През последните години се е увеличил броят на българските деца, регистрирани да получават детски в Германия. Разликата между помощите у нас и там е огромна, а възможността да се заобикалят правилата се превръща в бизнес. По 150 евро се взимат на черно за попълване на документи за детски. Услуга, която е безплатна и достъпна на български в центровете по миграция, показва разследване на „Нова телевизия“.
Размерът на детските надбавки в Германия е около 200 евро на дете, а в България – 40 лева. Това е основната информация, когато се заговори за Германия в Столипиново. Според законодателството в Германия за всяко дете се получават детски добавки, но то трябва да е регистрирано на конкретен адрес и да учи и живее там.
Елена Генова, която работи в Бюрото за помощ на европейски мигранти Willcommen Europa, Дортмунд, обясни, че след като детето се регистрира и е вписано в регистрационната система в Дортмунд, информацията се изпраща към училищния инспекторат. То получава поща, че трябва да се запише на училище и до една седмица трябва да започне да учи.
Надбавки се отпускат и за деца, които живеят извън територията на Германия, но задължително единият родител трябва да работи на трудов договор в страната.
Злоупотребите, обаче са факт. През 2018 г. над 81 хиляди български деца са получавали детски надбавки като от тях над 6000 живеят извън Германия. Никой обаче не може да каже дали зад тази цифра стоят реални хора.
Пари за образование могат да получават и хората, които са регистрирани в бюрата по труда, за да учат немски.
„За първи път в България има информационна система, която да проследява какво се случва с децата. Ние трябва да сме сигурни, че децата ходят на училище, че имат възможност да получат добро образование. Ние повдигнахме този въпрос на европейско ниво и е постигнато споразумение държавите членки на ЕС да обменят информация за децата и техния образователен статус“, коментира и заместник – министърът по образованието Деница Сачева.
Проблемите са свързани, както със социалните помощи, така и с образованието, подчерта тя.
„През последните две години се правят опити да се идентифицират всички деца, които са в риск, да се обвърже получаването на социални помощи с посещаването на училище. Обсъждат се и допълнителни мерки, които могат да се вземат. Част от проблемите са в две измерения. Едното е свързано с дискриминацията и с невъзможността да се приемат различията, а другата част от проблемите са свързани с ниския образователен статус, който дава възможност да се злоупотребява както с децата, така и с по-възрастните“, добави заместник-министърът.
Сачева коментира и данни на Гранична полиция, според които 87 хил. деца са извън страната в момента. В Германия учат 333 339 български деца в общообразователните училища, а 4200 в професионални училища.
„Вероятно има и деца, които не ходят на училище. Предложили сме на Германия съвместен проект, за да проследим какво се случва с тези деца“, каза тя.
Заместник – министърът не изключи и възможността децата, които получават помощи в Германия, да живеят в България.
