„През последните години Китай се утвърди като стратегически партньор на България и ние се отнасяме с огромно уважение към неговата хилядолетна история, култура, традиции и впечатляващото икономическо и научно-техническо развитие на страната през последните години.“
Това заяви президентът Румен Радев по време на откриването на търговско изложение на водещи китайски компании, лидери в областта на технологиите, иновациите, дигитализацията, банковото дело, логистиката, транспорта и енергетиката. Форумът е част от събитията у нас по повод 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай и има за цел насърчаване на двустранното сътрудничество в областта на инвестициите. Преди откриването на изложението държавният глава проведе среща с представители на китайските компании, участващи във форума. В срещата участва и посланикът на Китайската народна република у нас Дай Цинли.
Държавният глава изтъкна значителния потенциал на сътрудничеството между България и Китай и сподели, че в разговора с посланик Дай Цинли при връчването на нейните акредитивни писма, двамата са стигнали до общото убеждение за организацията на бизнес форума.
Румен Радев поздрави посланика за мащаба и обхвата на събитието, организирано за кратък период от време, като сподели очакванията си то да допринесе за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството между България и Китай и да придаде практически измерения на съвместната декларация за стратегическо партньорство, подписана на най-високо равнище по време на визитата на българския държавен глава в Китай през 2019 г.
Президентът Радев припомни изразената тогава от него пред президента Си Дзинпин амбиция в България да бъде открит клон на китайска банка, който да допринесе за активизация на бизнес отношенията и да бъде гарант за тяхната стабилност. Румен Радев изтъкна още и перспективите на откриването на директна авиолиния между Пекин и София, която да насърчи комуникацията между бизнеса и туризма.
Като предпоставка за развитие на индустриалното сътрудничество в сферата на автомобилостроенето, президентът открои започналият работа през юни високотехнологичен завод за алуминиеви части за автомобили в „Тракия икономическа зона“. България има повече от 350 компании в аутомотив сектора и над 80 хил. заети, което представлява 11 % от БВП.
„Няма вече кола, произведена в Европа, която да не използва компоненти, произведени в България“, посочи президентът.
Държавният глава изрази удовлетворение и от това, че през последните години се наблюдава значителен ръст на търговския стокообмен между България и Китай – към 2015 г. стокообменът между двете държави е бил около 1.7 млрд. щатски долара, а за 2023 г., той възлиза на около 4 млрд. щатски долара.
Президентът изтъкна предимствата на България да привлича инвестиции като един от центровете в Източна Европа за развитие на информационните и комуникационните технологии и роботиката, а също така и благоприятните макроикономически условия и данъчна политика – 10% корпоративен данък, при среден такъв в ЕС от 20.9%, ниския данък върху доходите на физическите лица от 10%, а в 152 общини с висока безработица има нулев процент данък печалба за инвестиции.
„България се състезава с огромен Китай, Русия и САЩ на световните олимпиади по математика, лингвистика, информационни технологии и печели призови места, което е показател за нашите възможности“, посочи Румен Радев като открои огромния потенциал на младите хора у нас и на високото качество на българското образование.
Държавният глава подчерта също така, че страната ни е първа в Европа по процент площ от своята територия, подходяща за биоземеделие и открои перспективите на партньорството в областта на селското стопанство и увеличаването на българския износ на селскостопански продукти за Китай. Президентът изрази и очакването си да бъдат облекчени процедурите за износ, особено за селскостопанските продукти, което да допринесе за разширяване на пазарните позиции на страната ни в Китай. В приветствието си към форума Румен Радев обърна внимание още на предимствата и потенциала на България в областта на енергийната и транспортната свързаност и стратегическото разположение на страната ни като ключов фактор за устойчивото развитие на търговско-икономическото сътрудничество.
„Лукойл-Нефтохим“: Няма как миризмата в Бургас да идва от утайниците или пристанище „Росенец“
