Какви са скритите символи и послания в детските приказки – този въпрос разглежда в последния си анализ Диан Тодоров. В него той изтъква, че според общоприетото мнение детските приказки трябва да научат децата на честност, доброта и други човешки добродетели. В тях винаги „доброто” побеждава. Тодоров добавя, че абстрахирайки се от тази теза, ще открием неща, за които дори не подозираме – едно от тях е, че в повечето приказки липсва морал. Анализаторът смята, че моралът в приказките е една измислица, удобна за преподаване в училищата и у дома, но по този начин мисленето на децата се опорочавало и ставало непрактично. Неговата теза не се преподавала в училищата и заради това съветвал учителите да не четат настоящия текст и да си спестят време. Публикуваме цялото му изследване без редакторска намеса:
„Моралът в приказките е една измислица, удобна за преподаване в училищата и у дома, но по този начин мисленето на децата се опорочава и става непрактично. Моята теза не се преподава в училищата, затова съветвам учителите да не четат настоящия текст и да си спестят време.
В моя анализ без украса ще установим, че приказките биха могли да се използват като практическо ръководство за оцеляване в живота. Тук ще посоча за пример „Котаракът в чизми” на Шарл Перо. В нея се разказва за един хитър котарак, който чрез манипулации помага на господаря си, беден момък, да стане богаташ и дори успява да го ожени за кралската дъщеря. През това време котаракът заплашва селяни и убива великан с измама. От тази приказка научаваме, че трябва да убиваме, мамим, заплашваме, за да постигнем богатство и власт. Тук откривам лукавство, находчивост, но не и морал. Както някои изследователи са забелязали, котаракът и неговият господар, „маркиз дьо Карабас“, приличат на политици, които не подбират средства за постигане на целите си. В лицето на котарака виждаме един достоен последовател на Макиавели.
Разбира се, всичко зависи от контекста и интерпретацията. Всеки би могъл да направи различна интерпретация на една приказка в зависимост от собствения си мироглед. Моята идея е да разгледам приказките като наръчници по манипулации. Това не може да бъде тествано в класните стаи, където учениците мислят в ограничени рамки, по зададен шаблон, но човек трябва да има смелост да развива ума си, колкото и ужасени да са някои от това твърдение. Това изложение е базирано върху три книги – „Изкуството на войната” на Сун Дзъ, „Князът” на Макиавели и „Мосад: Бизнестайните на израелското разузнаване” на Джералд Уестърби. И трите са практически ръководства за манипулации и съдържат и положителни примери за тяхното използване. В случая идеята ми е друга. Някои ще бъдат доста разстроени, дори ужасени от настоящото, но това е начин да ви накарам да се вгледате в душата си, в злото в човека, и да разширите кръгозора си.
Първият закон за манипулациите, който откриваме в „Котаракът в чизми”, е как да преследваме цел и да я осъществим. Всичко започва с целта, като тази на котарака е да направи своя господар богат и да се облагодетелства покрай него. Котаракът изцяло се фокусира върху поставената цел, без да подбира средства за постигането ѝ. Целта винаги трябва да е пред очите ти и да не се отклоняваш от нея по никакъв повод.
Следващият закон, който извличаме от приказката, е, че моралът е най-съществената пречка по пътя към властта. Животът е така устроен, че за постигането на определена цел, трябва задължително да се освободиш от моралните скрупули. Понякога моралът помага, но в повечето случаи е неподходящ и вреден, особено, когато става въпрос за беден човек с амбиции за власт, както е и в приказката. Разбира се, аз не оправдавам липсата на морал, но светът за съжаление е такъв, в него няма морал, а интереси.
Следващ закон: как да определим точния момент за действие. Когато котаракът узнава, че кралят и дъщеря му ще се разхождат по брега на реката, той веднага решава да се възползва от получената информация и казва на своя господар да изпълнява каквото му каже. Послушвайки котарака, господарят му се съблича и влиза във водата, а хитрият котарак скрива дрехите му. Когато вижда краля, котаракът тича към него и вика, че господарят му, „маркиз дьо Карабас“, се дави. След като слугите на краля изваждат „давещия се” от водата, котаракът казва, че дрехите на маркиза са откраднати. Кралят дава най-хубавите кралски дрехи на момъка и по този начин котаракът вече може да го представи на краля, облечен подобаващо. Това води към следващия закон, а именно: предварителното разузнаване и събиране на информация.
Това е един от случаите, в които котаракът използва разузнаване, а другият е, когато проучва предварително кой е собственикът на замъка и какви са неговите възможности за превъплъщение. Оттук нататък за котарака вече е лесно да се справи с противниците си, защото ги е опознал доста добре. От това зависи и неговата победа.
