От днес политическите партии са в предизборна кампания и по време на нея ще трябва да представят програмите и информацията, от които избирателите да черпят основанията си за подкрепа или не на определен политически субект. От предоставената информация в кампаниите зависи и какъв резултат ще произведат идващите парламентарни избори.
Мнозина политолози смятат, че политическият избор се отнася преди всичко до емоциите, а не до рационалното пресмятане на ползите и вредите от определено управление. Според Карл Попър въпреки това демокрацията все пак дава възможност за сваляне на управляващите без проливането на кръв, като това става чрез изборите. Но Попър не дава отговор на друг въпрос:
„Какво става, когато на власт бъдат избрани неподходящите хора в резултат на истеризирането на предизборната кампания, което стимулира емоциите, а не рационалният избор?“
През 2017 г. двамата политолози Кристофър Ахен и Лари Бартлес издават книгата си: „Демокрация за реалисти – Защо изборите не произвеждат отговорно правителство?”. Реалистичната теория за демокрация дава отговора вместо Карл Попър, като доказва, че избиратели за неинформирани и могат да гласуват дори срещу интересите си, и също така са готови да наказват и възнаграждават политици за събития, които не са по вина на същите политици.
Също така, Ахен и Бартлес чрез сериозни регресии показват, че избирателите правят късогледи ретроспективни оценки (за минали събития) и се фокусират върху благосъстоянието си няколко месеца преди изборите. С други думи, ако благосъстоянието ни при определени правителства определя това как ще постъпим на изборите, ние оценяваме това състояние късогледо – няколко месеца преди изборите.
Съществуват и примери от нашата българска действителност, които подкрепят изложените тези от реалистичната теория за демокрацията. В един от предходните парламенти имаше партии, които върнаха мандатите за съставяне на правителство без да предложат проект за кабинет. Невъзможността за сформиране на мнозинство не значи, че не трябва да бъде предложен алтернативен кабинет, с който да се демонстрира, че алтернативите имат капацитет да управляват и да покажат на избирателите си кои политически и експертни фигури ще вършат това, и какви са им намеренията.
Директното връщане на мандата спестява информация на гражданите и ограничава възможността за информиран избор на идващите парламентарни избори. Неясно е – кой/кои политически лица ще реализират обещаната промяна, която шумно се прокламира пред широката публика. От нас гражданите се очаква да вземем избор в полза на общото, като сме лишени от информация.
Демокрациите имат нужда от информиран избирател, но практиката в нашата действителност ни показва, че предоставената информация не предполага това. Ноам Чомски в една своя лекция казва:
„Пропагандата за демокрацията е това, което е сопата за тоталитарната държава.“
Може и да има право в опасенията си, понеже демократичните режими не разполагат с инструмента на принудата (сопата), за да държат в подчинение обществото, но затова идва на помощ пропагандата, която заменя сопата.
Източник: Станислав Тодоров
