„Познаваме се от доста време, може би от 30 години. Бяхме в приятелски взаимоотношения. В момента изтърпявам 4 години и половина затвор за лично укривателство, притежание на наркотици и оръжие.“
Това сподели готвачът Деян Дичев в съдебната зала днес, където беше разпитан като свидетел по делото срещу Станимир Рагевски за убийството на брокерката Теодора Бахлова и Юмер Мехмед. На въпрос от съдията какви знае за делото, по което е призован, той обясни, че бизнесменът му е казал:
“Първо каза Теодора се застреля, а после аз я застрелях. Не разбрах много. Искаше да скрием тялото. С Рамбо и Станимир взехме един голям бидон. (…) За втория случай ми каза, че трябва да изхвърлим един боклук. Първо беше един бидон, а после още два. В тях имаше черни чували, обвити в тиксо. Изхвърлихме чувалите край блато.”
Така започна зловещият разказ на Дичев в съдебната зала, като сподели, че е нарязал бидоните, защото са миришели лошо.
Станимир Рагевски и Деян Дичев се запознали, когато изтърпявали присъда за военно хулиганство. Били съкилийници. Отношенията им били нормални, не са имали конфликти. Няколко години по-късно Дичев започнал работа в плажното заведение на Рагевски “Селена”. Като готвач. Това станало в периода 2005-2007 година. След като напуснал не са имали общо бизнес начинания, но са се виждали. Дичев сподели, че не е шофьор и Рагевски, който е такъв, му е оказвал неведнъж помощ.
“Имаше бизнес с кафе и заведение. Говорихме си като колеги за цени на напитки и алкохол. Идвал е в заведението ми, което се намира на Дома на Народната Армия /ДНА/ като клиент. Виждал съм Теодора Бахлова веднъж със Станимир, когато дойдоха да пият по едно кафе на ДНА. И си тръгнаха. Не е споменавал за общи имоти. Чувал съм, че той има в “Лозенец”, но не знам дали са съвместни.”
И така до есента на 2020 г., когато Рагевски му казал: “Единият път каза тя се застреля. После аз я застрелях. Не разбрах какво точно се е случило. Беше объркан. Стреснах се. Не знаех как да реагирам. Не питах защо.”
Дичев обясни, че Рагевски го е потърсил, за да скрият заедно тялото. Не си спомня да е виждал в него огнестрелно оръжие. Не е казал на никого за случая. Не можел да каже и как се е чувствал.
“Не говореше много, защото той беше много притеснен, а аз – изплашен”, каза още той.
На другия ден пристъпили и към изнасянето на бидона. Той отишъл да намери бездомника Рамбо край Краснодар, а Рагевски ги чакал с микробус. След това всички заедно отишли до блока, разположен на ул. “Фотинов”. Бидонът с останките бил в коридора на апартамента. Дичев и Рамбо го закарали до асансьора, а след това го натоварили в микробуса. Бил голям син бидон, с черен капак, увит в стреч фолио. След като бил качен в превозното средство, Дичев тръгнал за работа. Така Рагевски и Рамбо останали сами.
“Бидонът бил откаран до затворен магазин зад ДНА. Той се държеше от Румен, но жена му роди и го затвориха. Каза, че са му помогнали някакви работници. Не съм посещавал магазина след пренасянето. Не се виждаше съдържанието в бидона, не се усещаше мирис заради фолиото. След известно време ми сподели, че е разтворил трупа с киселина, а костите е заровил в гробището. Така не разбрах какво се е разтворило и какво е било заровено. Не ми сподели към на бургаските гробища“, заяви още Дичев.
По повод белия микробус, той заяви, че го е виждал и преди – веднъж, когато са пренасяли дървен материал от Странджа. По думите му бил собственост на Ицо, но не уточни точно кое е това лице.
