойчивост е огромна пречка за инвестиционния процес. Но по-голямата пречка е несъобразяването със стратегически документи, които имаме. България още преди 20 години си е заложила кои са основните транспортни коридори, които трябва да планира и съответно да изгради. Много малко стъпки са предприети, така че да се обезпечи проектна готовност.“
Регионалният министър обясни, че продължаването на изграждането на АМ „Струма“ без загуба на европейски средства и извеждането на трафика извън Кресненското дефиле е заложено в управленската програма. Аутобанът е проект с 20-годишна история, като през 2007 г. е започнало строителството на първите учатъци.
От АМ „Струма“ е останал участъкът между Симитли и Кресна. Очаква се финално решение на ЕК за визията на магистралата през новата седмица, така че да може да се започне проектирането и идентифицирането на второ двулентово платно извън дефилето. По този начин ще се защити биоразнообразието и ще се осигури нормален транспортен коридор, тъй като дефилето не е удачен транспортен коридор за скоростен път, подчерта регионалният министър.
По отношение на промените в ЗУТ, предвиждащи уреждането на казуса с незаконни инфраструктурни обекти, Цеков уточни, че документът беше изтеглен по политически съображения, свързани с разговорите за правосъдната реформа. Законопроектът е добър и необходим, и трябва да влезе в Народното събрание, подчерта регионалният министър. МРРБ трябва да обезпечи ползването на въпросните строежи, така че те да са безопасни.
Следва да се търси отговорност там, където се установи, че не отговарят на строителните норми. Последните 15-20 години са извършвани строежи без строителни книжа, като основни ремонти на виадукти на магистралите „Хемус“ и „Тракия“, на тунел „Ечемишка“, довжедащият водопровод, свързващ яз. „Ястребино“ с гр. Омуртаг, язовирни стени. И сега съответната инфраструктура се ползва, но нямаме документална увереност, че отговаря на строителните норми, поясни Цеков.
Целта на промените в закона е да се намери начин при обектите, които не отговарят на нормите, да се отстранят техническите дефекти и тогава да се узаконят.
„Тук ключовото е те да бъдат изпитани. Да се установи дали отговарят на строителни правила и норми, дали са безопасни за ползване, тъй като те и в момента се ползват от гражданите. Ние караме по въпросните магистрали, ползваме съответната инфраструктура, но нямаме никаква увереност документална, че те отговарят на строителните норми. Въпросният законопроект предвиждаше тези, които отговарят, да бъдат въведени в експлоатация. Тези, които не отговарят – за тях да потърсим начин как да отстраним техническите дефекти, да оправим обратни виражи, ако има на завоите, така че да не се случват катастрофи като тази с автобуса с македонските граждани на магистрала „Струма“. И тогава едва да бъдат узаконени“, разясни Цеков.
Регионалният министър припомни, че в края на лятото на 2023 г. стартираха проверки за равнинност с профилограф и сондажни проби на републикански пътища, при които изтича гаранционният срок. В периода септември – декември са проверени 41 участъка, 680 км пътна мрежа, взети са над 800 ядки – по една на 2000 кв. м. При една четвърт от проверените участъци е установено по-тънко асфалтово покритие от предвиденото по проект. Отправени са рекламационни претенции, като при повече от половината са отстранени недостатъците.
„Защитили сме държавния интерес, за да осигурим пътища, отговарящи на нормите“, каза Цеков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството беше категоричен, че критерият най-ниска цена не означава качество под допустимото. Проектът на даден инфарструктурен обект определя колко да е дебелината на пластовете, а изпълнителят е длъжен да се съобрази. Проблемът през всички години е липсата на контрол и отговорност. Единственият начин за осигуряване на качество е контролът да се упражнява при строителството – това е отговорност както на изпълнителите, така и на надзорните фирми, така и на инвеститора – в случая Агенция „Пътна инфраструктура“. Докато се строи пътят, в момента, в който е завършен определен участък или преди неговото приемане от възложителя, трябва да се направят съответните проби. Това правим и в момента за новите участници, така че да е гарантирано, че изпълнението е точно така, както е зададено по договор, увери министър Цеков.
Възлаганията на петте магистрали, по които се работи, са правени без обезпечение на проектната готовност.
„По принцип не е нормално държавата да строи пет магистрали. Но така са възложени. Дали може? Може към настоящия момент, тъй като пак възлаганията са направени без да е обезпечена проектна готовност. И всъщност ние имаме едни възлагания от 2019 – 2020 г. примерно на магистрала „Хемус“, без да има никакви проекти. От същия период имаме възлагане на магистралата и между Видин и Ботевград без проекти, без подробни устройствени планове, без отчуждителни процедури. Това също не е нормално. В момента е обезпечена вече проектна готовност да може да се работи по всички участъци“, обясни Цеков.
Той уточни, че говори за всички участъци между Видин и Ботевград. По магистрала „Хемус“ проектната готовност е такава, че за участъците от 1 до 3 има разрешение за строеж, за участъците от 4 до 6 ще бъдат издадени в рамките на може би май месец, за магистралата между Русе и Бяла има издадено разрешение за строеж за един участък, ще бъде издадено за останалите участъци също около средата на годината.
Същевременно в процес на проектиране е магистралата между Дупница и Гюешево. За АМ „Черно море“ сме на етап избрани две трасета, на които трябва да се направи екологична оценка. Така че заложените в бюджета 1 млрд. лв. за магистрали ще стигне, тъй като имаме различна степен на проектна готовност за различните проекти. Ако за всичките имахме готови проект и издадени разрешения за строеж, то тогава трябваше да разполагаме с няколко милиарда, обясни Андрей Цеков.
Очаква се процесът по сертифицирането на тол камерите за измерване на средна скорост и на софтуера да приключи до два-три месеца, информира още регионалният министър. Той обясни, че МРРБ не може да прилага санкции по закона за пътищата и МВР трябва да оперира системата.
Цеков коментира и политическата ситуация, която, по думите му, сега не се различава много от преди 9 месеца, когато се съставяше кабинета Денков/Габриел. От момента на сформирането му министрите имат управленски задачи по програма и ги изпълняват.
„В една такава сложна политическа конструкция е много трудно да се работи с ултиматуми. Трябва да се търси консенсус там, където е възможен, без да се прекрачват принципи“, каза Андрей Цеков.
Той допълни, че ако има ротационно правителство, би довършил работата, която е започнал, тъй като в регионалното развитие 9 месеца са недостатъчни за провеждането на реформи.
