Днес по време на заседанието срещу сириеца Омар Аднан, шофирал автобуса, с който бяха убити двамата полицаи на кръстовище „Трапезица“ в Бургас, беше разпитан единият от тримата оперативни дежурни в оперативната част към ОДМВР-Бургас. В съдебната зала Калин Чавдаров заяви, че около 04:50 часа на 25 август 2022 г. полицейските служители Атанас Градев и Йордан Илиев с автопатрул с позивна Бреза 1 към Първо Районно управление са се явили в дежурна част, като впоследствие са тръгнали, за да отнесат кръв за анализ.
Около 04:51 часа е получен сигнал от Граничен полицейски участък /ГПУ/ за автобус, бял на цвят, който не е спрял на подаден сигнал със стоп палка, подаден от гранични полицаи на КПП „Крушевец“ и КПП „Пода“, и пътува в посока Бургас. През това време оперативният служител е предал информацията в ефир. По думите му може би след около 2 минути от Бреза 1 са предали, че се намират на „Трапезица“ и продължи:
„Върнах обаждане към ГПУ, за да разбера къде се намира автобусът. Стана ясно, че бял автобус с турска регистрация се движи по „Трапезица“. Същото предадох в ефира по време на разговора с ГПУ. Отново вдигнах слушалката и колегите предадоха, че нашият автомобил е бил ударен от автобуса. Потърсих ги /бел. ред. – загиналите полицаи/, но не получих отговор. Допълнително колегата от ГПУ ми каза, че автомобилът се намира под автобуса и между спирката. Изпратих екипи, за да проверят обстановката. Обадих се на 112, за да изпратят пожарен екип на място. Впоследствие разбрах, че няма звук и движение от автомобила.“
На въпрос какво е трябвало да направят Градев и Илиев, Чавдаров отговори: „Да се насочат към острова между платната за движение, да подадат сигнал за спиране с палка и ако могат – да го спрат.“
На въпрос от магистратите как автобусът е можел да спре, след като не е спирал до този момент, полицаят отвърна: „Не знаех доколко е достоверна информацията. Как да разпоредя да се извършат конкретни действия като не знам какво ще се случи?“
Служителят на МВР беше попитан и дали в информацията от ГПУ се е съдържала информация, че автобусът се е движел с висока скорост, на което той отговори: „Не мисля, че беше казано, че автобусът се е движел с висока скорост. Не си спомням. /…/ Не съм казвал на колегите ми, че автобусът се движи с опасна висока скорост и не съм давал разпореждания. Има запис и може да се установи, че това е така.“
Прокурор Димитър Узунов помоли свидетеля да му отговори на няколко уточняващи въпроса. Първият беше колко души са били на работа в злополучната нощ и какви задължения има всеки един от тях.
„Трима бяхме на работа. /бел. ред. свидетелят каза поименно колегите си/. Задълженията ни са твърде много“, заяви Чавдаров.
Вторият въпрос: „А да се гледат системите за видеонаблюдение? Има ли такава система и тя в реално време ли е?“
„Никой нямаше такива задължения. Имаме такава система за наблюдение в реално време. Обхваща кръговото движение на „Трапезица“. /…/ Можеше да наблюдаваме кръстовището в реално време. Не мога да отговоря защо никой не е гледал. Никой не е мислил за камери. Не съм сигурен защо не сме ги гледали. Камерите на „Трапезица“ са 30. Не мисля, че в рамките на 2-3 минути могат да бъдат прегледани всичките“, коментира полицаят.
А на въпрос на държавния обвинител колко са камерите, насочени към ж.к. „Меден рудник“, защото все пак е имало информация, че автобусът идва оттам, а не от „Одрин“ или центъра, полицаят не успя да отговори. Попитан къде са били колегите му в този час, той каза, че другият му е почивал в това време в съседната стая.
