В европейската политика се заражда украинско противоречие, пише „Politico“. Докато Европейският съюз /ЕС/ се ангажира да финансира военните усилия на Украйна, независимо колко време ще отнеме това, той също така продължава с нов закон за търговията, който, ако бъде приет изцяло, ще изтощи разрушената от войната икономика на Киев. Въпросната мярка е предстоящ данък, който ЕС отдавна подготвя за някои вносни стоки с високо съдържание на въглерод, като желязо и стомана. Накратко, данъкът ще принуди компаниите от ЕС да плащат по-висока цена, ако тези стоки идват от страни с небрежни екологични правила.
Надеждата е, че данъкът ще запази конкурентоспособността на европейските производители, като се имат предвид разходите, които те вече правят за спазване на сравнително строгите правила на блока за климата. Мярката поставя търговските партньори на ЕС, които замърсяват околната среда, пред избор: Да се намерят нови купувачи, да се намали въглеродния отпечатък или да бъдат приети загубените приходи. При всички положения Украйна не разполага с този лукс.
Откакто започна пълномащабното нахлуване на Русия, Украйна – която и без това е зависима от износа на ЕС – стана още по-привързана към европейските стоки, тъй като руските мини отрязаха черноморските търговски пътища за други страни. Украйна също така разчита в голяма степен на износа за ЕС на желязо и стомана, които са трудни сектори за декарбонизиране дори когато не се води война.
Резултатът е, че през 2026 г., когато законът влиза в сила, Украйна ще понесе тежък икономически удар. Производителите на място вече започват да се притесняват.
„Украйна ще бъде поставена на колене“, предупреждава Йожеф Чапо, главен директор по технологиите и стратегията на ArcelorMittal Kryvyi Rih, най-голямата стоманодобивна компания в страната.
Тези, които проучват въпроса, казват, че Украйна може да загуби милиарди. Станислав Зинченко, който ръководи независима консултантска компания, консултираща фирми за производство на желязо и стомана, оценява сумата на 1,4 млрд. долара.
Нищо от това обаче не е гарантирано. В закона има клауза за форсмажорни обстоятелства, или за извънредни обстоятелства, и интуитивно изглежда, че войната може да се квалифицира като такава. Но Брюксел не е давал конкретни сигнали, че ще предложи на Киев изключение. Украинските официални лица твърдят, че могат своевременно да приведат производителите в съответствие със стандартите на ЕС. Ето какво коментира пред „Politico“ министърът на околната среда на Украйна Руслан Стрилец:
„Вместо да губим време в преговори за отлагане, трябва да предприемем ефективни стъпки до 2026 г.“
Търговия по време на война
Преди две години ЕС одобри своя въглероден данък, наречен Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата. Блокът твърди, че той ще изиграе съществена роля за поддържане на местната промишленост, тъй като компаниите се борят с повишаващите се климатични стандарти, високите сметки за енергия и евтината чуждестранна конкуренция. Въпреки това политиката се сблъска с незабавен отпор от страна на някои от най-големите търговски страни в ЕС. Китай подаде жалба в Световната търговска организация, която до голяма степен е в процес на изчерпване. Индия заплаши да отвърне на удара с данък върху историческото замърсяване, който ще бъде насочен към европейските фирми. Първоначално САЩ изказаха недоволство, но след това се успокоиха. Украйна обаче запази мълчание, въпреки че нейната черна металургия и стоманодобив ще понесат основната тежест на новия данъчен режим.
Тези сектори също все повече се нуждаят от бизнеса на Европа. С разгръщането на инвазията украинските заводи бяха изправени пред спиране на работа, недостиг на електроенергия и рязко намаляване на търсенето. Производството на желязо и стомана на свой ред спадна с една трета.
В същото време украинските фабрики губят жизненоважни търговски пътища през Черно море, тъй като руската морска блокада спира доставките. Фирмите нямаха друг избор, освен да пренасочват стоките си по суша към европейските си съседи. Скоро ЕС се превърна в основна дестинация за украинската стомана и желязо, въпреки че общият внос на украинска стомана в блока намаля. Зинченко бе категоричен:
„В момента зависимостта ни от европейския пазар е два пъти по-голяма, отколкото преди войната.“
По оценка на експерта в момента Украйна изпраща около 85 % от износа си на желязо и стомана за ЕС, което е драматичен скок в сравнение с 45 % преди войната. Той изтъкна:
„Украйна не може да избегне продажбите на европейския пазар.“
Ако въглеродният данък на ЕС влезе в сила днес, добави Зинченко, това ще доведе до спад на износа с до 1,4 млн. тона чугун, което се равнява на загуби от 600 млн. долара. Износът на полуфабрикати също би спаднал с 1,3 млн. тона, което ще възлезе на загуби от 640 млн. долара.
Освобождаване от забрана при форсмажорни обстоятелства?
