Данита Заричинова: Туристите все по-рядко си хвърлят боклука в планината, но трябва да помислят и за пластмасата

Данита Заричинова е бакалавър по Икономика и магистър по Екология. От 2014 г. е част от екип „Нулеви отпадъци”. Мотивира я фактът, че за всеки проблем, свързан с отпадъците, има решения, които зависят от хората, а не от скъпи технологии.

За Данита е изключително важно преодоляването на кризата, причинена от пластмасата за еднократна употреба. В по-голям мащаб тя иска да работи за информирано и образовано общество с активен и осъзнат избор, без свръхпотребление, с работещи институции и отговорен местен бизнес.

Планината е вдъхновение за нея и любимата й инициатива са високопланинските почиствания.

Пред Искра.бг Данита разказа за последната кампания на „За Земята“, при която доброволци изнесоха тонове отпадъци от планина Беласица. Подобна инициатива се провежда всяко лято на различни високопланински точки на територията на България.

Тази година в природен парк „Беласица“ се проведе 26-ото почистване на високопланински територии. Как бихте обобщили събитието? 

Това лято в мероприятието се включиха около 50 души, които в рамките на шест дни доброволни участваха в акциите по почистване. Всички заедно почистихме районите на хижа „Лопово“ и хижа „Конгур“ и по билото на планината. 

По време на акцията беше представена кампанията “Из Чисти Планини”, която си поставя за цел по-системно да работи за превенция на замърсяването в планините като си съдейства с всички институции, които са свързани с планината – дирекциите на национални и природни паркове, хижари, туристически дружества, 

Какви хора се включват във Вашите доброволчески кампании и за кого са подходящи?

Много е хубаво, че има изключително разнообразие от хора като възраст, професии, интереси, местоживеене, не мога да обобщя какъв е профилът на един доброволец. Важно е да кажем, че акциите ни за почистване се провеждат винаги в планината и са подходящи за хората, подготвени за ситуацията – като организатори изпращаме дълги предварителни и-мейли с много информация за екипировка, планинска застраховка и как се ходи на преход. Отговорното планинарство включва в себе си не само отговорност към природата, но и към нас самите и към хората, с които споделяме преживяването.

Какви са другите начини, по които хората могат да помогнат, освен пряко включване в почистването?

Има много хора, които са идвали на почиствания, но сега не живеят в България или пък има друга спънка да се включат, и ни изпращат парични дарения. Цялостната организация е на база на дарения от хора – за храна, чували, ръкавици, транспорт.

Често получаваме и помощ под формата на хранителни продукти – „За Земята“ организира изхранването на доброволците за всички дни на акцията. Тази година пекарна „Ананда“ ни дари хляб, а халва „Арина“ от годни ни изпращат тахан, „Чифлик Ливади“ ни дават огромно намаление на млечни продукти. Един доброволец ни дари голямо количество паста, а от „Хранкооп“ – кооператив на местни екологични производители, винаги ни правят отстъпки и ни дават подаръци като зеленчуци и плодове.

Преди пандемията от 2020 г. организирахме и няколко благотворителни концерти за събиране на дарения, музикантите свиреха про боно.

Както се казва – който с каквото може! Много е хубаво, че имаме все по-голяма подкрепа.

Замърсена ли е българската природа и от какво естество са отпадъците, на които най-често се натъквате?

За съжаление отговорът е да, замърсена е. Най-вече с пластмаса за еднократна употреба – бутилки, чашки, мокри кърпички, опаковки, фасове. Напоследък виждаме много туби от бензин, очевидна последица от безотговорна и безконтролна сеч.

Има и още едни често срещани отпадъци в планината – разпадащите се сгради – навсякъде ги има, полуразрушени заслони, стари почивни станции, бунгала, какво ли не. Част от тях са строени с азбест, което пък е токсичен материал.

Имат ли екологична култура българските туристи, ловци, хижари, както и населението на тези природни местности?

Трудно е да се каже, някои имат, все по-рядко виждаме боклуци на самите пътеки, както беше преди. Много повече почиствания се организират къде ли не.

Но в същото време все повече хижари решават да използват пластмасови чаши (или хартиени, които също съдържат пластмаса), купички, покривки за еднократна употреба, защото им е по-лесно и не им се налага да мият. Част от тях даже отиват в печката, което създава още един вид замърсяване – на въздуха. А не виждам висока култура в туристите, ловците и т.н. да си носят собствена чаша в раницата.

Ако екологична култура е да не си хвърляш боклука в природата – да, има напредък. Но трябва да имаме по-високи очаквания от хората, които отиват на планина – изобщо да не стигат до боклука – да си носиш бутилка, чаша, кутия за многократна употреба.

Има и още един вид замърсяване – перилните препарати, които се използват на хижи, а там няма пречиствателни станции и всичко отива в реките. Ако си носим собствен спален чувал/туристически чаршаф, няма да има този проблем.

Какви бяха най-интересните находки тази година? 

Тази година беше много специфично, че чистим в район, който доскоро е бил военна зона, даже не е имало туризъм, а вместо това – строго охранявана граница.

Хижите „Лопово“ и „Конгур“ също са били военни общежития. Намерихме много дрехи, домашна посуда; кремове за бръснене и други козметик; електроника – касетофон, телевизор; пелени.

Каква е ролята на осведомеността и образованието по темата с опазването на околната среда?

Изключително важна и съществена!

Непрекъснато огромните компании, които произвеждат пластмаса, ни заливат с маркетинг трикове и само информирани хора могат да гледат на тях критично. Например – водата – имаме огромен късмет да живеем в страна, в която почти навсякъде водата е питейна, а рекламите за минерална вода в пластмаса са толкова чести, че са успели да убедят много хора, че това е единственият здравословен и хигиеничен вариант. А не е – тези фирми реално произвеждат само пластмаса и те имат голяма отговорност към замърсяването.

Друг пример са псевдоалтернативите като „хартиени чашки“ – те имат пластмасово фолио и изобщо не са еко.

Как влияе на тялото ни, ако се храним постоянно от пластмасови кутии, също е важно да сме информирани – вече има много изследвания, включително в България, че в телата ни има вещества, които се отделят от пластмасата – фталати например, и влияят на различни системи и съответно на здравето ни.