Днес приключват преговорите на ООН за климата, като държавите са силно разединени по въпроса за финансовите средства, които трябва да помогнат на бедните страни да се справят с последиците от климатичните промени. Идеята за поетапно намаляване на използването на всички изкопаеми горива с цел ограничаване на температурните амплитуди също е обект на дълбоки разногласия в края на дискусиите на високо равнище.
Домакините от Египет се опитват да постигнат споразумение между почти 200 държави след две седмици интензивни преговори. Разногласията обаче са толкова големи, че преговорите могат да продължат извънредно до края на седмицата. В атмосферата на срещите между лидерите вече витае усещане за неотложност, тъй като преговорните екипи се опитват да постигнат споразумение по редица сложни въпроси. Египетското председателство представи проектодокумент, в който са обобщени позициите на различните държави.
Загуби и щети
Големият спорен момент тук е необходимостта от нов фонд, който да помогне на страните да се справят с непосредствените последици от климатичните промени. В рамките на преговорите в ООН този въпрос е известен като „загуби и щети“. Богатите страни се противопоставят на тази идея от 30 години насам, опасявайки се, че тъй като са изиграли основна роля в причиняването на климатичната катастрофа, ще трябва да плащат за нея през следващите векове. Последиците от наводненията в Пакистан, Нигерия и други страни през последните години обаче промениха тази дългогодишна тенденция, и сега тук, в Египет, въпросът за загубите и щетите, причинени от повишаването на температурите, най-накрая влезе в дневния ред на преговорите.
Един от участниците в дискусиите е министърът на финансите на Тувалу Севе Паениу. Той обясни пред „BBC News“: „Хората вече остават без вода, като се ограничават до две или три кофи вода на ден.„
Засушаването засяга острова тежко през последните години, а в същото време покачващите се морета застрашават бъдещето му като държава. Развиващи се страни като Тувалу искат да бъде създаден нов финансов механизъм тук, в Египет. САЩ не подкрепят тази идея. Заедно с ЕС те подкрепят предложението за различни финансови споразумения, а не нов специален фонд.
Дискусиите продължават да са много напрегнати, но има и лек лъч светлина. ЕС заяви, че ще отпусне 100 млн. евро за подпомагане на пострадалите страни още сега. Развиващите се страни също дадоха знак, че са готови да изгладят противоречията.
Поетапно премахване на всички изкопаеми горива
Заключителните дискусии на COP26 в Глазгоу, проведени миналата година, не доведоха до почти никакъв продуктивен резултат по въпроса за въглищата и петрола. По-богатите страни настояха постепенно да се откажат от използването на най-замърсяващото изкопаемо гориво в света. По-големите развиващи се икономики, включително Индия и Китай, не се съгласиха. Тогава дипломатите се опитаха да намерят компромис, но в пленарната зала се стигна до остри противоречия. По тази причина те обявиха решението за „поетапно намаляване“, а не за „поетапно спиране“.
Публикуваният вчера проектодокумент обаче не съдържа нищо повече от повторение на формулата от Глазгоу. Много страни, богати и бедни, изразиха разочарованието си, като настояха за включване на по-широк спектър от горива.
„Предполага се, че това ще бъде конференция на страните по прилагането на договорените идеи, а това означава, че когато става въпрос за изменението на климата, трябва да се обърне внимание на прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия,„, заяви Катрин Абреу от организацията „Destination Zero“.
Глобално затопляне с 1,5 градуса по Целзий
Повишаване на температурата с 1,5 по Цеклзий се разглежда от учените като праг за много опасни нива на глобално затопляне. Сега са налице сериозно опасения, че ангажиментът към идеята ще бъде размит, особено поради аргументите на Индия и Китай, че тя вече не е научно осъществима.
Всъщност проектотекстът, публикуван в Египет, се разглежда като стъпка назад към формулировката на Парижкото споразумение, в което светът се стреми да задържи повишаването на глобалната температура „доста под“ 2 градуса по Цлезий и да положи максимални усилия, за да я задържи под 1,5 градуса.
САЩ и Китай
Въпреки че неотдавнашната среща между президентите Байдън и Си Дзинпин доведе до известно размразяване на отношенията между двата най-големи замърсителя в света, липсата на конкретни области на сътрудничество между тях възпрепятства процеса на ООН в областта на климата. Ключов пример за това са „загубите и щетите“, както и финансирането на борбата с климатичните промени в по-общ план. На практика, традиционно развитите страни плащат, а по-големите нововъзникващи икономики като Индия, Китай и Бразилия не плащат. Сега САЩ и ЕС искат да разширят броя на страните, които допринасят финансово за този процес, а Китай е начело на техния списък.
„До края на това десетилетие Китай може да изпревари САЩ по отношение на историческите си кумулативни емисии, предвид факта, че е втората по големина икономика в света, но от гледна точка на ООН все още се смята за развиваща се страна. Ако Китай и САЩ успеят да се споразумеят, пред останалата част от света ще се открие изцяло нова перспектива за решения.„, заяви Бърнис Лий от „Chatham House“.
