„Имам усещането за дежавю. Точно както през февруари 2022 г., когато колони от войски се приближиха към моя град Киев, имам усещането за предстоящ апокалипсис. Тогава притесненията ми бяха свързани с руснаците. Мислех за неизбежната си смърт, за това, че войниците ще ми посегнат, ще ме измъчват само защото съм украинец“, споделя местен жител на Киев пред „Politico“.
„Този път усещането за безнадеждност идва от Запада. Нашите съюзници, които обещаха да ни подкрепят, докато е необходимо, сега имат други проблеми, с които трябва да се справят. Докато Русия под властта на Владимир Путин се снабдява с оръжия от Северна Корея и Иран, нашите партньори трябва да попълват армиите си, да помагат на Израел и палестинците и най-вече да се борят за власт на собствените си страни. В Украйна оставаме с усещането за нарастваща несигурност, разделение и опасения, че скоро може да останем сами. Преди две години, когато казвах, че съм украинец, хората се радваха за моята нация. Днес те мълчат и ме гледат така, сякаш съм неизлечимо болен. Виждам, че им е жал за мен. Не знаят какво да кажат“, признава още младият човек.
Украинците през 2024 г.
Ако се чувстваме уморени от тази война, нека само да си представим колко изтощени трябва да са украинците. Според анкета, проведена в началото на годината от изследователската агенция „Info Sapiens“, 35 % от украинците твърдят, че се чувстват щастливи, а 58% – че са нещастни. През 2022 г. само 19% от украинския народ е отговорил, че се чувства нещастен.
Друго проучване, проведено от мозъчния тръст „Democratic Initiatives Fund“, сочи, че около 60% от украинците все още гледат с известна надежда към бъдещето, но тревожността се увеличава осезаемо. Украинците все още до голяма степен вярват един в друг, в своята армия и в способността ѝ в крайна сметка да отблъсне руската атака. Все по-малко хора обаче смятат, че страната ще успее да си възвърне териториите, които Русия е окупирала от 2022 г. насам.
„Украинците губят вяра, вероятно поради голямата продължителност на войната, проблемите с доставките на оръжие и други важни стоки, конфликтите между правителството и армията, корупционните скандали и т.н. Въпреки това, мнозинството все още се противопоставя на идеята Украйна се съгласи с което и да е от исканията на Путин“, казва Инна Волосевич, заместник-директор на „Info Sapiens“.
Според анализатори нарастващият натиск задълбочава разделението в страната. Нараства и напрежението между различните групи украинци – тези, които служат в армията, тези, които са останали, но не участват в бойните действия, и тези, които са напуснали Украйна, бягайки от войната.
„Мисля, че най-големите разделения са между тези, които са засегнати пряко и тежко от войната – мобилизираните и техните семейства, хората, които са загубили близките си, хората, които живееят на фронтовите територии, както и тези украинци, които все още се опитват да живеят нормално“, твърди Инна Волосевич. По нейни думи именно последните са най-склонни да се определят като щастливи.
„Парадоксално е, но украинските бежанци в чужбина съобщават за психологически проблеми почти два пъти по-често в сравнение с хората в Украйна, като най-често съобщават за чувство на вина, очевидно към тези, които са останали“, изтъква още тя.
Тези, които са избрали да напуснат Украйна
По данни на ООН от началото на пълномащабната инвазия Украйна са напуснали над 6,3 милиона украинци. Таисия Семенова, 27-годишна специалистка по цифров маркетинг от Украйна, сега живее в Португалия. Тя е взела решение да напусне Украйна на 26 февруари, два дни след началото на войната. В наши дни тя споделя, че внимава с думите, които използва, тъй като е наясно, че те могат да бъдат интерпретирани погрешно.
„Хората могат да бъдат предизвикани от разкази за преживяванията ми в Португалия сега, а аз не искам да обезценявам преживяванията на украинците, които са останали в родината ни и са подложени на постоянни атаки. Хората вероятно биха казала: „Лесно е да кажеш нещо такова под палмите“, затова често предпочитам изобщо да не споделям“, казва Семенова.
Жената признава, че за нея е било болезнено, когато президентът Володимир Зеленски е използвал новогодишното си обръщение, за да призове украинците в чужбина да се върнат в страната си, за да решат дали са бежанци, или граждани.
Тези, които са избрали да останат
„Като украинец, който е избрал да остане, разбирам затрудненията на своите съграждани, които също са избрали да останат. Моят избор беше да остана, тъй като чувствах, че страната ми ще се разпадне, ако всички напуснем. Повечето от нас си останаха у дома и се включиха в борбата за съществуването на страната ни. Всички ние платихме скъпо за това“, споделя млад мъж, който предпочита да не назовава името си.
Той припомня, че са изминали две години от пълномащабната инвазия на Путин – две години, през които не е смеел да планира нищо, без да се притеснява за евентуален ракетен удар или въздушно нападение. По негови думи през май 2023 г. жителите на Киев са спали спокойно само една седмица, тъй като Русия ги е обстрелвала с ракети почти всяка нощ, опитвайки се да тества новопристигналата система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.
„Всеки път, когато включвам светлината или топлата вода в апартамента си, се чувствам едновременно благословен и виновен. Миналата зима оцеляхме в тъмнината и студа, когато имаше чест прекъсвания на електрозахранването, тъй като Кремъл искаше да ни замрази, за да се предадем“, твърди той.
„Тази зима имаме ток и топла вода, но понякога ми се струва, че това е лукс, който не заслужавам. Украинците във фронтовите градове са забравили за нормалния сън, топлата вода и електричеството. Всяка сутрин някой губи дома си или живота си. Надеждата все още я има, но тя бавно угасва. Животът ни се е превърнал в безкраен ден на земята – руски обстрел, работа, плащане на данъци, дарения и борба. Опитваме се с всички сили да устоим на това и да запазим чувството си за хумор“, признава още мъжът.
