Десет причини да искам да си тръгвам по-бързо от село Китен и да се прибирам в Бургас:
1. Писна ми да пия минерална вода. Искам да прасна чаша хубава бургаска чешмянка. От тая минерална водоподобка ще ми опада косата. На ден пия по 5-6 литра и вече ми горчи. Имам нужда да се подсладя с Бургаска чешмовица.
2. Искам да гледам хубави жени. И тук има някоя и друга хубава, но в сравнение с бургаските, са пълна нула. Нашите са си най-хубави. Другото е, че тези, които щъкат из Китен, не могат да се отърват от селското си поведение и излъчване. Вярно е, че пак са на село, но поне да си бяха оставили селското у тях си, а не да го мъкнат на морето.
3. Затъжил съм се за семейство, приятели, познати, нацепените батки и меденруднишките маняци. Липсва ми това тяхно мутреене. Липсва ми и постоянния стрес, на който съм подложен, докато се разхождам в Бургас. Тук е твърде спокойно, което по-добре, но и писва по-бързо.
4. Тренировките. Тук няма условия за качествено трениране. Няма с кого да играя спаринг, няма хубави лостове, няма ринг или татами. Има условия за бягане и каране на колело, но аз искам нещо по хард. Нямам желание за фитнес, а освен него и бягането, друго слабо, бате.
5. За да си поддържам нормално жизнените показатели и функции, трябва ми качествен сладолед от машина. Купувах си от Приморско, Китен, Царево, Созопол, но никъде няма качество, а само вкус на замразена вода. Само в Бургас, в центъра, го има това уникално нещо. По-хубав крем-сладолед не съм ял никога. Скоро пак ще го метна!
6. Липсват ми разходките из центъра и Морската, с някой приятел. Искам и до мола да мръдна, искам да пообикалям из цивилизовани места. Тук има цигански молове (сергии на тротоара), ужасни миризми от дюнери, пици на парче, понички и подобни гнусотии, които разни цигани произвеждат. Искам спокойствие, добра компания, липса на тъмнокожи и тяхната воня!
7. Копнея за една хубава връзка. Искам да е силна и да й се насладя. В тукашното село не се получиха нещата, но съм убеден, че в Бургас всичко ще се оправи. Писна ми днес с една, утре с друга. Искам само една, но да е бърза и да не прави проблеми. Става въпрос за интернет връзката.
8. Липсват ми част от колегите, даскалото, соцстола, в който не ям отдавна, занятията, лашкането по автобусите. Знам, че за 1 седмица пак ще ми втръсне и ще искам да свършва семестъра, но за в момента ми липсват.
9. Насладата, наречена „Малибу“, ме зове. В това кафе пиците, сандвичите, Тирамисуто, кремчето Брюле, са невероятни! Искам да ги изям всичките. Тук няма къде да вкуся такива неща. Желанието ми към тези вкусотии се усилва и от това, че там не се пуши. За съжаление, ще си остана само със спомените как съм поглъщал тези сладки изкушения. Диетата не ми позволява да греша по този начин, но пак не се знае …
10. У дома си е най-добре!