ЕС, разбира се, не е заинтересован от унищожаването на украинската икономика – точно обратното. Съюзът прекара последните две години в пренасочване на средства, одобряване на нови парични инжекции и извършване на радикални промени в политиката, за да помогне на Украйна да запази платежоспособността си.
Отчасти затова въглеродният данък има клауза за форсмажорни обстоятелства, която позволява на ЕС да прави изключения, „когато е настъпило непредвидимо, изключително и непредизвикано събитие, което е извън контрола на една или повече трети страни“.
Мохамед Чахим, нидерландски социалист, който ръководи работата на Парламента по въпроса, заяви, че преговарящите са смятали този текст за „украинската клауза“.
„Не искаме да наказваме прекомерно някои държави“, призна той.
И все пак Парламентът не може да приеме тази клауза сам – тази стъпка трябва да бъде направена от изпълнителния орган на ЕС в Брюксел, Европейската комисия. Досега тя не го е направила, въпреки че има време, тъй като законът ще влезе в сила едва през 2026 г. В свое изявление говорител на Комисията заяви пред „Politico“, че изпълнителният орган на ЕС „своевременно ще прецени дали тази клауза може ефективно да отговори на изключителната ситуация в Украйна“. Говорителят също така отбеляза, че продължаващите усилия на Украйна да се присъедини към ЕС – страната официално започна преговори за присъединяване с Брюксел през декември – ще изискват от нея постепенно да прилага законите на ЕС. Подобни стъпки обаче не се случват за една нощ. Преговорите за членство обикновено се проточват с години. Транспонирането на законите на ЕС е сложен процес, а продължаващата война само ще усложни нещата.
Сагатом Саха, учен от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, е изненадан, че ситуацията с въглеродния данък не се разглежда като спешен проблем. Той предупреди, че с предстоящите избори в ЕС въпросът може да бъде отложен с месеци, тъй като основните институции на ЕС сменят персонала и законодателите си. Експертът е на мнение, че мълчанието на Украйна по въпроса може да е резултат от желанието ѝ да се хареса на ЕС предвид острите ѝ военни нужди и стремежа ѝ да ускори процеса на членство. Според него украинските лидери могат да загубят много, като се противопоставят на въглеродния данък, за разлика от други противници като САЩ или Индия.
Официално украинското правителство се придържа към позицията на ЕС, че ще избегне икономическата болка, като се приведе в съответствие със стандартите на ЕС до 2026 г. Стрилец, украинският министър на околната среда, заяви пред медията, че освобождаването в момента не се обсъжда. Вместо това Украйна планира да приеме пилотна версия на системата на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии, известна като Система за търговия с емисии, която принуждава определени компании да плащат за въглеродното замърсяване. Тази стъпка вероятно ще повиши цените за украинските производители, но ще намали данъците върху въглеродните емисии за износа от ЕС. Използвайки акронима на данъка, Стрилец уточни:
„Украинските износители няма да бъдат незабавно освободени от ефектите на данъка. Приемането на цена на въглеродните емисии обаче ще сведе до минимум тези последици, ако Украйна има конкурентна цена на въглеродните емисии в сравнение с цената в ЕС. Проблемът е, че този процес може да отнеме години.“
Намаляване на въглеродните емисии в режим на оцеляване
Украинските производители настояват, че не се стремят към траен отказ от въглеродния данък на ЕС. Но те също така бързо подчертават, че за да се достигнат стандартите на ЕС, са необходими срокове.
Зинченко, консултант по черна металургия, твърди, че дори ако Украйна въведе цена на въглеродните емисии по модела на ЕС, ще са необходими 12 или 15 години, за да стане украинската цена на въглеродните емисии същата като в Европа. За бизнеса това са години на по-високи данъци върху износа от ЕС и по-ниски приходи. Затова вместо това лидерите на индустрията казват, че просто се нуждаят от време – и може би от помощ.
На производителите от ЕС например е разрешено да изхвърлят безплатно определено количество въглеродни емисии всяка година. Въпреки че това количество намалява всяка година, то дава на компаниите време да се откажат от тактиките, свързани с въглеродните емисии, преди разходите им да нараснат до небесата.
„Ние не се смятаме за странични наблюдатели, що се отнася до тези правила“, категоричен е Цапо, изпълнителен директор на най-голямата украинска стоманодобивна компания ArcelorMittal Kryvyi Rih. Индустрията просто иска по-„разумни срокове“, добави той.
В противен случай, предупреди Цапо, украинската стомана ще бъде твърде скъпа за ЕС, което ще принуди страните да се насочат към по-далечни източници – спестявайки пари, но по ирония на съдбата отделяйки повече въглероден диоксид по време на по-дългия процес на транспортиране. Цапо твърди:
„Дори ако го разглеждате единствено от гледна точка на въглеродните емисии, това ще бъде погрешен избор. ЕС ще го внася от Бразилия или Виетнам, добавяйки тонове въглероден диоксид.“
