Занаятчиите – това са онези българи, които пленяват със сръчността си, пазят традициите и ги предават от поколение на поколение. Ръцете им са сякаш златни – докоснат ли нещо – създават магия. Трудолюбието им е пословично – работят ли, сякаш времето за тях не спира. Крайният резултат често е вълшебен. Тогава осъзнаваш – тези хора сякаш са способни да те „качат“ на машина на времето и да ти покажат чудния свят на България.
Екипът на Искра.бг се впусна в разкриването на тайните на известните не само в родината, но и в целия свят чипровски килими. Те ни накараха да останем безмълвни пред китните цветове, с които са обагрени, пред естествените материали, от които се изработват. Да се преклоним пред таланта, знанията и сръчността на онези, които ги създават.
По тази причина потърсихме един от най-големите познавачи на това изкуство – директорът на Исторически музей – Чипровци – д-р Анита Комитска. Ето какво ни разказа тя за тях, за историята им и за процеса на производство:
Все още учените спорят за началото на килимарството. През последните години се наложи тезата за един много ранен период за изработването на чипровския килим. Една част от учените разказват, че началото е свързано с тракийското племе Трибали, което е обитавало региона. Други смятат, че композиционните фигури и цветовете напомнят на древноазиатския килим – на този в Кавказ. Традицията на тъкане на този продукт обаче е вековна и това е неоспорим факт. По тази причина умението за изработката им получи световно признание от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), за което сме много горди и благодарни.
Това се е случило, благодарение на работата на екип от Българската академия на науките (БАН), с ръководител чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова, които са изготвили прекрасно досие и филм за достойнствата на този продукт.
Анита Комитска уточни, че изработването на чипровския килим е свързано на първо място с отглеждането на овцете в региона, на вълната и нейната обработка:
Най-старите чипровски килими, които се съхраняват и в нашия музей, са от началото на 18-ти век. Те са се багрили с природни бои, което е най-старата технология и осигурява трайност на килима и една изключителна мекота на тоновете. Ние ги придобихме чрез дарения от други техни ценители.
Любопитен факт са неписаните правила. Те гласят, че тъкачите не сядат да работят, ако не се чувстват в хармония със себе си, ако са болни или има нещо, което смущава душата им.
Комитска уточни, че химическите бои при изработката им са навлезли през 20-ти век и придават по-голяма яркост, натрапчивост и експанзивност. През последните две десетилетия обаче чипровчаните са се върнали към природното багрене:
Местният учител Никола Николов съвместно с японски доброволци издадоха книги за природното багрене. Това още повече върна интереса на хората към традициите в този занаят. Днес, ако някой реши да си поръча чипровски килим, може да го получи изработен както чрез най-старата технология, така и създаден с цветовете на природата.
Директорът на Историческия музей сподели, че интересът на обществото ни към тези продукти наистина става все по-голям, а две са големите фирми производители. Собствениците предлагат посещение на домовете и обвързване на дизайна на новата постеля, съобразно интериора, което допада страшно много на потребителите.
По нейни думи през 70-те и 80-те години на миналия век те са се постилали в държавните институции и учреждения, както и в детските градини:
Може би трябва да ги пробудим да се обърнат отново към тази практика.
В Чипровци обаче има друг проблем – все по-малко жени се занимават с тъкачество. Затруднението се е породило заради застаряващото население и обезлюдяването на по-малките населени места.
Кметът на Общината обаче е помислил над случващото се и вече има идеята да възстанови паралелката по тъкане в Чипровското училище, с което да стимулира деца от цяла България да усвоят този занаят:
Може би, ако успеем да осъществим този замисъл, занаятът няма да загине. Все още има хора, които могат да учат подрастващите, а в обекта има прекрасна база. В Музея пък сме изградили съвременна експозиция, която е с акцент на залата с килимите. Тук посетителите могат да седнат на стана и да се опитат да изградят някой от мотивите на този продукт. Правим и демонстрации, ако групите имат желание, имаме кът за децата, където могат да се насладят на тематични занимания.
Освен на тях, хората обръщат все по-голямо внимание и на дрехите, които са с елементи на фолклорни мотиви. Все по-често можем да срещнем както граждани, които отиват на работа, заведение или културно мероприятие нагиздени с подобен орнамент.
Дали старите традиции не са новата мода?
Отговор на този въпрос търсим с д-р Комитска, която дълги години е живяла в столицата. Имала е честта да работи в Националния етнографски музей на БАН.
Била е запленена от българските традиционни костюми, подбора на отделните части на носията, на труда, който са полагали старите българи и усещането им за Космоса и заобикалящата ги природа:
Изработката просто те кара да се замислиш какви са били тези хора – какви знания са имали, как са живели и какво силно усещане за хармония са носили в себе си.
Тя обясни, че никога няма да забрави историята, при която в музея отишъл незрящ човек – чужденец, който искал да си купи българска носия. Те нямали практика да продават и тя го завела в антикварен магазин. Там жената, която била с него му разказала за цветовете и украсата:
Той галеше дрехата и казваше колко е прекрасна! Тогава аз си казах, че ние сме останали много време слепи за наследството, което са ни завещали старите българи. Върнах се в Чипровци, който е и моят роден край и вярвам, че трябва да говорим за българското изкуство и занаяти. Да предадем тази любов на следващите поколения.
Тя призова да погледнем към грънчарството, златарството, тъканите и всичко сътворено от старите българи, защото то е израз на мисленето на онези, които са го създали:
Винаги си казвам, че толкова много красота няма как да бъде създадена от лица, които не носят светлина в душите си или не са изпълнени с обич към ближния и страната ни, с всички добродетели, които ни определят и обединяват като народ. Човек изпълнен с омраза или негативизъм, няма как да произведе подобни вълшебства.
Една от мечтите на Комитска е свързана с това да се наложи български стил в модата. Всички нейни официални дрехи са с българска шевица:
Подтикът за това ми дойде от една изложба в Токио, Япония. Организаторката на събитието дойде на официалната вечеря с блуза, направена с българска бродерия. Тогава си казах, че всичко друго, което човек облича стои някак по-странно. Японците на официални церемонии са с кимона. Шотландците се гордеят с карето си. Не е лошо да се замислим и самите ние, защото традициите са онази ценност, която ни държи здраво като народ.
