Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отдавна трябваше да се озове в списъците на „Магнитски“, тъй като е натрупал всичките заслуги тази цел. Това написа във Facebook историкът Димитър Атанасов.
Той определи закона като глобална виртуална решетка, който работи като реален ограничител чрез заплахата от поставяне в затвор в компанията на съвсем истински криминални деятели от целия свят. Публикуваме пълния му коментар без редакторска намеса:
„На Борисов отдавна трябваше да му е помогнато да се озове в санкционните списъци на глобалния закон „Магнитски“. Не е потребно много, той е натрупал всичките заслуги.
Вместо да го арестува без всякакъв смисъл и да му създава мъченически образ, Рашков можеше просто да не го напада. Американските институции си знаят работата. Арестът на лидер на опозицията е кофти ход, който смекчава ефекта от сторените от него престъпления по служба и извън нея.
Ако се беше оказал до приятелчето си Пеевски, далеч нямаше да бъде толкова нахален. Едва ли щеше да си позволи постоянно да дестабилизира правителството, тъй като интересът му щеше да бъде да се покаже като надежден политически партньор.
Европейските му крепители отдавна щяха да са се дистанцирали осезаемо от него, защото ЕНП няма как да търпи подобно леке върху образа си.
„
Магнитски“ вкарва звяра в клетка и го прави сравнително безопасен. Виждаме, че дори хладнокръвно-ироничният наглец Владислав Горанов се скри от публичността. Видимо е, че и политическите му амбиции намаляха силно. Ако Борисов навреме беше ограничен от САЩ и ЕНП едновременно, подгоненият бандит щеше да бъде много повече уплашен. А ние имаме нужда точно от това – престъпниците да бъдат наплашени, за да не вредят.
Една от функциите на правото е да вдига цената на криминалните деяния и да конституира наказанието като неизбежно. Това създава и страх у всеки, решил да направи престъпление. Нашият законов филтър дава шанс на мнозина мошеници да се промушат успешно. Затова трябваше да се помогне на международните закони да се прицелят в местния политически криминалитет.
Международният закон е виртуална решетка. Той работи като реален ограничител чрез заплахата от поставяне във виртуален затвор в компанията на съвсем истински криминални деятели от целия свят. Нашите решетки са твърде широки. Затова ни трябват тези на международния виртуален затвор.
Нормалното управление изисква прилични партньори. Поради липсата им се налага да се прибегне до престъпници…“
