Председателят на групата на „Възраждане“ в Столичния общински съвет и настоящ икономически съветник към парламентарната група на „Възраждане“ – Деян Николов, коментира на среща с български предприемачи решението на министъра на финансите да предложи по-нисък праг на плащанията в брой. Това съобщиха от политическата сила.
Предложението е част от голям пакет промени в данъчните закони, които са внесени за разглеждане в Народното събрание. Законовата промяна се отнася за чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и е за сваляне на прага за плащания в брой от сегашните 10 000 лева на 5 000 лева.
„Възраждане“ категорично се противопоставя на тази промяна, защото тя ще бъде затрудняваща и ограничаваща стопанския оборот.
Посочената в предложението на министъра на финансите цел за повишаване на прозрачността на разплащанията и ограничаването на сектора на сивата икономика е добре позната налагана от правителството „мантра“, която по-скоро е пожелателна. Плащането в брой не означава непременно плащане без издаване на първичен счетоводен документ, включително фискален бон, тъй като в много случаи платецът е силно мотивиран да изисква такъв документ. Съвсем логично този стимул се очаква да нараства с увеличаване на сумата.
Скептични сме, че така приложената промяна ще обслужи поставената цел, защото тя би могла да стимулира търговците да раздробяват финансови операции чрез няколко договора. Несъмнено обаче предложението ще доведе до нова административна тежест за предприемачите, които ще е необходимо да инсталират ПОС терминали в обектите си и да заплащат повече такси на банките, посочиха още от ПП „Възраждане“.
„Внесеното за обсъждане предложение не е съпроводено от аналитичен модел с числов анализ-разчет за предложената промяна и съответно то не дава отговор на много съществени въпроси:
– Защо новият праг е точно 5000 лева, а не примерно 4000 лева, или 6000 лева или 7500 лева?
– Какви са били числовите ефекти от „изсветляване” на икономиката от аналогични мерки в България в миналото – при въвеждането на праг на плащанията през 2011 г. (когато прагът бе установен на 15 000 лева) и при промените в прага след това (сегашният праг от 10 000 лева се прилага от 2016 г.)?
– Какъв е очакваният от МФ нетен фискален ефект от сега предлаганата промяна (еднократен и/или за някакъв период)?
– Какво конкретно (или в някакъв числов диапазон) „изсветляване” на икономиката се очаква като ефект от предложената промяна?
„Публикуваната от Министерството на финансите т.нар. „Частична предварителна оценка на въздействието” за предложените данъчни промени е типичен бюрократичен документ, който не отговаря на горепосочените проблеми“, каза Деян Николов.
