Народното събрание разглежда на второ четене промените в Закона за вероизповеданията, които целят да регулират регистрацията на религиозни институции в страната. Измененията бяха включени като първа точка в дневния ред по предложение на председателя на парламента Наталия Киселова след консултации на председателския съвет.
Причината за законодателните промени е решение на Върховния касационен съд от 16 декември 2024 г., с което в публичния регистър е вписана религиозна институция под наименованието „Българска православна старостилна църква“. Това предизвика дискусии относно възможността за съществуването на повече от една църква, използваща названието „православна“ в своето име.
„Възраждане“ предложиха да се ограничи възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, което да използва термина „православна“ в своето наименование. ГЕРБ-СДС настояха, че единствен представител на източното православие в България трябва да бъде Българската православна църква – Българска патриаршия /БПЦ-БП/. Според тях други регистрирани вероизповедания могат да избират свободни наименования, но те трябва ясно да се отличават от официално признатата православна църква.
БСП-Обединена левица подкрепиха промени в закона, с които името на Българската православна църква да бъде запазено и защитено от използване от други организации. Очаква се депутатите да продължат разискванията по детайлите на законовите промени, като се търси баланс между религиозната свобода и защитата на традиционните вероизповедания в страната.
Решенията, които ще бъдат взети, ще имат значително влияние върху бъдещата регистрация на религиозни организации и статута на Българската православна църква в националната правна рамка.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
[…] […]