Високопоставени представители на НАТО и Русия ще се срещнат днес, за да се опитат да преодолеят привидно непримиримите различия помежду си относно бъдещето на Украйна, на фона на дълбокия скептицизъм, че предложенията на руския президент Владимир Путин за смекчаване на напрежението в сферата на сигурността са реални. Срещата на високо равнище се провежда в рамките на седмица на дипломация с високи залози и на предприети от САЩ усилия за предотвратяване на подготовката на това, което според Вашингтон може да бъде руска инвазия в Украйна. Москва отрича да планира подобна атака. Все пак, историята на военните действия на страната в Украйна и Грузия тревожи сериозно НАТО, пише „BBC“.
Руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко и заместник-министърът на отбраната Александър Фомин ще оглавят делегацията на Москва в Съвета НАТО-Русия, който се свиква за първи път от повече от две години насам. Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман също ще присъства в централата на НАТО в Брюксел. Заседанието ще продължи около три часа.
Съветът НАТО-Русия, основният форум за дискусии между тях, беше създаден преди две десетилетия, но заседанията му бяха преустановени, когато Русия анексира Кримския полуостров в Украйна през 2014 г. Оттогава насам той заседава само спорадично, като за последен път това се случи през юли 2019 г. С около 100 000 боеспособни руски войници, подкрепени от танкове, артилерия и тежка техника, които са разположени точно отвъд източната граница на Украйна, срещата ще бъде от ключово значение за бъдещите събитие, въпреки че все още изглежда обречена на провал.
Путин твърди, че исканията на Русия са прости, но ключови части от предложенията, съдържащи се в документите, които Москва оповести – предложение за споразумение със страните от НАТО и предложение за договор между Русия и САЩ, вероятно няма да бъдат приети от военната организация на 30-те страни. НАТО ще трябва да се съгласи да спре всички планове за членство, не само с Украйна, както и да намали присъствието си в страни като Естония, които са близо до руските граници. В замяна на това Русия ще се ангажира да ограничи голяма част от военните си операции. Одобряването на такова споразумение би наложило НАТО да отхвърли ключова част от учредителния си договор. Съгласно член 10 от Вашингтонския договор от 1949 г. организацията има право да отправи покана за присъединяване на всяка желаеща европейска държава, която може да допринесе за сигурността в Северноатлантическия регион и да изпълни задълженията за членство.
„Стана пределно ясно, че нито един съюзник в рамките на НАТО не е готов да отстъпи или да преговаря за каквото и да било във връзка с политиката на отворените врати на НАТО. Не мога да си представя сценарий, в който това да се обсъжда.“, заяви вчера Джулиан Смит, посланик на САЩ в НАТО.
Максим Саморуков, сътрудник в мозъчния тръст „Карнеги“, твърди, че липсата на реални отстъпки от страна на Русия в проектоспоразумението на Путин вероятно означава, че „Русия е готова да допусне провал на тези преговори„. Според Саморуков идеята на Русия е да демонстрира на Запада, че има сериозни намерения. По негови думи тя наистина е готова да предприеме драстични стъпки, за да наложи определени изисквания на ръководената от САЩ военна организация. И все пак, НАТО не може да си позволи да игнорира предложенията на Русия. Някои членове се опасяват, че Путин може да търси претекст за започване на инвазия, като такава причина би могла да бъде неуспеха на Запада да се ангажира по редица въпроси. За Кремъл обаче времето е от съществено значение.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви вчера, че преговорите тази седмица засега не са дали много поводи за оптимизъм. Той заяви, че резултатите от срещата, която ще се проведе днес, и от тази на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, насрочена за утре, ще дадат отговор на въпроса дали има смисъл да се продължат разговорите.