Дичев твърди, че е виждал и Юмер Мехмед веднъж. Не го познавал, но с Рагевски са посетили ресторанта му на ДНА. Обясни, че Мехмед е бил сервитьор или барман в заведението на Рагевски, но е бил нает след неговото напускане и не са работили съвместно. Не му е звънял, не са говорили. Рагевски му споделял, че Юмер работил в строителството и му помагал със строителни дейности. Преди да бъде убит Мехмед, Рагевски и Дичев посетили село Подвис. В тази връзка Дичев каза:
„Ходихме до едно село при приятел от Москва за ремонт на покрива на къщата му. Стояхме около час. След това се върнахме в Бургас. Мина доста време и не мога да се сетя дали сме минали през ж.к „Зорница“ или да ми е давал нещо.“
Впоследствие разпитаният се сети, че Рагевски му дал торбичка и му казал да се изхвърли някъде. Той я хвърлил в отдушник на ДНА. Твърди, че не я е отварял, но не тежала много – около килограм.
„Има дупка за отдушника. Качих се на парното, отворих го и там хвърлих торбичката.“
Не се сети и да му е давал телефон.
Двама се срещнали, като Рагевски го помолил да изхвърлят един боклук от таванско помещение.
„На последния етаж, таванско помещение. Бях в един дълъг коридор пред апартамента. Не видях нищо отвътре, но усетих неприятна миризма – на развалено, на мърша. Целият таван миришеше така. След 2-3 минути след влизането си, Рагевски излезе. Бидонът беше затворен. Нямаше асансьор. Свалихме го с някакви платнища. Тежеше, но не много. След това го качихме в микробуса. Не усетих миризма от бидона. Другите два бидона ги купихме впоследствие от магазин за такива до завод „Победа“. Не мога да се сетя дали отидохме с „Мерцедеса“ на Рагевски или с микробуса. В тях трябваше да се сложат и други неща. Така разбрах. След като купихме бидоните се върнахме на същото място. Двамата ги качихме. Влезе сам в помещението. Пак усетих миризмата. Бидоните бяха затворени с капаци и обръчи. Сложихме ги в микробуса. Да, влязох в магазин „Болеро“, за да си купя вода. Не мога да се сетя кога точно. Но вода – лятно време, жена, миризма. Носих един трион, който беше подпрян на таванското помещение. Не мога да се сетя дали съм се качвал специално за него или съм го свалил с бидоните“, разказа той.
Впоследствие Дичев уточни, че Рагевски му е казал да вземе триона и да го свали в колата. След като натоварилите бидоните в микробуса, тръгнали да изхвърлят съдържанието в тях. Първоначално се насочили към Промишлената зона, но не е имало подходящо място.
„Все още не мислех нищо, защото съм изхвърлял един-два пъти боклуци от помещение във „Фотинов“. Мислих, че е нещо обичайно – изхвърляне на боклуци. След като не намерихме място се върнахме с буса в ж.к. „Славейков“, където го паркирахме. В събота вечерта ми се обади, че не е успял да изхвърли боклука и пак моли за помощ. В неделя се видяхме в „Славейков“ до буса. Отидохме до ж.п. прелез в кв. „Долно Езерово“ и в близост изсипахме съдържанието. Не си спомням дали веднъж съм ходил. Свалихме ги един по един бидоните. Отвори ги, изсипахме ги и ги качи в буса. Видях черни чували, но не и съдържание. Миришеше на мърша.“
Прибирайки се Дичев попитал Рагевски какво са изхвърлили, като по думите му обвиняемият отговорил:
„Един умрял, една мърша, един боклук. Четири различни версии.“
В този разговор не било станало ясно на кого е било тялото. Същият ден Дичев оставил трите бидона с капаците в ДНА. На следващия ден разбрал, че Станимир Рагевски е задържан и ги е унищожил.
„Беше оставил една торбичка в заведението, беше електрическа машинка, но не знаех дали е електрически трион. Нямаше обозначения. Действал съм панически и някои неща не си ги спомням“, подчерта още той.
