Тази седмица управляващите стъпиха на нов връх в законодателните си търсения на благини за народа! Всичката Мара втасала, та между първо и второ четене на Закона за бюджета, предложиха да се ограничи свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване от според Закона за туризма. Сиреч, платформи като Booking, Airbnb, Expedia, Facebook и др. няма да могат да публикуват обяви на български граждани и фирми за даване на стаи под наем без предварителното позволение на Министъра на туризма или който там е посочен от него. Ако дръзнат да нарушат това народополезно правило, ги чакат солени финансови санкции, а при „системни нарушения“ дори ще се спира достъпът до съответните интернет сайтове. Само, дето не е ясно кого ще накажат: предоставящите „нерегламентирани“ стаи под наем или всички ползватели на горните приложения. Но това изобщо не е важно!
В тази връзка, не знам докога политиците у нас ще си губят времето да имитират демокрация и да ни санкционират частично. Българинът е тарикат и все успява да се измъкне от капаните, които му залагат. С много псувни, вайкане и охкане, но някак успява! А това не е добре! Затова ще си позволя да предложа на управляващия елит някои крути мерки, които да държат народа в правия път.
Както вече сами се убедихте, предложенията за промени в Закона за туризма са само плаха стъпка в правилната посока. Трябва да се действа много по-решително и всеобхватно.
1. Няма какво да се чака Facebook, Airbnb, Booking, Expedia и други такива да направят 2-3 нарушения, за да спрем достъпа до тях. Един нов закон, априори трябва да забрани на българина да влиза там! Особено до Facebook! Тук не просто се отдават некатегоризирани палатки и каравани под наем, тук всеки акаунт е потенциална заплаха за стабилността! Всяка свобода на словото си има граници, все пак! Я си представете, че започне да се използва за критика на управляващите, или не дай, Боже, за организиране на протести /с палатки!!!/. В нормалните държави като Китай, Куба и Северна Корея това пространство, както си му е реда, е отделено за благодарности за грижите за народа. Или е блокирано, докато ползвателите му се научат да се държат прилично.
2. Българският туризъм е на ръба на пропаст, дълбана от десетилетия върху някогашна дюна, укрепена в основите с гигантски хотел поне с аквапарк. Вместо да са патриоти и да помогнат в усилията последните късчета на българското Черноморие да бъдат „доукрепени“, т.е. застроени и унищожени, българите хукнали по морета и планини у съседите. Няма да стане така! Трябва да се приеме закон и за онези български хотели, където всеки от нас е длъжен да летува – с прилежащия брой шалтета и шопски салати по 40 лв. С този самоотвержен патриотизъм със сигурност ще привлечем вниманието на световните медии. А това неминуемо ще доведе милиони туристи желаещи да вкусят от „обслужването“ и скубането в мутренските ни хотели!
3. Отдавна е назряло времето и за нов закон, в който ясно да се каже, че частната собственост може да е частна, но само чиновникът може да се разпорежда свободно с нея. Не е достатъчно само отдаването на стаи под наем да се лицензира. А ходенето на гости какво е? Откъдето и да го погледнеш, е отдаване на помещение и маса за краткосрочно или дългосрочно /според количеството на пиенето/ ползване. Да знаете само на колко агенции може да възложим да се заемат с регулирането на тоя въпрос! И на колко чиновника още може да създадем работа! Не може да се позволява на всеки да решава какво да прави с нещата, които притежава. Днес ще отдава свободно под наем, утре ще почне да иска да знае как и да казва за какво да се харчат данъците му! Твърдо не – добрият пример и свободата са най-големият враг на плутокрацията!
4. Не може българинът все да очаква от чиновника да си свърши работата, за която е назначен. В България никога не сме имали такива традиции и не виждам защо тепърва да ги градим. Чиновникът е там, за да пречи, не да помага. Затова трябва да му се дават все повече и повече правомощия. И е много неправилно да му се вменяват задължения! Това не са задължения, а благоволения, които той може да даде на данъкоплатците, когато и както той реши.
Крайно време е с нов закон да се отсече, че където има чиновници, Интернет шанс няма! Още колко милиарда трябва да похарчим за електронно правителство, за да се научим, че всеки електронен подпис трябва да е придружен с мокър печат поне? Няма да позволим на мишката да изяде книжката! Книжката трябва да е прономерована, прошнурована и парафирана от Негово Величество Чиновникът!
5. Промени трябва да има и в Конституцията. Трябва да се запише, че политиците имат изконно право да създават проблеми там, където ги няма, за да отклонят вниманието от проблемите там, където ги има, но те не знаят или не им изнася да решат. Както се казва – проблем проблем избива. А когато не могат да се изловят и накажат нарушителите, управляващите имат право да си го изкарат на всички. Най-вече на изрядните и предприемчивите! Кой, ако не те, ще платят сметката за всички глупости, които могат да се сътворят. Политиците и без това го правят, не разбирам защо да не го узаконим.
Това са само част от идеите, които могат да бъдат приложени на практика. Знам си, че ми е бедна фантазията и не мога да се меря с тази на некадърниците, добрали се до власт. У нас напоследък май само такива управляват.
„Де насилие вилней, там законът линей!“ е епиграма на Радой Ралин
