По време на годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд /МВФ/ във Вашингтон, гуверньорът на Българската народна банка /БНБ/ и управител за България в МВФ Димитър Радев коментира пред „БТА“ необходимостта от спешно дисциплиниране на бюджета и провеждането на стабилна макроикономическа политика. Той подчерта, че предстоящият бюджет за следващата година ще бъде показател дали страната ни върви в правилната посока за приемане на еврото като национална валута. Ето интервюто с Радев:
В новия си преглед на световната икономика Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на българската икономика до 2,3% за 2024 г. Какви са Вашите очаквания?
Няма съществена разлика между новата прогноза на МВФ и нашите предвиждания в БНБ. При текущите вътрешни и външни предизвикателства, растеж от над 2% на БВП може да се разглежда като сравнително положителен резултат за България.
Какви мерки предвижда БНБ, ако икономиката се забави повече от очакваното?
За нас е важно кредитите за бизнеса и домакинствата да продължат да поддържат икономическата активност на положителна територия. БНБ внимателно калибрира своите мерки, така че да постига целите на макропруденциалната си политика, без това да води до стагнация на кредита и икономиката.
Получавате ли подкрепа от колегите си във Вашингтон по въпроса за присъединяването на България към еврозоната?
Подкрепата за нашето присъединяване остава силна и конструктивна. България е единствената страна, член на Европейския банков съюз, която все още не е част от еврозоната, и този факт подкрепя допълнително нашия стремеж.
Какви са основните мерки, които България трябва да предприеме, за да отговори на изискванията за инфлация за еврозоната?
Необходима е разумна макроикономическа политика с акцент върху спешното дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизация на монетарните и фискални условия в страната. Имаме прозорец от възможности, който не трябва да изпускаме, за да предотвратим евентуални рискове от забавяне на процеса.
Смятате ли, че предстоящият бюджет за следващата година ще бъде решаващ за процеса на присъединяване към еврозоната?
Да, определено. Бюджетът за следващата година ще бъде ясен индикатор за това дали вървим в правилната посока. Дисциплинираният бюджет е важен както като процес, така и като съдържание, и е ключов за напредъка към еврозоната.
Какви рискове за българската икономика може да има, ако приемането на еврото бъде отложено?
Рейтинговите агенции експлицитно подчертават, че подобно отлагане може да доведе до понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на икономиката. При хлабав бюджет с хронични дефицити, това в крайна сметка ще струва милиарди на бизнеса и домакинствата.
Въведохте нови лимити за ипотечно кредитиране от началото на октомври. Какъв ефект очаквате от тях?
Тези мерки целят да осигурят стабилност и надеждна рамка за надзор над потенциалните рискове, без да ограничават кредитите, които са важни за икономическата активност. На практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които разполагаме.
Какви са общите нагласи по отношение на глобалната икономика и по-специално на еврозоната, които забелязахте по време на срещите във Вашингтон?
Наблюдаваме две основни тенденции – една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина, което увеличава дълговото бреме. Тези тенденции имат директно въздействие и върху нашата икономика.
Министърът на културата Найден Тодоров обсъжда важни реформи със сценичните изкуства