Дичев е присъствал на полицейския оглед на отдушника, когато е бил разбит. По думите му по-близо са били поемните лица, а той е бил по-встрани.
„Видях като изкараха пистолет. Другите неща бяха по-дребни. Намираха се в 2-3 торбички. В едната беше пистолетът. Тогава го видях за първи път“, твърди той.
Деян Дичев призна, че той е завел полицейските служители до телефони, дадени му от Рагевски. Попитали го къде е било изхвърлено съдържанието от бидоните и той ги откарал.
„Тогава видях чували, маратонка и човешка глава.“
В края на разказа адвокат Ваня Радиева, която защитава обвиняемия, попита Дичев дали по време на полицейските беседи са му пускали ток и е бил разпъван между два стола. Не му беше дадена възможност да отговори на тези въпроси, като съдията и адвокатите на потърпевшите лица ги сметнаха за неоснователни.
От държавното обвинение настояха, предвид че много от обстоятелствата Дичев не си ги спомням, към делото да бъдат приобщени и два негови разпита пред съдия и един пред разследващ орган.
От първите показания, дадени пред съдия на 11 август 2021 г., става ясно:
„На 6 август 2021 г. ми се обади Станимир Рагевски. Каза, че е пред ДНА и попита кога мога да дойда. Казах му до 10 минути. Каза, че трябва да му помогна с един багаж. Отговорих, че мога следобед. Тогава той ме чакаше с „Мерцедес“-а си и паркирахме в ж.к. „Зорница“ до оградата на детска градина. Там беше паркиран микробусът. Взех празния бидон и го последвах. Каза ми, че ако е имало асансьор е щяло да стане по-лесно с изхвърлянето на боклука. Качихме се горе. Видях постлан черен найлон. Каза да му дам бидона и да го изчакам долу. Извикаме да го хващаме и сваляме. Беше тежък и труден за носене. На въпрос какво е това нещо, ми отвърна, че после щял да обяснява, сега нямал време. (…) Качихме се с вторите бидони. Пак ми каза да сляза и да се оглеждам. Достраша ме да питам защо. При свалянето на бидона ми прилоша от миризмата. Каза да взема триона и да го занеса до буса. И слязох. Отидох до магазин „Болеро“, сложих триона в клетка за съхранение, купих вода и сода. Взех триона и го сложих в микробуса.“
„На 7 август бях във Варна, когато ми се обади. Каза да му върна обаждането, когато съм в Бургас. Около 19:30 часа се чухме. Казах му, че разхождам кучето си край градинката на ДНА. Станимир дойде и ми каза, че не е изхвърлил боклука. Аз не исках, казах му, че утре е неделя, но той настоя. Сега ще идем да ги метнем тези неща. Влизайки в буса миришеше много. Той ми каза – сега ще ги изхвърлим. Миришеше много лошо, прилоша ми, след като ги свалихме от микробуса. Докато аз отида да се полея с вода, през това време той хвърли торбите.“
„Попитах защо мирише на мърша? Отговори ми: „Една мърша ме ядосваше и аз го утрепах/или го гръмнах.“
Вторите показания, дадени пред съдия, са от 13 август 2021 г.:
„Спряхме до един метален стълб около 11:00 часа на 8 август. Занесохме бидоните до тръстиката. Стана ми лошо. Когато ги принасях обратно бяха празни. На въпрос какво е имало в тях ми отвърна: „Карай, карай, по-късно ще ти кажа! Утрепах тук един и го махнах.“
От протокола на 25 август 2021 г. става ясно:
„Разказваше ми, че с Бахлова имат общ бизнес, общи имоти в Лозенец. С Ангел, Теодора и той.“
„Един ден дойде в заведението ми, обърна едно малко и каза: „Направих голям беля, убих Теодора.“ След това добави, че тя си е играла с пистолет и се е гръмнала, но никой нямало да му повярва и щели да го осъдят. Попита ме какво да прави с тялото. Казах му сам да реши.“
„На другия ден пак дойде в заведението. Решил да е с бидон.“
„След като отключи вратата видяхме бидона. Казани да го закараме до асансьора. Съдържанието се усещаше като гъста течност, но не се е усещало блъскане. Закарахме го до буса. Носихме го изправен. Той се качи в буса с Рамбо.“
„Чудеше се как да се отърве от тялото. Попита откъде купувам препарати. Обясних му.“
В документа се посочвало, че Рагевски бил притискан от полицията и заради това е занесъл марихуаната.
