Тежко ще бъде решението на Европейската централна банка /ЕЦП/ по отношение на лихвите следващата седмица, прогнозира икономистът д-р Юлиан Войнов. Той е публикувал анализ във Facebook, според който коригираните данни за еврозоната показвали растеж със символичния 0.1% за второто тримесечие на годината, което представлявало сериозна ревизия на първоначално обявените 0.3%. Според него главната причина за това е лошото представяне на износа и корекцията в данните на три държави – Италия, Ирландия и Австрия. Публикацията на експерта продължава по следния начин:
„Големият проблем обаче остава икономиката на Германия, чието индустриално производство продължава да се свива доста повече от очакванията. Имайки предвид че Германия е традиционният двигател на растежа на еврозоната, спадът на производството за трети пореден месец през юли предвещава сериозни проблеми в оставащите месеци на годината.
Общата валутата вече загуби повече от 5% от стойността си спрямо долара от средата на юли и вече се разменя за 1,07 долара. Това продължително понижение е още едно предизвикателство пред Европейската централна банка дали да повиши отново лихвените проценти на заседанието си следващата седмица на фона на всички признаци, че икономиката на еврозоната върви към рецесия.
Въпреки че растежът на България за второто тримесечие е коригиран малко нагоре до 1.9% вместо 1.8% спрямо експресните данни, трендът на забавяне на българската икономика е стабилен. Все пак е малко вероятно до края на годината растежът да падне под 1%, но това забавяне, освен че ще повлияе положително на инфлацията, ще създаде проблеми със събираемостта на данъците, а това представлява сериозно предизвикателство за бюджета за следващата година, ако мераците за увеличаване на всякакви текущи разходи не бъдат обуздани.
Според последните промени в плана за фискална реформа, предложен от Европейската комисия, България може да попадне в групата на държавите със средно ниво на риск, въпреки ниския дълг и все още дефицит под 3%. Но влошаването на бюджетните показатели има много ясно изразен тренд, който може да се превърне в необратим процес, налагащ по-сериозни усилия за фискална консолидация. Това може да се окаже трудно изпълнимо политическо усилие. От тази гледна точка е излишно да се поемат неоправдани фискални рискове, защото забавянето на икономиката може да се окаже по-продължително, а това неминуемо ще доведе до бюджетна нестабилност и макроикономическа неустойчивост.“
