Д-р Тодор Иванов: Здравната култура на пациентите е доста ниска, това спешно трябва да влезе в училище

Д-р Тодор Иванов e на 28 години. Завършил в Берлинския медицински университет „Шарите“. Между 2021 и 2023 година работи в отделение за вътрешни болести, а от април месец миналата година практикува в клиника, като специализант за общопрактикуващ лекар.

В разгара на грипната вълна у нас Искра.бг потърси д-р Иванов, за да си поговорим на интересни теми, като здравната култура на германците, практиката и подхода на тамошните лекари, както и начина, по който са уредени някои важни въпроси в западноевропейската страна.

Дойде ли грипната вълна в Германия и кога се очаква пикът там?

– Грипната вълна отдавна дойде тук. Пикът беше в седмиците преди Коледа, а статистически се очаква зачестяване на случаите около февруари. За уточнение правилно е да говорим за вълна от инфекции на горните дихателни пътища. Грипът е просто една от много такива.

– Какво изписват немските лични лекари при първи симптоми на грип и различава ли се подходът им от този на българските им колеги?

– Към момента не съществува целенасочена терапия на тези инфекции. За мен е важно навреме да разпозная евентуални усложнения. При обикновена вирусна инфекция е важно пациентите сами да не пречат на тялото си да се справи с нея. Трябва да намалят темпото за ден-два и да пият повече вода и чай. Не е нужна голяма медицина. Стандарт е т. нар. „симптоматично лечение“. Ако някой има запушен нос, може да ползва спрей за нос. Ако някой има силни главоболия, може да вземе „Ибупрофен“.

Тези мерки не лекуват болестта, но я правят по-лесно поносима. В крайна сметка имунната ни система е достатъчно ефективна при справянето с грипа и подобните му вируси.

– Какви са вашите наблюдения относно нагласите за ваксинация против грип на местното население?

– В Германия ваксинацията против грип е предвидена основно за пациенти над шестдесет и за такива с компроментирана имунна система (напр. пациенти, получаващи химиотерапия, пациенти със СПИН или генетични деефекти на имунната система).

Нейната цел е да предотвратява тежки боледувания, които така или иначе много рядко сполитат по-младите. За съжаление квотата на ваксинирани над 60 години в Германия за 2022 година беше едва около 48%, така че явно не успяваме да достигнем до голяма част от хората, които биха имали най-голяма полза от ваксина. Иначе всеки, който има желание може да се ваксинира против грип, но за младите хора без хронични заболявания, ползата е по-малка.

– В България през последните години се отчита сериозен проблем с прекомерната употреба на антибиотици. Как се гледа в Германия на този казус?

– Антибиотиците са едно от най-великите открития на медицината. За съжаление приложението им в края на миналия век е било прекомерно разширено, което довежда до нарастващи проблеми с възникващи резистентности при бактериите. Това все пак е естественатата реакция на микроорганизмите, които търсят начин как да оцелеят.

Важно е всички пациенти да разбират, че антибиотична терапия има смисъл само при бактериални инфекции. В огромната част от случаите такива инфекции се разпознават лесно от лекуващия лекар.

Трябва също да се има предвид, че нерядко дори леки бактериални инфекции минават без антибиотик – често е така при бактериалната ангина при млади хора без придружаващи занимания. Естествено това често означава по-дълго боледуване и евентуално няколко контакта с лекаря, за да не се пропусне възможно влошаване. Затова много лекари и пациенти предпочитат „лесното“ решение.

Проблемът е, че последствията ги виждат колегите в отделенията за инфекциозни болести, когато трябва да се справят с бактерии тип Супермен, които са устойчиви към основните групи антибиотици.

– В България в края на миналата година настана хаос след въвеждането на задължителна електронна рецепта за закупуване на антибиотици и лекарства за диабет. Как е уреден въпросът при вас?

– В момента тук сме в процес на въвеждане на електронна рецепта и електронни болнични. Този процес тече от месеци и още не е съвсем завършен. Германия със сигурност не е пример за подражание, що се отнася до ефективност на дигитализацията. В момента сме в преходен период и имаме право да предписваме рецепти на хартия както досега и това все още предотвратява хаоса, но не знам какво следва в близките месеци. Не съм особено оптимистичен, че преходът ще бъде плавен.

Какви са Вашите лични наблюдения за здравната култура на пациентите?

– Не са много положителни. Много добре образовани хора са тотално неинформирани по отношение на елементарни процеси, протичащи в тялото им. Това ми наблюдение както за немците така и за българите.

Проблемът в България е още по-сложен, защото хората нямат доверие към лекарите и често не възприемат дадените им съвети. По мое мнение е спешно да се въведе практически насочен комплекс от уроци по здравно образование в училище като задължителен предмет. 

Трябва да се разясни на хората кога е нужно да търсят лекарска помощ и кога не, кои заболявания са потенциално опасни и кои не. Също така трябва хората да бъдат информирани по-достъпен начин за елементарни принципи на предотвратяването на възникване на хронични заболявания. Тези неща не са ядрена физика. Всички ученици биха могли да ги възприемат.