Приетите от Народното събрание поправки в Наказателно-процесуален кодекс
/НПК/ за пръв път в българското право силно ограничават правото на
обвиняемите и техните защитници да се запознават с всички доказателства в
производството по вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Въпреки аргументите на юристите от „Възраждане“, че това изменение
противоречи на духа на Директива 2012/13, която цели да гарантира по-голям
достъп до информация на участниците в наказателния процес и недопустимо
поставя в по-неблагоприятно положение защитата в сравнение с Прокуратурата,
изменението беше подкрепено от мнозинството без да се дава сметка, че тази
поправка променя изцяло смисъла на справедлив процес.
„Новоприетият текст е правен абсурд, според който защитата няма да може
да се запознава с всички доказателства по делото при производство по взимане на
най-тежката мярка за неотклонение, а само с тези, които ще служат за определяне
на тази мярка. Това на практика предрешава в полза на обвинението изхода от
делото. Представете си какво се предлага с това изменение. Някой, незнайно кой
– разследващ, прокурор или съдия, да прецени кои доказателства да остави в
кориците на делото и кои да махне от него преди то да бъде предоставено на
защитата.Съдът ще познава ли всички доказателства или и той ще се произнася
при непълнота на доказателствата? Това поставя под сериозно съмнение
основното право на всеки обвиняем, а именно правото му на защита. Как ще се
брани обвиняемият, респективно, как ще бъде упражнена неговата защита в това
производство по мярка, ако защитата не разполага с достъп, не се е запознала с
всички събрани по делото доказателства? Поставяме ли Прокуратурата над
защитата и защо го правим?“
От „Възраждане“ допълват, че българското право не познава ограничение на правото на справедлив процес в аспекта равенство на средствата. Равенството на средствата означава, че страните в производството имат равни права, включително да се запознават с всички доказателства и да представят доказателства по делото.
