Четвъртото издание на елитните професионални серии „Pro Grappling Invitational“ (PGI) ще стане факт на 30 януари 2021 година, събирайки за пореден път най-добрите български граплъри, феновете на граплинг и джиу-джицу в България.
Организаторите на турнирния формат са подготвили 13 супер битки като обявяването на двубоите започва с очакван реванш в категория 88 килограма. Медалистът от PGI 3 – The Absolute Division и европейски шампион без кимоно на IBJJF Даниел Евгениев от SC Combat Sports – Montana СК „Бойни Спортове – Монтана“ ще се изправи срещу един от най-добрите ММА бойци в България – Владислав Кънчев.
От Искра.бг потърсихме 22-годишния състезател, за да ни разкаже повече за начина, по който тренира, за престоя си в Ирландия, както и за очакванията, които стоят зад категоричността му, че „всичко ще мине по план“ в първата организирана битка на PGI 4 между него и Кънчев.
Дани, как реши да се насочиш към бойните спортове, чия е заслугата?
Заслугата със сигурност не е на един човек, комплексно е. Баща ми ме записа на джудо, когато бях в първи клас и тренирах в продължение на 8 години. Поради някакви причини, клубът в Монтана се разпадна и аз се пренасочих към кикбокса. Прекарах около две години на ринга, когато дочух случайно (или не) от приятели, че са започнали да се занимават с джиу-джицу. Реших да се пробвам от чисто любопитство, това беше съвсем ново за мен. Трябваха ми точно две тренировки, за да реша, че е моето нещо, всичко се случи от само себе си.
В момента Даниел развива частен бизнес със земеделски земи, обикаляйки Северозапада. С повечето отговорности, борбите остават малко встрани „като хоби“, но въпреки ангажиментите, успява да преследва своите цели на тепиха. „Тренирам здраво, възстановявам се правилно, така че не бих казал, че всичко е просто за разнообразие“, категоричен е състезателят от Монтана.
Какво откри за себе си в залата, което успя да те задържи задълго там?
Усетих, че когато престана да тренирам, спирам да бъда концентриран във всичко, с което се захвана. Цялостната ми мотивация си отива. Действително нашият спорт е малко странен, тъй като ние не изкарваме пари от него, а в същото време крие много контузии. Обаче… трудно е за обяснение. Има една безкрайна техника в бойните изкуства, там е и тяхното очарование. Никога не можеш да знаеш всичко, никога не ти омръзва и винаги има какво ново да научиш. Именно това непрестанно усъвършенстване създаде осезаемата връзка между мен и джиу-джицуто.
Какво ти дава тази връзка?
Отношенията ми с хората се промениха значително покрай големия набор от контакти по състезания. Събираме се спортисти, общуваме, разменяме опит. Това е изключително важно. Социалната страна на спорта е незаменима. Активният живот също така ме измъква от еднообразието в ежедневието, разсейва ме в най-добрия смисъл. Забавно е.
Как минават едни твои 24 часа откъм тренировки и хранене?
Тренирам по един и същи начин през цялата ми кариера, ако мога така да се изразя. Когато съм свободен, главно сутрин вдигам тежести в залата. Вечер след работа си почивам час-два и отивам да се боря. С храненето е малко сложно, тъй като съм постоянно напът. Старая се, когато съм в подготовка, да хапвам поне пет пъти дневно и гледам всяка храна, която вкарвам в тялото си, да е истинска, за да ме снабдява с енергия и сила.
Известно време Даниел е тренирал в Ирландия, където остава силно впечатлен от страната, залата и хората като цяло. „Хареса ми, наистина исках да продължа“, допълва той. След няколко месеца обаче осъзнава, че му е непосилно да се справи с финансовата част от престоя си, защото платените турнири не са били достатъчни, за да се издържа и да живее добре.
Какви са ти очакванията за срещата с Влади Кънчев?
Спокоен съм. Всички знаем, че Влади се готви предимно за ММА състезания, той не е крайно фокусиран върху граплинга, доколкото аз съм правил това през целия ми живот. Имам изключително добра игра и знам как да реагирам във всяка една ситуация. Не виждам причина да се притеснявам, защото съм се доказал като състезател и смея да твърдя, че съм доста конкурентен в тази сфера. Не подценявам другия играч в никакъв случай, той е изключително експлозивен и силен физически, но мисля, че всичко ще мине по план.
Какво би казал на онези, които тепърва се срещат с бойните спортове?
Просто е – съветвам ги да не спират! Напоследък често наблюдавам повтаряемостта на едно определено явление. Момчетата влизат в залата и като видят нас по-напредналите, решават, че тази дисциплина е прекалено сложна. Питат се как ще се научат да правят нещата, които умеем, но ние не сме усвоили знанията си за ден или два. С всеки изминал месец, с всяка следващата година джиу-джицуто става още по-интересно. Логично е, но държа да го кажа – колкото повече напредваш, толкова по-добре се чувстваш! Неслучайно това е не просто спорт, а изкуство – винаги има какво да ти даде.
Пожелаваме честна битка и успех на всички състезатели!
