Първите три участъка от автомагистрала „Хемус“ ще бъдат завършени до 2024 година, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Това са 52 километра от п.в. „Боаза“ до пресичането с пътя Плевен-Ловеч.
Трите участъка на АМ „Хемус“ са в различна степен на изпълнение и до година и половина за пътуващите от Ловеч и региона пътят до София по новата магистрала ще е по-кратък, каза министър Караджов. Прогнозното откриване на строителна площадка за участъци 4 и 5 е през 2022 г., а за участък 6 – през 2023 г. Целта е изграждането на АМ „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с първокласния път Русе-Велико Търново да приключи до 2026 г.
В момента изпълнението на участък 1 на магистралата от пътен възел „Боаза“ до пътен възел „Дерманци“, включително съоръжението, е 65%. Напредъкът на участък 2 – между пътните възли „Дерманци“ и „Каленик“, е 14%. На участък 3 – от края на пътен възел „Каленик“ до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“, са изпълнени 38% от строителните дейности.
Държавата дължи над 34 млн. лв. с ДДС след приспаднатите аванси за извършени дейности по строителството на лот 2 и лот 3. По първия лот няма задължения.
“Важно е бързо да решим въпроса с инхаус договорите и да продължим напред. Иначе има опасност голямата мечта, каквато е построяването на автомагистрала „Хемус“, да се превърне във фиаско“, коментира Караджов.
Той съобщи, че през февруари е представил в Министерския съвет оперативна информация и е поискал съдействие за разрешаване на казуса.
Министърът бе категоричен, че текущите ремонти и поддръжката на републиканската пътна мрежа трябва да бъдат подновени незабавно. До началото на май трябва да приключи работата на комисията, която проверява всеки сертификат за плащане. Дотогава тя трябва да представи доклад дали реално са извършени дейностите, за които се претендира плащане и на какви цени. Когато са ясни резултатите от проверката, може да започне разплащане към фирмите. То може да стане и директно през Министерството на финансите, обясни регионалният министър.
За 2022 година приоритетни обекти за област Ловеч са изграждане на моста над река Вит при с. Гложене, ремонт на 37 км от третокласния път Садовец – Дерманци – Торос – Гложене, както и изготвянето на технологичен проект за текущ ремонт на участъци от първокласния Ябланица – Гергов хан, второкласния път Лешница – Каленишки ханове и третокласните пътища Луковит – Дерманци – Угърчин – Микре, Орешак – (Дебнево – Велчево) и Борима – Дълбок дол – гара Добродан. Те са включени в инвестиционната програма за основни и текущи ремонти на територията на областта.
През тази година предстои да бъде обявена обществена поръчка и за избор на изпълнители за изработване на технически проекти за основен ремонт път II-35 Троян-Кърнаре в участъка на местността „Беклемето“ по билото на Стара планина и изграждане на съоръжението за снегозащита. Индикативната стойност на поръчката, чието изпълнение ще осигури целогодишна проходимост на републиканския път, е 150 000 лв. с ДДС. Обществени поръчки за изработване на технически проекти предстоят и за 30 км от пътя Плевен-о.п. Ловеч-Троян-Кърнаре и път III-3504 Ловеч-Радювене-Орляне-Угърчин.
Предвижда се и основен ремонт на съоръжение на третокласния път Вълчитрън -Дренов-Дойренци в с. Дренов , както и на моста над р. Бели Осъм в началото на пътя Шипково-Рибарица. Ще бъде актуализирана постоянната организация на движение и ще се обезопаси участък от пътя Коритна-Български извор-Микре-граница Габрово, който е с дължина 69 км.
Пред министър Караджов кметовете на общините от област Ловеч поставиха проблема с незавършените от миналата година ремонти на участъци от републиканска пътна мрежа. Министърът подчерта, че именно заради недовършените близо 280 обекта в цялата страна е важно Народното събрание да разреши на Агенция „Пътна инфраструктура“ да ги завърши по действащите договори. По тях са започнати и 5 пътни участъка в област Ловеч с обща дължина малко над 74 км. Срокът за завършването им е различен, като крайният е месец юли т.г.
По време на работната си среща си с кметовете Гроздан Караджов заяви, че сериозният дисбаланс между Северна и Южна България е именно заради разликите в инфраструктурното развитие.
„Подобни дисбаланси не са характерни за развитите общества. Въпросът как да издигнем един регион да се развива по-бързо зависи от свързаността с другите региони, както и на държавата със съседните страни“, подчерта министърът.
„Без финансиране трудно може да поддържате пътища, а поддържането стана по-скъпо заради инфлационните процеси и материали. Подобен е случаят и с ВиК отрасъла, където държавата също не може да финансира активно проекти, които са в неконсолидирани територии“, каза още вицепремиерът.
