Хей, живот, благодаря ти, че ме срещаш с толкова интересни хора. И за любопитството да ги разпитвам за живота и дейностите им, и за ентусиазма да разказвам за тях и примера им, защото наистина са личности, които си заслужава да познаваме. И за които трябва да говорим повече…
Днешната ни среща е с Димитър Мирчев – 3-ти дан сенсей в айкидо, постигнал завидни успехи в попрището и спечелил уважението на най-добрите сред най-добрите в областта.
Освен личните си успехи, които постига с много труд и дисциплина, той е и треньор, който учи учениците си, че бариерите са плод на ума, а успехът е резултат да умението да не се отказваш и да пробваш… Отново. И отново. И отново…
Димитър дотолкова е изградил името си, че вече участва в комисиите, пред които се явяват трениращите, които искат да защитят степените си. И винаги е справедлив, защото справедливостта е характер.
Казах ли Ви, че е само на 22 години? Наистина е на толкова! И го оставям да разказва…
Какво е Айкидо и какво не е Айкидо?
„Айкидо е традиционно бойно изкуство създадено от Морихей Уешиба. Името „айкидо“ се изписва с йероглифите „ай“ /съразмерност/, „ки“ /енергия/ и „до“ /път/ и най-общо се превежда като „път на хармоничната сила“. Айкидо е бойно изкуство за самоотбрана.“
Колко степени има в Айкидо, коя е най-ниска и коя най-висока?
„Степените в айкидо се разделят на кю /ученически/ степени и дан /майсторски/ степени. При кю степените по-малката цифра означава по-висока степен – 1-во кю е най-високо.
При майсторските степени е обратно – 1-ви дан е най-нисък. Защитаването на степените до 4 дан /включително/ става чрез изпити, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. След 4 дан степените са за заслуги към айкидо. Най-високата майсторска степен е 10-ти дан.“
С какво Айкидо се различава от другите бойни изкуства и по какво си прилича?
„Едно от нещата по които Айкидо се различава от останалите бойни изкуства, е това че няма състезания, няма награди, няма медали. Единствената “награда”, ако мога така да я нарека, за труда, който си положил, е да положиш и защитиш успешно изпита за следващата си степен и да продължаваш да се развиваш.
Друга разлика на Айкидо с останалите бойни изкуства е ханми /половин позиция/. В Айкидо се е запазила тази позиция, за да може да дадем по-малка площ за атака от нашия партньор.
В Айкидо се е запазила и работата на колене /suwari waza/. Основната идея на тази позиция е, когато си с “отрязани” наполовина крака, да можеш да се движиш бързо и събрано и в същото време да си с изправен гръб.“
Вие самият откога тренирате Айкидо, как започнахте и на кое ниво сте?
„Един мой съученик тренираше и ми каза: “Защо не дойдеш да погледаш?”, веднага ме заинтригува това предложение. След няколко дни бях да гледам една тренировка и любопитството ми се запали още повече.
Така започна моето пътешествие в света на Айкидо и така продължава вече 15 години. Започнах първо в детската група, запознах се основите на бойното изкуство – базовите стъпки и укеми /начините за взимане на падане/. След това ми позволиха да участвам във възрастните класове.
През 2018г. защитих първата си майсторска степен на изпит под ръководството на японския инструктор Юкимицу Кобаяши Сенсей 7-ми дан. Две години по-късно, през 2020г. защитих 2-ри дан под ръководството на комисията на Национален Айкидо Съюз /Николай Иванов Сенсей 6 дан, Мартин Тодоров Сенсей 6 дан, Здравко Колев Сенсей 6 дан/.
Към момента съм носител на 3 дан, като изпита също съм положил пред комисията на НАС.“
Водите класове и на деца. Кое е най-важното нещо, което трябва да знаят родителите, когато доведат детето си в залата?
„Айкидото не е просто спорт, а път към развиване на дисциплина, уважение и самоконтрол. Важно е да разбират, че процесът на учене е дълъг и не е само за физически умения, но и за развитие на личността на детето. Родителите трябва да проявяват търпение и подкрепа, да не поставят прекалени очаквания върху детето си, а да му позволят да се развива със собствено темпо.“
Какво е важно да знае едно дете, когато влезе в залата?
„Важно е детето да разбира, че това е място на уважение – както към инструкторите, така и към другите ученици. То трябва да бъде готово да слуша, да се концентрира и да спазва правилата на залата. Важно е също да разбира, че айкидото не е агресивен спорт, а изкуство, което учи на самозащита, контрол и спокойствие.“
Когато Ви гостувах в залата споменахте, че подовата настилка на клуба е много специална. Разкажете ни повече за нея.
„Подовата настилка се нарича татами. В доджото, в което тренирам, татамито е докарано от Япония. То е типично японско, каквото се е слагало едно време по къщите на хората и на места все още се използва и може да се види. В сравнение с останалите настилки то е доста по-твърдо. Това му качество изисква да си по-прецизен в движенията си, защото натъртванията и охлузванията са често срещани.“
На какво Ви научи Айкидо и какво Ви даде?
„Айкидо ме научи на много важни житейски уроци и ми даде ценни умения, които надхвърлят физическите техники. На първо място то ме научи на самоконтрол и търпение – да не реагирам импулсивно в напрегнати ситуации, а да запазвам спокойствие и да използвам енергията на противника в своя полза.
Научи ме най-вече на дисциплина и на взискателност към себе си, да не се задоволявам с по-малкото.
Когато нещо не се получи – пак, и пак, и пак. Може да не е днес или след седмица, но постоянството е пътят към успеха.
Също така, айкидо ми даде по-дълбоко разбиране за хармонията и баланса – както във физическите движения, така и в живота. То ме научи на важността на уважението – към партньорите на татамито, към учителите и към себе си.
Айкидо ми даде и увереност, но не агресивна, а основана на вътрешна стабилност и знание, че мога да се справя с предизвикателства, без да търся конфликти.
Освен това, то е непрекъснат процес на личностно развитие – колкото повече практикувам, толкова повече разбирам, че има още какво да науча, както в залата, така и извън нея.
Пред вратата на залата стои постелка с надпис: „Оставете егото и обувките си пред вратата на доджото“.“
Какво е доджо и от Вашите наблюдения – лесно ли е да оставим егото си?
„Доджо буквално означава „място на пътя“ и в контекста на бойните изкуства е залата, където се практикува и тренира. Това е не просто физическо пространство, а символично място, където учениците развиват не само физически умения, но и характер.
Доджото е място на дисциплина, уважение и личностно развитие. Там се изграждат отношения на доверие между учениците и учителя, както и между самите ученици.
Относно оставянето на егото, това е един от най-големите предизвикателства в бойните изкуства, включително и в айкидо. Егото често е пречка в процеса на учене, защото ни кара да се фокусираме върху победата, надмощието или сравняването с другите. В айкидо обаче няма съревнование – целта е не да надвиеш другия, а да овладееш себе си.
Този процес на „оставяне на егото“ е постепенен и изисква време и осъзнатост. С всеки урок и тренировка практикуващият се сблъсква със собствените си слабости, страхове и ограничения Колкото повече приема тези неща, толкова по-лесно става да остави егото си настрана. Същевременно това изисква и смирение – да признаеш, че винаги има какво да учиш, и че си част от по-голям път на развитие.“
Зам.-министър Стоян Андонов откри Европейското първенство по бокс за мъже и жени до 23 години
[…] […]