Следващо правило: кога трябва да се използват сила и заплахи. Например когато котаракът заплашва селяните, че ако не излъжат краля, ще ги накълца на кайма. Селяните от страх казват на краля, че владенията, които обработват, принадлежат на маркиз дьо Карабас. Кралят остава много впечатлен. Естествено, трябва добре да прецениш кого можеш да си позволиш да заплашваш, тъй като не винаги нещата се получават добре. Котаракът нарушава доста закони, принуден от обстоятелствата. Перифразирайки Макиавели, можем да кажем: „Съществуват два начина на борба – законен и със сила. Един амбициозен човек трябва да умее да използваш и двата“.
Следващият закон е: мисли нестандартно. Бедният момък мисли стандартно и ограничено. Единствената му идея е да одере котарака и да си ушие ръкавици от кожата му. Котаракът обаче не се засяга от тези думи, а поисква торба и чизми, с които да ходи из храсталаците. По този начин котаракът демонстрира нестандартно мислене – говорещ котарак на два крака, обути в чизми, със сигурност би направил впечатление всекиму и ще разчупи общоприетите стереотипи.
Това води към следващия закон: изработване на план за действие по пътя към успеха. Котаракът изработва план как да излъже краля, който се оказва доста успешен. Той не действа хаотично, не губи целта от погледа си и умее да се възползва от всяка ситуация.
Следващият закон е: възползвай се от ситуацията. По-горе дадох пример с маршрута на краля. Друг пример е, че бедният момък се доверява на котарака. В началото това не е така, но отчитайки находчивостта и хитрите прийоми на котарака, както и че това би могло да помогне на самия него, му се доверява без каквито и да било предразсъдъци към неморалните средства, които котаракът използва.
Оттук и следващият закон: избор на екип. В случая момъкът има умен помощник, който му помага да изкачи стълбата към властта и да стане зет на краля, а в замяна котаракът получава висок пост в двореца. Важно е да подбереш екип от доверени хора, притежаващи необходимите умения. В случая момъкът няма голям избор, но пък котаракът се оказва доста успешен – повече и от екип.
Разбира се, не е справедливо според повечето чрез измама да станеш кралски зет, но това зависи през каква призма гледаме на света. Когато ни лъжат, говорим за справедливост, а когато ние лъжем, забравяме това понятие. Както сега е актуално да се казва: „Корупция е всяка далавера (непочтена сделка), в която аз не участвам”. Тук слагам емотикон усмивка.
Според някои изследователи Шарл Перо е искал да покаже как хора без заслуги стават аристократи. Това ми напомня много за раздадените куфарчета с пари на „наши” хора след зората на демокрацията у нас.
Следващият закон, който откриваме в приказката, е: не е важно кой си, а за кого се представяш. Например чизмите са символ на аристократизъм, богатство, и тук служат на котарака не толкова да ходи по храсталаците, а да покажат неговата социална значимост и благосъстояние. Благодарение на тях той успява да излъже краля и да се представи за слуга на маркиз. Котаракът няма вина за наивността на краля. Всеки от нас си избира лице за пред другите. Например държим се любезно, за да върви добре бизнесът. За да вкараме жена в леглото, ѝ казваме това, което иска да чуе и обратно.
Много представители на учителското съсловие дават вид, че се интересуват от образованието на децата, а всъщност ги интересува единствено увеличението на заплатите им. Политиците привидно милеят за народа и неговото благополучие, но ги интересува единствено властта и парите, които пък отварят врати към други благини. Това препраща към следващия закон: рекламата. В това отношение един добър пиар превръща бедняка в благородник. Така си осигуряваш предимство пред конкуренцията, създавайки измислен образ.
Следващ закон: как измамата се превръща в реалност. След като котаракът осигурява нови дрехи на господаря си и нова самоличност, измамата се превръща в реалност. Виждайки го облечен в нови хубави дрехи, принцесата се влюбва в бедния момък. Това показва, че красотата не е единствената предпоставка за щастие, трябват и пари.
Друг закон: богатството и социалният статус отварят много врати. В средновековния свят е важна титлата, няма социално равенство. За да влезе в двореца, котаракът излъгва, че служи на благородник. Ако беше казал, че е собственост на обикновен селянин, едва ли щеше да получи любезност и достъп до двореца. Или пък ако принцесата знаеше, че момъкът е беден, едва ли щеше да се влюби в него.
Следващият закон: направи услуга някому и той ще се чувства задължен да ти върне жеста. След като котаракът носи яребици и зайци на краля, казвайки, че са подарък от господаря му, кралят по-късно връща жеста, осигурявайки подходящо облекло за момъка.
Друг закон: обграждай се с хора, които могат да ти бъдат полезни. В случая кой друг, ако не кралят, би могъл да бъде предпоставка за социално издигане?
Следващ закон: помогни на другите, за да помогнеш на себе си. Котаракът знае, че сам има ограничени възможности, затова използва своя господар, за да се добере чрез него до висок пост. Някои изследователи предполагат, че авторът изобразява себе си в образа на хитрия котарак. Перо е бил държавен секретар без големи възможности за издигане. Според мен котаракът действа като един сив кардинал и бихме могли да го разглеждаме като символ на задкулисната власт.
