Димо Тонев е един от тримата нови членове на треньорската комисия по волейбол заедно с Николай Иванов и Антонина Зетова. Във връзка с новоназначението легендарният ни състезател коментира пред Федерацията някои въпроси, свързани със спорта.
Какво ви накара да станете член на треньорската комисия?
Първо – покани ме президентът Любо Ганев. Второ – занимавам се доста време с треньорска работа и виждам, че трябва да се помогне на нашите специалисти да повишават нивото си. Според мен доста изостанахме от съвременните тенденции особено при подрастващите.
Какво липсва на българските треньори и къде трябва да се подобрят?
Федерацията започна една много правилна линия – да изисква точното образование от всеки, за да бъде треньор. Важно е! Не искам да слагам всички треньори под общ знаменател, но голяма чат от тях изостават с обучението си. Доста от тези, които се занимават с деца случайно са попаднали там. Някои са само учители по волейбол или се занимават с нещо друго. Треньорската професия е допълнителна за тях. Няма нищо лошо! Но ако искаме да вдигнем нивото на българския волейбол, трябва съвременно обучение за треньорите. Обемът от работа е огромен, а някои тренират по веднъж на ден или по 2-3 седмично. Няма как да изискваме високо ниво при подрастващите в такива условия. А именно от децата тръгва всичко. Трябва силна конкуренция, за да станат мъже и жени, да играят успешно в националните отбори.
Ще има ли често семинари като съботния, на който лектори бяха Георги Петров, Венислав Наумов и Христо Тодоров?
Семинарите са хубаво нещо, но не са достатъчни. Не трябва да очакваме треньорите са се учат по интернет. Ние трябва да отидем при тях. Да напишем единната програма с методика и да им я предоставим. Трудно ще е да контролираме дали един треньор я спазва. Сигурен съм, че когато я изготвим, ще има много специалисти, които ще работят по нея. В техен интерес е „да откраднат занаята“. Така ще вдигнат не само своето ниво, но и на състезателите си.
Трябва ли български треньори на ходят на обучение в чужбина?
Аз съм „за“, ако имат такива възможности. Всеки, който е посветил живота си на волейбола, трябва да направи всичко, за да се усъвършенства. Да следи всичко ново, което се случва. Въпросът е колко от треньорите могат да си позволят да ходят на международни семинари, да посещават лагери на световноизвестни треньори. Мисля, че тенденцията, която води Българската федерация, е достатъчно добра. Ние ще отидем при треньорите, ще видим какви деца има, какви са физическите им качества и как можем да им помогнем методически.
Треньорската комисия е нова за федерацията. Защо преди Любо Ганев такава не е имало?
Неведнъж съм повдигал в миналото този въпрос, но… Бившият президент на федерацията не е искал да има. Еднолично назначаваше треньорите. Особено тези на Левски бяха абонирани и за националните отбори. Селекцията се правеше еднолично. Много талантливи деца не бяха взимани в националния отбор и по този начин бе спряно развитието им. В интерес на истината мисля, че винаги е имало треньорска комисия, но много време не е функционирала. Когато аз бях състезател например, неин председател беше великият Димитър Гигов – бил е треньор на националния отбор, бил е преподавател във ВИФ. Треньорската комисия е много важна, защото определя начина, по който да се работи. В България е трудно. Защото винаги ще се намери някой да каже: „Този ли ще ме учи на волейбол?“ Това се отнася за всички отрасли от обществото ни. Ние трябва да загърбим балканския манталитет и да преодолеем това. Да погледнем по-глобално и мащабно. Навсякъде хора, които са се доказали като професионалисти, другите ги следват.
Като бивш съотборник на Любо Ганев каква оценка давате на първата му година като президент на федерацията?
Любо води федерацията на много добро ниво. Особено във време на световна здравна криза, която беляза първата година от управлението му. Нещата във федерацията се стабилизират. Дава се възможност на комисиите да работят автономно под контрола на управителния съвет. Разбира се, има неща, които могат и трябва да се подобряват. Факт е, че федерацията върви в правилната посока. Националните отбори при подрастващите се справят добре. Надявам се тази година мъжете и жените също да се представят на високо ниво и да преследваме възможно най-добро класиране.
