От малки са ни учили да бъдем добри и грижовни към околните. Да се държим добре с тях, да правим компромиси, да не се сърдим дълго време за неща, които са ни наранили. И тези уроци са важни. В усвояването им обаче много от нас са пропуснали да възпитат в себе си друга голяма ценност – умението да обичаш и да приемаш себе си.
Тук не говорим за егоистична любов, в която смяташ, че си най-красив и най-добър в дадена област. Разбираш всичко, а другите са под нивото ти. Дори не може да става въпрос за подобно нещо.
Напротив – говорим за чувство, което те кара да се приемаш, макар да познаваш недостатъците си. И ти помага ежедневно да се развиваш и да търсиш по-добрата си версия. Да създаваш онази личност, която искаш да виждаш в огледалото, когато се погледнеш. Да уважаваш качествата си и да си наясно с начините, по които можеш да ги използваш.
Говорим за приемане, което ни позволява да разбираме грешките си, но не ни кара да страдаме заради тях. Напротив, учи ни как да постъпваме, за да не ги повтаряме отново. Как да разберем, че сме хора и е нормално да бъркаме, да се плашим, да не сме перфектни.
Мечтаем да бъдем известни певци и имаме данни за това. Същевременно изпитваме страх от сцената и мнението на околните. Съсредоточили сме се в това да се обвиняваме, че срамът ще ни попречи да успеем.
Какво обаче ще се получи, ако променим нагласите си. Ако си кажем, че заслужаваме успеха и ще се борим, за да го постигнем. Много просто – всеки ден ще правим миниатюрни крачки, които ще ни направят по-уверени личности. И някой ден ще постигнем целта си.
Не искаме да общуваме с някого, но ни е страх да не го нараним. А заслужаваме ли да тормозим себе си? И да залъгваме втория човек. Ние имаме право на избор, дали ще го упражним – решаваме сами. Да се отървем от нещата, които ни натоварват, е собствена отговорност. И няма как да я прехвърлим на други. А ако го направим, то е излишно да очакваме добри резултати.
Как да обичаме себе си – не може да бъде обяснено само с думи. Нито може да се постигне само чрез тях. По тази причина предлагаме няколко съвета, които работят. Да, няма да променят нагласите ни само за ден, но когато се работи ежедневно, то само след месец се усеща промяната.
Саморефлексия – едно от най-важните умения в живота
Саморефлексията е способността ни да наблюдаваме нещата, които се случват вътре в нас. Тя е и основната стъпка към самоусъвършенстването. Чрез нея пренасочваме вниманието си от заобикалящия ни свят към своя вътрешен такъв. Започваме да се запознаваме по-добре с идентичността си и да се открояваме от останалите, а не да се стараем да бъдем като тях.
Мнението на околните и тяхната оценка спират да бъдат толкова важни. Можем да ги изслушаме, да използваме насоките им, ако ни се струват правилни или да ги отхвърлим, ако не ги считаме за нужни.
Овладявайки саморефлексията, започваме да притежаваме сила, която никой не може да ни отнеме.
Осъзнаваме, че не всички ще ни харесват. Както ние не харесваме всичките си познати
Да, не всички са очаровани от поведението ни, външността ни, работата ни, начина, по който възпитаваме детето си, по който се обличаме или изразяваме емоциите си.
И това е нормално. Нима ние сме във възторг, от всеки, който срещаме по пътя си? Хората, които държат на нас ще останат, макар не винаги да са съгласни с действията ни. Те знаят, че не сме идеални, но ни обичат. Време е ние също да го научим. И напук на несъвършенствата, да заживеем в хармония със себе си.
Питаме се какво искаме да постигнем и започваме да работим за него
Искаме да сме здрави и да имаме по-хубаво тяло? Намираме най-добрия режим и започваме. Да, понякога ще се проваляме и ще ядем вредна храна. Това обаче не е повод да се откажем. Искаме мотивация – заобикаляме се с вдъхновяващи личности, които ще ни дадат нови перспективи. Искаме повече смелост – излизаме от комфортната си зона. Променяме се! И всяка трудност, която съпровожда този процес, ни дава допълнителен повод да се гордеем с постиженията си.
Да обичаш себе си не е лесно, но е крайно необходимо. Ние сме единственият човек, с който ще прекараме целия си живот. Връзките се разпадат, децата порастват, но от себе си не можем да избягаме. И си заслужава да положим усилие, за да започнем да се харесваме.