Може би неслучайно през 1986 г. в Германия – ГДР се издават юбилейни монети, върху които е изобразен котаракът в чизми с едно закрито око. На плаката на филма „Шрек”, както и на рекламните плакати на самостоятелната му филмова история, котаракът в чизми също е изобразен с едно затворено око. Окото се смята и за масонски символ, среща се още в древен Египет и символизира Великия архитект на Вселената, както масоните наричат унифицирано Бог. Окото също така символизира скритата истина, както и победата на доброто над злото. В случая с приказката представите за добро и зло са обърнати. Добро е да използваш глупаците, за да се издигнеш, а е лошо да бъдеш доверчив и наивен.
Идеята за масонската символика е интересна, но не мисля, че можем лесно да разпознаем масоните. Мисля, че повечето от тях не вярват в идеалите на масонството и усъвършенстването, а основно в личния си интерес. За мен закритото око на афишите и монетите говори повече за съмнителния морал на котарака, отколкото за определен масонски символ.
Следващ закон: нашият отбор. Ловът е бил привилегия на аристократите, скъпо хоби. Бедните са нямали достъп до него, както и сега нямат до специалните ресторанти и хотелски комплекси за богаташи. Благодарение на лова и чизмите котаракът бива допуснат в кръга на аристократите. Хората възприемат себеподобните по бит, религия, социално положение, хобита, интереси, членство в партии и т.н.
Следващ закон: използвай силата на другите в своя полза. Човек трябва добре да познава силните и слабите страни на противника. Когато котаракът научава за способността на великана да се превъплъщава в различни животни, го манипулира, че уж не му вярва, че може да се превърне в плъх или мишка. Честолюбието на великана е засегнато, което му изиграва лоша шега. Превръщайки се в мишка, великанът бива изяден от котарака, който си присвоява и замъка му. Силата на великана се превръща в негова слабост.
Следващ закон: нападение чрез хитрост. В основата на властта стои измамата, лъжата, хитростта. Когато великанът е силен, котаракът го избягва. Но когато чрез хитрост го кара да се превърне в мишка, котаракът го изяжда, което е природен закон – по-голямата риба изяжда по-малката.
Следващият закон е да запазим хладнокръвие пред лицето на опасността. Първият път великанът се превръща в лъв и котаракът се уплашва, но запазва самообладание и продължава с манипулациите. Следващият път го кара да се превърне в мишка и го изяжда.
Друг закон: бъди дързък. Иска се доста голяма дързост, за да отидеш непоканен при краля и да нападнеш великана на негова територия. Само дръзките успяват в плановете си, съдбата закриля смелите.
Друг закон: как да обърнем обстоятелствата в наша полза. От тази приказка научаваме, че когато звездите не са благосклонни към нас, трябва да манипулираме хората и да злоупотребяваме с доверието им, за да успеем. Така котаракът преобръща ситуацията с бедността на момъка в тяхна полза. Намира извинение защо господарят му е гол край реката, излъгвайки, че са откраднали дрехите му. По този начин му осигурява богати одежди и оттам нещата потръгват благодарение на упоритостта и находчивостта на котарака. Той не се оправдава, а винаги намира благоприятен изход от ситуацията, без да подбира средства.
У нас традиционната интерпретация на приказката е, че авторът е искал да представи котарака като хитър, находчив, изобретателен, но аз искам да насоча вниманието към съмнителния морал на котарака – убийство, измама, присвояване на чужда собственост. Мнението ми е, че не бива да се самоограничаваме и сами да се поставяме в рамки какво е искал да каже авторът или лирическият герой. Може би просто е искал да ни подтикне към размисъл. Вероятно моят прочит не трябва да се преподава на лица под 18 години, но завършвайки училище и навлизайки в реалния живот, учениците сами ще направят тези изводи. Едни от тях ще изберат честния път, който е труден, други пък ще предпочетат лесния – на лъжата и манипулациите.
Съзнавам, че моят анализ е твърде краен и не всеки го възприема, но пък е обективен. Важното е да разберем, че детските приказки ни насърчават да мислим и ни дават ценни примери от реалния живот. В тях винаги можем да открием нещо полезно. Повечето осъждаме манипулациите, но самите ние ги използваме доста често. Някои успешно, други – не дотам.
Традиционното образование няма да ни научи как да се справяме с предизвикателствата на живия живот, но най-малко трябва да ни подготви да използваме ума си по предназначение, а не да очакваме някой наготово да ни съобщава кой е добрият и кой е лошият герой. Дори и във филмите лошите герои изглеждат по-реални и по-близко до истинските хора. Ние не сме светци с ореоли и ангелчета с крилца, всеки от нас има добра и лоша страна.“
