Действителни лица: Приликите не са случайни

0
193
Илюстративна снимка. Източник: PixaBay
Илюстративна снимка. Източник: PixaBay

Той се казва Иван, Стоян или Георги.

На около 50 години е. Има жена и две деца. Ама жена му според него нищо не прави по цял ден, а представите му за наследниците им се люшка в двете крайности – или няма по-добри от тях или на съседа пак са по-успели във всичко. 

Той не понася живота си.

Парите за нищо не му стигат, улиците са разбити и старата му кола се разваля, докато се опитва да стигне рано сутрин до скапаната си работа по разбитите улици. Каква полза от факта, че ежедневно я покрива, за да не я пече слънцето?

Жена му също за нищо съществено не става.

Заявила му, че иска да отиде на фризьор този месец, а той си спомня, че е била преди няма и половин година. И зимнина не е направила – не искала петте дни, които са ѝ отпуснали от работата, да прекарва с доматите и бурканите.

Ако е знаел каква е прахосница, сто процента нямало да я вземе. Ама пуст късмет – и в брака не му е провървяло.

Той обаче е най-ядосан на Борисов, на Гешев и на всички, които са в политиката.
 
Те са виновни за ниската му заплата, за тъжните пенсии на родителите му, за жалкия му живот, за улиците, по които разбива автомобила си. И за всичко останало, за което се сещате.
 
По този повод Иван, Стоян или Георги всяка вечер си сипва ракия, пуска си телевизора и започва да се кара с този най-важен предмет от живота му и с представителите на властта.
 
Такива думи и изрази каквито излива по тях, навярно не се срещат и в най-богатите тълковни речници. Жалко само, че не могат да го чуят.
 
Познава и други, които са като него – недоволни от случващото се в България. Те обаче и действат.
 
Събират се, организират протести, борят се за промяната на страната ни. По тази причина той не е доволен и от тях. Иван, Стоян или Георги е още по-разярен:
 
Малоумниците си мислят, че нещо ще променят? Кои са те, бе? Кой ще ги чуе? Смешници! И отгоре на всичко блокират движението, че той да не може да отиде до скапаната си работа, за да изкара скапаната си заплата!
 
В главата му се заражда добър въпрос.
 
Но за него по-важно е да попита, а не да потърси решение:
 
И кой ще дойде на тяхно място? Всички са едни некадърници, които искат да смучат от парите на хората.
Иван, Стоян или Георги най-вероятно ще прекара остатъка от живота си по същия начин – псувайки телевизора. Знае, че идва зима, ще се лиши от много елементарни неща, за да плати безумно високата си сметка за ток.
 
През лятото ще изплаща заемите, които е натрупал в студените дни. Така годините ще минат, а той ще стане пенсионер, чудещ се как да продължи оцеляването си.
 
Ще сипе огън и жупел върху хората, които искат да променят положението в страната и се борят за желанията си – без значение дали са луди. Ще мрази от дъното на душата си управляващите, без значение, че не е направил дори опит, за да ги премахне. 
 
Остава въпросът дали искаме да сме като Иван, Стоян или Георги.
 
Кое е ценност за нас – да се караме с телевизора или да помислим как да направим този свят по-добър. Като свалим правителството, нахраним гладно животно или напазаруваме за възрастната съседка, която трудно излиза от дома си.
 
Кое е ценност за нас – да бъдем зрители или да бъдем сред главните герои – харесвани или не. Кое е ценност за нас – да живеем без смисъл или да създаваме смисъл във всеки ден.
 
Всеки може да е като Иван, Стоян или Георги.
 
Лесно е уж, ама е много трудно. Не е градивно. И не си заслужава.
Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments