В началото на VIII век с появата на кан Тервел се заражда нова ера в развитието на българската държава и нейните взаимоотношения с Византийската империя. Наследявайки управлението след основоположника кан Аспарух, Тервел поема ръководството на една несигурна и търсеща своето място държава, разположена до границите на могъщата Византия.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как въпреки предизвикателствата Тервел успява не само да утвърди външнополитическата позиция на България, но и да заложи основите на нейната вътрешна стабилност и просперитет. Чрез умела дипломатия и стратегически военни съюзи, той превръща българската държава в значим фактор на Балканите и в Европа, оставяйки неизличима следа в историята на региона.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„С идването си на власт през 701 година Тервел, наследникът на основоположника на Дунавска България – кан Аспарух, поема ръководството на една все още несигурна в своето положение, млада българска държава, която има за съсед могъщата и обширна Византийска империя, с чийто военен потенциал трябва да се съобразява.
Византия от своя страна се счита за директен приемник на Римската империя, приема българите за временно пребиваващ варварски народ, който трябва да бъде облагороден от византийската култура.
През 705 г. детронираният Юстиниан II Ринотмет-Носоотрязания, успява да избяга след 10-годишно заточение в Херсонес Таврически (дн. Херсон), намираща се на Кримския полуостров и след много премеждия се озовава за помощ при Тервел. Двамата сключват сделка – Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща престола.
За да покаже благодарността си, Юстиниан възнаграждава българския владетел със злато, сребро, коприна, дава му високата византийска титла „кесар“ (цезар) и дори му издига статуя в Константинополския хиподрум. България получава и областта Загоре (дн. Ст. Загора). Тази титла, втора в империята, прави българския владетел практически равен на василевса. По този начин кан Тервел получава правата на лигитимен владетел над територии, които доскоро са собственост на Византийската империя. В създалата се обстановка е предвиден и бракът между Тервел и малолетната дъщеря на императора Анастасия, от първата му съпруга Евдокия.
Три години по-късно Юстиниан оценява това като грешка в управлението си и когато укрепва властта си решава да си върне обратно крепоста Загоре. Не само отказва уговорения брак, но и организира военен поход срещу българите.
Битката при Анхиало 708 г.
През 708 г. византийските конни отряди достигат крепостта Анхиало и се разполагат на стан в полята около нея, като не подозират, че българската армия ги очаква скрита в планинските вериги в района. Сигурен в успеха си императорът не взема мерки за защитата на лагера. Докато нападателите събират храна, българите неочаквано ги нападат и унищожават ромеите, като вземат много пленници, коне и оръжие. Императорът и малцина от хората му успяват да се доберат до крепостта и да се затворят в нея. Българите обсаждат крепостта Анхиало и отбраняващия се в нея Юстиниан II. На третата нощ императорът успява да отплава тайно с корабите си към Константинопол, където се завръща „със срам“. Последват бунтове в армията които застрашават властта му. И докато Юстиниан се опитва да успокои отрядите в Мала Азия, Филипик Вардан завладява Константинопол и се провъзгласява за император, убива малолетният син на Юстиниан – Тиберий, с което окончателно прекъсва династията на Ираклеоните. Самият Юстиниан е изоставен от повечето армии и бива заловен и обезглавен през декември 711 г., недалеч от столицата.
След убийството, Тервел продължава да се намесва в управлението на Империята под предлог, че отмъщава за съюзника си. През 716 г. сключва мирен договор с новия император Теодосий III, който гласи:
– Византийската империя се задължава да плаща дънък на България;
– Византийската империя признава българските граници, влизащи в земите Загоре;
– Двете държави се задължават да си предават бегълците, които са обвинени в заговор срещу законния владетел.
– Право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация.
Последната клауза се смята за първия случай в историята на договор с клауза, уреждаща икономически взаимоотношения между две държави.
Войната с арабите през 717-718 г.
На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър (Сириеца), поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама ибн Абд ал Малик, брат на халифа Сюлейман, преминава Дарданелите и със 120-хилядна армия и 2500 кораба блокира Константинопол т.нар. „Град на човешките мечти“. Столицата на Източната римска империя разполага с най-добрите укрепления в света, защитавана е от 30 000-на редовна войска и има население над един милион души – най-големият град на планетата по това време. В същото това време обаче ислямът се превръща в първата глобална система, съчетаваща в себе си общи социални, културни и политически връзки по начин, по който Християнството не успява да достигне.
Маслама смята, че ако покори перлата на Средиземноморието, славата му ще достигне тази на Праведните халифи – преките сподвижници на Пророка. Египетски моряци християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцкия огън императорът временно отблъсва вражеския флот.
През юли 717 г. цялата арабска армия се прехвърля на Балканите през Дарданелите. Маслама разделя войските си на три части. Основните сили поемат директно към Константинопол, като частите на Маслама минават последни през Дарданелите. Един корпус е изпратен да обсади Никея, а друг авангарден сегмент, начело с Ухайда заминава на север, за да плячкоса Тракия и да подсигури тила на арабската армия. Тук именно се случва първия преломен момент от кампанията, който предрешава бъдещето й. Силите на Ухайда, увлечени в безпроблемния си набег, нахлуват твърде дълбоко по долината на р. Тунджа и навлизат в земите, които Юстиниян II е отстъпил на българите – т.нар. област Загоре. Българските войски, водени от престолонаследника Кормесий, следят движението на арабите още от навлизането им в Тракия.
Нарушаването на границата води до сблъсък в района между Нова и Стара Загора, вследствие на което частите на Ухайда са напълно разгромени, а българите потеглят на юг. В началото на август силите на Кормесий догонват ариергарда на Маслама и съгласно Договора за взаимопомощ, кан Тервел оглвява армия срещу арабите. С пристигането си българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Арабите усещат опасността и със сухопътната си армия започват да отбраняват лагера в два окопа – единият срещу Константинопол, а другият – срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия – зимата е незапомнена, цели 100 дни температурите са минусови и земята е покрита със сняг. Припасите на арабите свършват и войниците са принудени да ядат боклуци, трупове и наносите по корабите. Сред обсадители и обсадени плъзва епидемия, от която измират хиляди.
До лятото на 718 г. в двата лагера не се предприемат настъпателни действия. Арабите не издържат, поемат инициативата и нападат българския стан, но атаката им е отбита.
Това ги принуждава да вдигнат обсадата на 15 август, точно година след началото й, и започват да се изтеглят към Дарданелите. Оказва се, че ги чака една последна горчива изненада. Конницата ръководена от Кормесий ги атакува, докато се точат в дълга походна колона. Ударът е катастрофален, армията е хвърлена в бягство. Според хрониките на Теофан Изповедник българите избиват над 22 000 души.
Победата е така грандиозна, че арабите никога повече не успяват да стъпят на Балканите. За кратко време арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят. С победата си кан Тервел не позволява на арабите да проникнат във вътрешността на Европа.
По времето на кан Тервел е създаден най-старият и най-внушителният старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът Мадарски конник, като мемориал в чест на победите над Византия, в памет на кан Аспарух и в израз на величието на българската държава.“
[…] исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История…, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея […]