Димитър Живков: Нищо не може да е истинско, ако няма любов

Актьорът разказва за новия спектакъл на Търговищкия театър – „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир

0
298
Димитър Живков
Димитър Живков. Снимка: Драматичен театър-Търговище

Димитър Живков е български актьор, носител на наградата „Аскеер“ 2013 за авторския си моноспектакъл „Живак“, който вече 10 години се играе на сцена и достигна 250 представления. Роден е във Враца. През 2007 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” в класа на проф. Атанас Атанасов. Освен с театър, Димитър се занимава и с кино, телевизия, дублира филми, а отскоро премина и в света на литературата, като издаде „Живак. Романът“. Но сякаш театърът си остава неговата стихия.

Предстои да видим Димитър Живков в ролята на Валентин, от „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир – продукция на Драматичен театър Търговище, съобщиха от културната институция.

 – Това е първият Ви проект в Драматичен театър Търговище, но вече сте работил съвместно с режисьора Надя Асенова. Как тя Ви мотивира да се включите?

 – Надя Асенова е от режисьорите, които винаги са отлично подготвени, но творят заедно с артистите си. За мен това е важно и търсено в работата.

 – Добавяте ли свои идеи, правите ли някакви импровизации, или по-скоро се придържате към режисьорските насоки стриктно?

 – Вярвам, че изкуството ни се създава в процес на единство на всички участници. Когато имаш подготвен режисьор, като Надя Асенова, е лесно, защото е тя достатъчно отворена да приема нови идеи и да търси наравно с актьорите. В такъв процес свободата е много важна и полезна, и се работи с удоволствие.

 – Защо Шекспир?

 – Защото Шекспир е сред великите и вечни автори. Актуален като теми и възможности за интерпретация.

 – Има ли нещо универсално и съвременно в пиесата „Двамата веронци“, което я прави разбираема за публиката?

 – Връзката между приятелството, любовта и непостоянството на чувствата е универсална за всяко човешко същество и днес присъства с огромна сила, заради времето, в което живеем.

 – С какво е различен прочитът на Надя Асенова?

 – Всяка постановка е различна и уникална сама по себе си. На мен ми е любопитен интересът й към темата за приятелството и изменчивостта на морала при човека.

 – Казахте, че „Двамата веронци“ е пиеса за любовта и приятелството. Могат ли те да съществуват съвместно?

 – Биха могли и е добре да съществуват наравно, но е задължително всички да са абсолютно откровени. А точно тук често нещата излизат от коловоза.

 – А кое според Вас е по-важно – любовта или приятелството?

 – Не бих могъл да ги степенувам. Но вярвам, че нищо не може да е силно и истинско, ако няма любов.

 – Публиката ще Ви види в ролята на един от двамата млади веронски благородници. Какво е предизвикателството на тази роля?

 – В „Двамата веронци“ влизам в ролята на Валентин, благородник от Верона.
Ролята ми е интересна с динамиката и обратите, които предлага.

 – Освен актьор, Вие сте и режисьор, а вече и автор на книга. Какво Ви накара да се обърнете към писането?

 – Провокира ме процесът на развитие и укрепване на персонажите и сюжетите в пиесата „ЖИВАК“. 10 години играем спектакъла и персонажите вътре се утвърдиха като колоритни и достатъчно важни, че биха могли да са обект на собствена история. Трансформацията на пиесата в роман бе някак естествена крачка в грижата към материала и любопитно пътешествие в историята на главния персонаж.

 – Какво е за Вас театърът?

 – Възможност да изследвам човешките страсти и възможности. Място, в което се укривам от хаоса на живота ни.

 – Какви са бъдещите Ви проекти?

 – Надявам се „Двамата веронци“ да се получи достатъчно силно и вълнуващо представление, с което да зарадваме колкото се може повече публиката ни.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments