Рабия люлее новороденото си бебе, само дни след раждането му в малка болница в провинция Нангархар в източната част на Афганистан, пише “BBC”. Жената споделя:
“Това е третото ми дете, но преживяването беше напълно различно. Беше ужасно.”
В рамките на седмици отделението по акушерство и гинекология, където Рабия ражда бебето си, е разграбено из основи. Жената не е получила нито обезболяване, нито лекарства и храна. В болницата температурите бяха над 43 градуса по Целзий – захранването беше прекъснато и нямаше гориво за работа на генераторите.
“Изпотявахме се, сякаш си взимахме душ”, казва акушерката Абида, която работи неуморно в тъмнината, за да роди бебето на светлината от мобилния си телефон.
“Това беше едно от най-лошите преживявания, които съм имала в работата си. Беше твърде болезнено. Но това е нашата история всяка вечер и всеки ден в болницата, откакто талибаните поеха властта.”
Преживяното раждане означава, че Рабия е един от късметлиите. Според Световната здравна организация /СЗО/ Афганистан има едно от най-лошите нива на майчина и детска смъртност в света, като 638 жени умират на 10 000 живородени. Преди тези цифри бяха дори по-лоши. И все пак напредъкът в грижите за майките и новородените след инвазията, ръководена от САЩ през 2001 г., бързо се разкрива. Наталия Канем, изпълнителен директор на Фонда на ООН за населението (UNFPA), казва:
“Сега има голямо чувство за спешност и отчаяние. Наистина усещам тежестта на случващото се.”
UNFPA изчислява, че без незабавна подкрепа за жени и момичета може да има 51 000 допълнителни смъртни случаи при майки, 4,8 милиона непреднамерена бременност и два пъти повече хора, които няма да имат достъп до клиники за семейно планиране между сега и 2025 г.
“Първичните здравни заведения в Афганистан се сриват … смъртността на майките, детската смъртност ще се увеличи, за съжаление”, казва д-р Вахид Маджрух, началник на общественото здраве, който е единственият министър, останал на поста след падането на Кабул миналия месец. Той е обещал да се бори за здравето на афганистанците, но е изправен пред тежка битка.
Нацията без излаз на море се откъсна от света. Когато чуждестранните войски започнаха да се изтеглят, издигането на властта на талибаните доведе до замразяване на чуждестранната помощ, която значително финансира здравната система на Афганистан. Западните дарители, включително САЩ и групи като СЗО, посочват трудности при доставянето на средства за талибаните и медицински консумативи на хаотично летище в Кабул. Достъпът до животоспасяващи консумативи и лекарства за репродуктивното здраве на жените е значително засегнат. Времето за реакция е двойно предвид разпространението на коронавируса.
“Няма подготовка за възможността за четвърта вълна от COVID”, казва д-р Маджрух.
В родилното отделение на Абида замразяването на средства означава, че те също не могат да управляват линейката си. Няма пари за гориво. Акушерката споделя:
“Само преди няколко нощи една майка беше съвсем близо до раждането и викна линейка по спешност заради твърде силни болки. Трябваше да ѝ кажем да си търси такси, но нямаше налични. Когато най-накрая успя да намери кола, беше твърде късно – тя роди в колата и изпадна в безсъзнание в продължение на няколко часа поради силната болка наред с екстремните жеги. Не мислехме, че ще оцелее. Бебето също беше в много критично състояние и нямахме какво да направим за нито един от тях.”
За щастие новородената дъщеря на жената оцеля. След три дни възстановяване в тежко недофинансираната болница жената беше изписана. Д-р Канем от UNFP казва:
“Работим извънредно, ден и нощ, за да закърпим система, но имаме нужда от средства. Дори преди драматичните събития през последните няколко седмици, афганистанка умира при раждане на всеки два часа.”
UNFPA търси 29,2 млн. долара (21,1 млн. Паунда) като част от по-широкия призив на ООН за така нужните 606 милиона долара, за да отговори на спасителните нужди на афганистанските жени и момичета. Той е уверен, че предвид отчаяната нужда от хуманитарна помощ, ще бъде осигурен безопасен коридор за транспортиране на жизненоважни медицински и здравни стоки и разполагане на мобилни здравни клиники.
UNFPA е загрижена, че нарастващият риск от брак с деца допълнително ще повиши смъртността. Нарастващата бедност, безпокойството, че момичетата не могат да посещават училище, и страховете от принудителните бракове между бойци и момичета или млади подрастващи жени, усложняват проблема. Д-р Канем е категоричен:
“Ако сте млада майка, шансовете ви за оцеляване неминуемо се свиват.”
Новите ограничения на талибаните за жените допълнително осакатяват и без това крехката здравна система. В много райони на Афганистан жените трябва да покрият лицето си с никаб или бурка. Но по-голяма загриженост предизвикват съобщенията, че на болници и клиники се нарежда да позволяват само женски персонал да се грижи за пациентки. Една акушерка, която иска да остане анонимна, каза пред „BBC“, че един лекар-мъж е бил пребит от талибаните, защото се е грижил сам за жена. Тя казва, че в нейния медицински център на изток в страната, “ако една жена не може да бъде видяна от жена лекар, мъжът може да види пациентката само там, където присъстват двама или повече други хора”. На жените също е наредено да не напускат домовете си без „махрам“ или роднина от мъжки пол. Зармина, която е бременна в петия месец и живее в провинция Нангархар казва:
“Съпругът ми е беден човек, който работи, за да изхранва децата ни, така че защо да го помоля да ходи с мен в здравния център?”
Абида казва, че изискването за придружител от мъжки пол означава, че дори с акушерка и клиника с недостатъчни ресурси, много жени като Зармина не могат да посещават много важни прегледи. По същия начин много жени здравни работници не могат да ходят на работа. СЗО изчислява, че има 4,6 лекари, медицински сестри и акушерки на 10 000 афганистанци – почти пет пъти под това, което счита за „праг за критичен недостиг“ на персонал. Сега тази цифра вероятно ще бъде по-ниска, като се има предвид, че много от тях са спрели да работят или са напуснали страната след превземането на талибаните. Д-р Маджрун споделя:
“В края на август талибаните помолиха здравните работнички да се върнат на работа, но отнема време, за да се възстанови доверието, за да се гарантира, че няма да се сблъскат с никакви проблеми.”
“Всичко се промени за една нощ”, казва д-р Набизада, жена гинеколог в Кабул, която подава оставка, след като талибаните настъпват на власт и напразно чака 24 часа извън летището в Кабул, отчаяни да избягат. Бившите ѝ колеги или са успели да избягат от Афганистан, или са напуснали работа, за да останат в безопасност у дома си.
“Моята съседка е бременна в 35-та седмица и трябваше да определи дата за цезарово сечение. Но телефонът на лекаря ѝ беше изключен. Тя е толкова напрегната и притеснена, и не усеща движенията на бебето си.”
Служителите по обществено здравеопазване не са получавали заплати от поне 3 месеца. Абида е един от тях. И въпреки това, дори без заплата, тя се надява да продължи да работи още два месеца. Жената казва:
“Реших да направя това за нашите пациенти и за нашите хора … но без финансиране, това е не само притеснително за нас, но и за нашите пациенти. Те са много бедни.”
„Афганистанците чуват много за военни жертви. Но малцина говорят за това колко жени и бебета умират поради предотвратими смъртни случаи, свързани с раждането“, казва Хедър Бар, асоцииран директор на отдела за правата на жените в Human Rights Watch. При посещение в Кабул през май тя казва, че една болница се е опитала да защити заплатите на персонала, като намали всичко останало. Много родилки бяха принудени да си купят собствени консумативи, за да могат да родят. Бар допълва:
“Една жена похарчи около 26 долара за неща като ръкавици, течност за стерилизация и епруветка за катетъра, който поставят в ръката. Тя беше похарчила последните си пари и беше изключително стресирана, защото ако се нуждаеше от цезарово сечение, щеше да се наложи да си купи собствен скалпел.”
Сега обаче недостигът на лекарства и медицински консумативи означава, че те могат да бъдат закупени само от частни здравни заведения, което е недостъпен вариант за много афганистанци. Зармина споделя:
“Видях други бременни жени да чакат цял ден за всякакъв вид лекарства в нашата местна клиника и да се приберат у дома с празни ръце. Предпочитам да раждам вкъщи, а не в болницата, тъй като няма лекарства и удобства. Притеснявам се за здравето на бебето си и за собственото си здраве.”
Според Световната банка около 54,5% от населението на Афганистан живее под националния праг на бедност. Повечето са в отдалечени райони. Др Лоди, който лекува пациенти в бедни и изолирани села в западна провинция Херат, казва:
“Имаме работа с общности с крайни нужди и с много недостатъчни ресурси. Ние сме изправени пред катастрофална спешна ситуация в здравеопазването.”
След превземането на талибаните неговият екип е забелязал драстично увеличение на недохранването, анемията, психичните разстройства и усложненията при раждането.
“Преди да дойдат талибаните на власт, здравна клиника ме диагностицира с недохранване и анемия, докато бях бременна”, казва 28-годишната Лина, която живее в малко село в провинция Херат. След като талибаните поемат контрола над региона, съпругът ѝ, който е овчар, загубва работата си. С малко пари и страх от талибаните, Лина не посещава отново клиниката, докато водите ѝ не изтичат. Жената разказва:
“Съпругът ми ме заведе там с магаре. Акушерка се справи с усложненията ми и успя да роди бебето ми с ниско тегло при раждане.”
Лина остава у дома в “много лошо състояние” и без доходи не знае как да се грижи за бебето си. Много афганистанци се опасяват, че здравната криза в страната се задълбочава до превратна точка и някои от най уязвимите хора – бременни жени, току що родили майки и малки деца – носят бремето на разрушаващата се здравна система.
“Ситуацията се влошава с всеки изминал ден”, казва Абида, която сега изпълнява своите акушерски задължения с чувство на безнадеждност. Жената добавя с тревога:
“Никой не знае какво ще стане с нас.”
