Лицемерието, интересът, корупцията, чуждопоклонничеството и антибългарските действия са пуснали корени в много родни институции. Красноречив пример е отнемането на трите български деца от майка им, защото живеели в лоши условия.
Дни след това от Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ изпратиха прессъобщение до медиите, в което се обяснява причината за отнемането на децата.
Днес до Искра.бг бе подаден сигнал за поредната просия, извършвана от деца, в центъра на град Бургас. Заедно с децата просели и техните майки, които са от цигански произход.
Подателят на сигнала позвънил на телефон 112 и поискал да бъде изпратена патрулна кола, която да преустанови дейността на възрастните цигани и техните деца. Полиция не се отзовала на сигнала.
След това отива при групичката майки с деца и им казва, че ще повика социалните служби да вземат просещите деца. Уплашени от думите му, всички побягват в неизвестна посока. Днес повече няма да просят, но утре ще се върнат и ще продължат необезпокоявани!
Защо институциите не отнемат и тези деца, а само на български родители? Да не би да има закон, по който да се разрешава просенето на циганските деца? Тези деца в какви условия живеят? Защо МТСП, полиция, социални служби и всички други отговорни институции, не предприемат мерки за ограничаване на циганската просия? Не само на тези, които просят, но и тези, които ги задължават. Защо?
Докога продажни политици, социални служби, полиция и други учреждения ще си „затварят очите“ за проблеми, свързани с циганите? Докога държавата и разни нездравословни НПО-та ще защитават тези индивиди и престъпленията, които извършват? Докога ще „потъват“ средства, които са отпуснати за справянето с т.нар. „цигански проблем“, който е станал нарицателно за различни престъпления от страна на малцинството?
Каква е причината държавата да отнема български деца, но не и тези на малцинството? За едните има закони, но за другите не.
Не е ли това дискриминация от страна на тези, които се борят срещу нея?!