„Януари-февруари ми каза, че се е отървал от тялото. Кости погребал до гроба на баба му, като в стар гроб изкопал дупка, в която ги заровил.“
Дичев подчертава, че не е участвал в разчленяването на трупове или в убийства.
Този разпит продължи с този на Павел Йоргакиев, служител на отдел „Криминална полиция“ към Първо Районно управление в Бургас. Той заяви:
„Участвал съм в издирването на Теодора Бахлова, както и на претърсването на улица „Фотинов“. След като отидохме там с колегата се обадихме на госпожа Рагевска. По време на разговора стана ясно, че госпожа Рагевска няма ключове за апартамента, който бил разделен на две части. Нямаше ключ нито за едната част, нито за другата. С нея дойде ключар. Той отключи тази част, която се ползва от брат й – лявата част, която беше претърсена. се беше извършено претърсване и изземване. Втората част също беше претърсена. Имало наемател, който не й е върнал ключ. Той дойде и го предостави. Беше извършено претърсване. В десния нищо не беше намерено. В левия апартамент на касата на вратата на вътрешната страна се иззеха платна. В банята на апартамента под мивката имаше петна от червеникава течност, която след направен полеви тест беше установено, че е кръв.“
Йордакиев е участвал и в издирването на Юмер Мехмед.
„Бяха прегледани голямо количество камери на територията на град Бургас. Аз лично не съм прегледал, но знам, че са преглеждали и в центъра. От разговори с колеги знам, че са били преглеждани и камери от търговски обекти.“
Впоследствие пред съдията за разпит застана Станимир Владинов, който към 2021 г. е бил оперативен работник в Първо районно управление към ОДМВР-Бургас. Той също е участвал в множество мероприятия, извършвани след изчезването на Бахлова – до определен етап, когато разследването е било поето от Областната дирекция на МВР. Разбрал за изчезването й почти веднага, но последвали почивни дни.
„В понеделник започнахме работа. Проведохме множество беседи с дъщеря й, приятелки. Целта беше да уточним връзките й. Още същия ден Станимир беше установен като сред близките й. Християна предостави телефона на майка си, който беше с английска карта. Имах поглед над контактите, които е водила с този телефон. Установихме и таксиметровия шофьор, събрахме множество камери, които сочиха, че Теодора е влязла там. Има и камера от съседство на жилището й, разположено на „Оборище“, като се вижда как го напуска“, започна разказа си той, уточнявайки, че брокерката не е носила нищо освен портмоне.
Полицаят успял да установи водача на таксито.
„Преглеждал съм доста камери. От изчезването на Бахлова до няколко дена след това. Имахме от записи от една камера, на която се вижда излизането й, след това една камера от „Булаир“ и „Фотинов“. Тръгва към „Булаир“ и завива във втората пресечка. Записите от камерите на сградата на „Военна полиция“ са с лошо качество.“
Бахлова е имала два телефона – един с английска карта и един с българска карта. Първият е оставила в дома си, а вторият е бил активен до изчезването й.
„От множеството й контакти от този период се стигна, че тя е поддържала всеки ден такъв с Рагевски. Те са имали бизнес отношения. Разбрах го е по време на множество беседи. Логически обосновахме, че е много логично той да има връзка с изчезването й. (…) Ако тя е имала необходимост някой да й свърши някаква работа, дори и за ежедневни нужди, Станимир е бил човекът. От началото майката на Бахлова- Стоянка е твърдяла, че Станимир може да има нещо общо. По думите й той й е дължал пари.
