Големите схеми за укриване и избягване на данъци струват на правителствата около 150 милиарда евро (127 милиарда британски лири) загубени приходи, показват проучвания, цитирани от „BBC“. Така наречените схеми cum-cum и cum-ex са предназначени да използват слабостите в националното данъчно законодателство. Те се отнасят за плащанията или дивидентите, които фирмите правят на акционерите.
Новите цифри са изчислени от екип от експерти от университета в Манхайм, в партньорство с германската организация с нестопанска цел Correctiv. Доказателства от изтекли документи и хора, замесени в схемите, предполагат, че данъкоплатците в Обединеното кралство също са загубили, потенциално с милиарди паунда.
Изследването е част от съвместно разследване, проведено от редакциите по целия свят, координирано от Correctiv, известно като CumEx Files 2.0. То хвърля нова светлина върху нарастващия скандал, който за първи път попадна в общественото внимание през 2018 г.
Така наречените cum-ex сделки бяха транзакции, при които акциите се продаваха от един инвеститор на друг, непосредствено преди изплащането на дивидент (cum или с, дивидент), но се доставяха след това (ex-dividend – от предишен дивидент бел. ред.). Тази тактика на практика създаде объркване кой притежава акциите в момента на изплащане на дивидента. Освен това позволи на двете страни да искат отстъпки от данък при източника – данък, който е платен само веднъж, когато е издаден дивидентът.
Тази практика стана популярна в Германия в първите години на века и продължи до 2012 г., когато законът беше променен. Разпространява се и в други страни, по-специално в Дания, но също така и във Франция, Белгия, Италия и Австрия.
В Германия прокурорите започнаха вълна от криминални разследвания. Няколко лица вече са признати за виновни за укриване на данъци. Около 1000 души в момента са разследвани, включително младши и висши банкови служители, адвокати и брокери. Списък, придобит от разследващата програма на немската телевизия ARD „Панорама“, съдържа имената на повече от 700 от изследваните, от които 134 са известни като граждани на Обединеното кралство.
Чуждестранни дивиденти
Въпреки че Лондон е широко идентифициран като мястото, където са замислени много стратегии за търговия с cum-ex, британското държавно финансиране не беше цел – тъй като дивидентите тук не подлежат на данък при източника. Но документите показват, че банкерите са успели да извършват свързани сделки, за да „рециклират“ иначе неизползваеми германски данъчни кредити и да генерират печалба за сметка на данъкоплатците във Великобритания.
Сложната система разчита на така наречените „произведени чуждестранни дивиденти“ (MODs), които представляват плащания, извършвани между страни, участващи в така наречените къси продажби на заети акции в чуждестранни компании. Това позволи на инвеститорите да генерират задължения, които могат да бъдат компенсирани срещу германските данъчни кредити и в същото време да генерира кредит срещу данъка на Обединеното кралство.
Оценките варират по отношение на това колко всъщност тази схема струва на данъкоплатците в Обединеното кралство. Един човек, който е участвал в този вид сделки в миналото, предполага, че до 2005 г. това е било няколкостотин милиона паунда годишно – и повече от £100 милиона годишно след това. Друг довереник каза пред BBC, че „това не са били дребни сделки“ и че практиката „трябва да е била използвана в значителен мащаб“.
През 2014 г. HMRC промени правилата за данъчно облагане на MOD. В него се казва, че това е направено по различни причини, включително за „намаляване на потенциала за избягване на данъци“.
Готви се скандал
Докато последиците от аферата Cum-ex досега са доминирали медийното внимание и интереса на прокурора, последните констатации от разследването на Correctiv предполагат, че може да се надигне още по-голям скандал. Смята се, че Cum-ex струва на правителствата близо 10 милиарда евро. Но според изследователи от университета в Манхайм тази цифра е по-ниска от загубите, произтичащи от друга дългогодишна форма на дивидентен арбитраж, известна като Cum-cum. Тази стратегия влиза в действие в страни, където местните и чуждестранните инвеститори се третират по различен начин за данъчни цели. Чуждестранен инвеститор ще продаде или заеме акции непосредствено преди изплащането на дивидента на втори инвеститор, който се е установил в държавата, в която компанията е регистрирана. Втората страна може да поиска данъчен кредит за дивидент, който не би бил на разположение на чуждестранния инвеститор. След това акциите могат да бъдат върнати на първоначалния собственик и споделените предимства.
Екипът на Манхайм изчисли, че между 2000 и 2020 г. тази практика струва на 10 правителства, включително тези на Германия, Испания, Франция и САЩ, общо 141 млрд. евро. Той описва тази оценка като „много консервативна“. Дали тези загуби ще доведат до наказателно преследване обаче е почти неизвестно за момента.
Докато Cum-ex включва генериране на множество искове за данък при източника, които са били платени само веднъж, и използването му е описано като “престъпно деяние по данъчни измами” експерти от Федералния съд на Германия казват, че cum-cum седи в правно сива територия. Кристоф Шпенгел, професор по международно данъчно облагане и лидер на екипа на Манхайм, обяснява:
„Това не противоречи на закона.“
Но уточнява:
„В отделни случаи в Германия обаче е в противоречие със закона, ако единствената цел за закупуване и обратно изкупуване на акции е да има данъчно облекчение.“