„Говорим за период от три минути. По-добре да си свършим максимални бързо работата …“, каза Чавдаров и подчерта, че не е имал достатъчно време. По думите му буквално е предал информацията от ГПУ-Бургас. Той беше помелен да повтори получената информация, а именно:
„Получихме информация от дежурния ГПУ-Бургас, че бял автобус не спира на подадения сигнал на КПП „Крушевец“ и КПП „Пода“. В момента колегите от гранична влизат в Бургас.“
„Предадох в ефир информацията. Колегите съобщиха, че са на кръговото. Повече информация освен, че автобус се приближава и разпореждания не съм давал.“
Прокурор Узунов попита дали в патрулния автомобил е имало техническо средство за принудително спиране на МПС-та, на което полицаят каза, че би трябвало да има, но е нямало как да знае дали е оборудван. Това се следяло от „колегата, който извършва инструктажа на дневна и нощна смяна“. По думите му те се използвали, когато има данни за извършено престъпление.
А защо не е било използвано? „За да бъдат употребени тези средства трябва технологическо време, а такова нямаше“, поясни той.
Уточнено беше, че граничните и полицейските служители не са имали обща комуникация, а тя се е осъществявала чрез дежурния. Не използват една чистота.
„Не съм издавал разпореждания. По време на разговор с дежурния на ГПУ разбрах за ПТП-то. /…/ Отново се обадих на колегите в 04:54 часа, като ми беше казано: „Предай на колегите, че автобусът е бял на цвят и се намира на „Трапезица“. Предадох, че там има служители, на „Трапезица“ и след известно време получих информация, че нашият автомобил е ударен от автобуса. Така и той, и аз се обадихме за линейка и пожарна. /…/ Да имаме правомощия да разпореждаме. Приемаме сигнали от граждани от 112 от вътрешния телефон или други случаи, както беше този.“
Повторено беше, че от Илиев и Градев се е очаквало да подадат стоп палка и ако автобусът не спре, да поддават маршрут на движение. На това прокурорът попита:
„Докога ще поддаваме стоп палки? Ямбол? София или да го изпроводим до Сърбия?“
Според Чавдаров в 05:00 часа сутринта в района има движение и заради това автобусът е трябвало да бъде спрян принудително на подходящо място, като той смята, че такова е извън града.
На което прокурор Узунов подчерта, че няколко пъти е прочел всички материали по делото и ги е оценил. Направили са му впечатлението думите:
„Наблюдаваме, следваме! Наблюдаваме, следваме?! Докъде ще ги следваме? Единствените, които отказаха да ги следват са загиналите!“
„Ние нямахме допълнителна информация, за да го спираме. Трябва допълнителна информация, че е извършено престъпление, за да наредя принудително спиране“, каза полицаят.
Впоследствие случаят е бил докладван на тогавашния директор на ОДМВР-Бургас Калоян Калоянов. Чавдаров заяви, че отново би действал по същия начин с наличната информация. Той имал еднакви задължения и правомощия с колегите си от ГПУ-Бургас. По думите му полицейските служители са можели по собствено усмотрение да сложат техническото средство за принудително спиране.
Съдия Цвета Попова отбеляза, че все пак 3 минути не са и малко време – това са 180 секунди, които според нея свидетелят е можел да говори с колегата си какво може да се направи и да се вземе решение, защото става въпрос за критична ситуация, при който автобус два пъти не е изпълнил полицейски разпореждания. Колежката й добави, че дежурната част в полицията не са агенция, която да предава информация и попита: „Не преценихте ли, че ситуацията изисква бързо решение, а не препредаване на информация?“
„Не съм преценил конкретната обстановка. На тази информация съм преценил така да действам“, подчерта Чавдаров.
„Не е ли достатъчно, че не спира на две КПП-та?“ – подчертаха магистратите, а полицаят заяви: „Не мога да отговоря защо не съм взел решение.“
Разпитът на още свидетели продължава днес. Очаква се показания пред съда да дадат служители на Регистрационно-приемателен център в Харманли.
Уважаван университетски преподавател е загиналият при взривовете в Елин Пелин
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]