Трябвало е да получи някакви три апартамента от Станимир Рагевски, които той е трябвало да й предаде. Става въпрос за сграда в Лозенец“, обясни Владинов.
Дъщерята на Бахлова – Християна му е предала флашка с чертежи на такава сграда. Това станало и причината да засилят наблюдението над Рагевски.
„Беше установено странно обстоятелство. Малко след като телефонът на Теодора се изключва – изключва се и този на Рагевски за няколко секунди. Не даде логично обяснение защо. Казвал е че е бил развален, че го е носил на сервиз“, отбеляза той.
Пред Владинов Рагевски казал, че също се опитвал да я намери, не знаел къде е, давал насоки да се провери дали не е напуснала страната през турската граница. Много трудно се водело разговор с него. По време на един такъв, на който присъствал и комисар Кирил Кирязов, Владинов решил да го задържи, за да продължат беседата. Тогава Рагевски казал, че на другия ден ще им даде нещо, което да помогне за разследването.
„На другия ден дойде с автомобила си и отвори багажника. Имаше пакет, който не искаше да пипа. Качихме се в кабинета ми, където го отворих и имаше пакетирана марихуана. Каза ми, че е намерил тази торба в багажника на Теодора. Това се случи ден след изчезването й, когато майка й му се обадила да премести колата й, защото пречела. Тогава отворил багажника и видял торбата. Първоначално решил да я прибере, скрие и да й я върне на по-късен етап. Но впоследствие решил да я предаде.“
Според Владинов това било странно, защото от беседи знаел, че Бахлова е против наркотиците.
„Не постъпиха никакви нови данни след този случай. Ние го викахме от време на време, докато дойде случаят с Юмер. Тогава ОДМВР-Бургас изцяло пое случая. След това не сме говорили“, заяви той и коментира още:
„Категорично твърдеше, че Теодора нищо няма в Лозенец и ако има нещо там е негово. Този строеж е спрял временно. Същевременно бяха придобити данни, че Бахлова е имала имот в „Слънчев бряг“, който е продала срещу голяма сума пари. След това строежът в Лозенец е започнат пак. Това са мои умозаключения. (…) Двамата са ходили до Царево, като Рагевски е твърдял, че е возил с колата, а тя се е срещнала с брокер с цел продажба на жилища.“
Днешното заседание продължи с разпит на шофьора на таксиметровия автомобил, който е изпълнил поръчката на Бахлова от улица „Оборище“ до „Фотинов“. Не носеше багаж, беше тънко облечена, заяви в съдебната зала той. Двамата разговаряли за COVID-19, като не му изглеждала притеснена.
В края на заседанието беше разпитан и близък приятел на брокерката – Цветомир Пангелски. Той разказа: „Познавам Теодора от 2007 – 2008 г. Живееше близо до дома ми. И двамата се занимавахме с имоти и си помагахме. Добър приятел, поддържахме контакт до 2015 г.- докато замина за чужбина. Имаше проблем с кредити, банки, имоти. В един момент й втръсна и си тръгна. Изненадахме, че се предаде на фона, че е борбен човек. Живяла е там 5-6 години. Видях я няколко пъти в помещение на ул. „Фотинов“, където има апартамент и магазин. Така разбрах, че е в България. Видях я от колата си, поздравих я, каза да се обадя – да се видим. Познавах Рагевски от Теодора. Знаех, че те са приятели и се познават много години преди аз да се познавам с нея. Само знам, че имаше ресторант. Виждал съм ги 4/5 пъти. 2-3 дена след изчезването й разбрах, но не повярвах, че нещо се е случило, защото имаше навик, когато изпадне в дупка, да изчезне за ден-два.“
