В последния си анализ Диан Тодоров разглежда сексуална революция на новото поколение. Той е отправил поглед към младежите, родени в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Публикуваме цялото му изследване без редакторска намеса:
„Ще започна с ретроспекция: За родоначалник в сексуалната революция мога да посоча един непослушко – Маркиз дьо Сад. Въпреки че е пренебрегнат като автор заради изявения си садизъм, много критици отбелязват неговата откровеност. Смятам, че точно заради нея трябва да бъде изучаван в университетите. Както някои изследователи са забелязали, той много преди Фройд свързва властта със секса и показва и насилствената част в отношенията между мъжа и жената в частност, както и докъде би могъл да стигне човек, лишен от всякакви задръжки и от страх, че ще бъде наказан, както от Бог, така и от закон – убийства, изнасилвания и т.н.
Тук можем да споменем и някои крайни идеологии, които вярват, че техният Бог одобрява това. Маркиз дьо Сад поставя началото на сексуалната революция, която изживява подем през 30-те и достига своя връх през 60-те–70-те години на миналия век. Тя ни докара както безбрачните сексуални връзки, жената сама да решава как да разполага с тялото си и с кого да бъде, различни сексуални пози и техники, разкрепостяване, изцяло противопоставими на традиционната „мисионерска“ поза и на брака, така също и литературни и кино-произведения като „Любовникът на лейди Чатърли“, „Емануела“, книгите на Буковски и Хенри Милър, филмите на Пазолини, Роселини, Фелини и Бергман и т.н. Разбира се, като всяко житейско явление, тя имаше както положителни, така и отрицателни страни. Често философията й беше субективна в зависимост от гледната точка на автора, но пък всяко произведение подтиква към размисъл не само за секса, но и за природата на човека.
А какво представлява днешната сексуална революция? За по-младите „революционери“ революцията е подражание на днешните ТикТок инфлуенсъри, чалга звезди, поп звезди, манекенки и пр. Ако някоя от тях се снима по бикини, те правят същото, за да получат повече лайкове и известност в социалните мрежи. Ако пък някой инфлуенсър се похвали с участие в групов секс, бързо намира последователи. Поставят си силиконови бюстове и хиалуронови джуки, все едно са фелацирали в кошер с пчели. Показват си задниците на непознати профили в интернет, без да мислят за последиците от това. Смело сменят гаджетата, за да не изостават от бройката на приятелките си. Хвалят се със сексуалните си подвизи в социалните мрежи, но да не споменаваме ниската им здравна култура изобщо. Те едва ли изпитват някакво удовлетворение от това, дори мисля, че не са наясно какво правят, а просто гонят славата чрез показност. Това е световна тенденция, не се наблюдава само в България, където поначало възприемаме само лошото.
Западни журналисти твърдят, че новото поколение сексуални „революционери“ трябва да бъде похвалено, че се обявява против това да се заклеймяват проститутките, че са против хомофобите, както и против насилието над жени. Но и трите точки имат сериозни недостатъци. На първо място, проституцията в реалния живот не се случва точно като във филма „Хубава жена“, който не трябва да бъде гледан безкритично от подрастващи момичета. Те започват да вярват, че да си проститутка означава да живееш в приказка с щастлив завършек – идва принцът милионер и иска ръката ти. В действителност проститутките често биват пребивани, както от сутеньори, така и от клиенти, стават жертва на убийства и ги намират в някой контейнер за боклук.
Относно хомофобията, действително всеки има право свободно да определя сексуалните си предпочитания, освен когато те не са записани изрично в Наказателния Кодекс, но „революционерите“ критикуват основно „крайно десните“ и „християнските фундаменталисти“ на Запад. Те удобно си затварят очите за отношението към хомосексуалните в по-голямата част от мюсюлманския свят, където това не е позволено и има много случаи на показни убийства на хомосексуални и т.н. На второ място, те разпространяват измислени термини, неологизми, които нямат нищо общо с логиката и реалността, например „трансджендър“, „джендър флуиден“, „небинарен куирър“ и др., които самите те не могат да разтълкуват с обикновени думи, нито пък ще открием значението им в тълковните речници.
Проблемът е в това, че бъркат пол и полова идентичност и се опитват да налагат собствените си измислици за норма. Съществуват само два пола, без да броим хермафродитите, а левите либерали въведоха 99 пола с различни нюанси и правото на самоопределение на всеки човек да си избере един от тях, което бе бурно приветствано от всякакви сексуални „революционери“ и „революционерки“. На трето място, критиката срещу насилието над жени също е ограничена само до белите западни мъже, отново удобно пренебрегвайки насилието над жени в мюсюлманския свят, принуждаването им да носят бурки, фереджета, както и множеството изнасилвания от страна на мигранти в западните страни. Наскоро прочетох, че някаква тиктокерка от Бостън, самоопределяща се като „ляв куирър гремлин“, приела исляма, вдъхновена от палестинците. И тази млада жена не е единствената. Заслепени от омразата си към западната цивилизация, „събудените“ не осъзнават, че трудно биха оцелели и ден в много мюсюлмански градове.
От всичко изброено дотук бих могъл да обобщя, че интелектуалната сексуална революция приключи през 70-те години /рокендрол, хипита, Бийтълс, Ролинг Стоунс, киношедьоври, литературни произведения и т.н./. Сегашната глупотевина стига до крайности, не може да създаде нищо ново освен простотии като „джендър идологията“ и се превърна в една гротеска, която буди единствено отвращение. Докато старите сексуални революции имаха и положителни страни, в последните години не можем да открием нищо положително в Емили-подобните, ТикТок инфлуенсърите и барбитата с обезобразени лица и подути джуки, подходящи за Джурасик парк или за психиатрия. Последният израз намерих за сполучлив, чух го от моя позната и си го откраднах.
Предвид казаното до тук, както и с оглед на интелектуалното ниво на новото поколение в световен мащаб, дори не желая да си представя каква би била следващата сексуална революция. Бързам да ви опровергая, в случай че сте останали с такова впечатление, че не съм сърдит чичко от миналия век и не съм достатъчно остарял, за да се чувствам неудовлетворен от живота, просто предпочитам природните дадености на жената пред изкуствените джуки и посредствените ТикТок инфлуенсъри. За мен опростачването не е революция, под каквато и форма да се представя то.
Надявам се, че ако някой от новите „революционери“ си направи труда да прочете статията до края, да осъзнае несъстоятелността на своята модерна идеология, защото статията е предназначена именно за тях. Нашето поколение също мина през бунт и ние допускахме грешки, но смятам, че успяхме да се съхраним интелектуално и психически, не загубихме чувството си за мярка до каквито и крайности да стигахме.“
