На днешния 19 февруари се прекланяме пред делото на един от най-великите синове на България – Васил Иванов Кунчев от Карлово, наречен по-късно и Дякон Левски.
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата и той бива обесен в покрайнините на София. Възпоменателните церемонии у нас обаче се организират ден по-късно.
Левски дава живота си в преследване на най-достойния идеал за „чиста и свята Република“, в която хората ще живеят като братя. „Дела трябват, а не думи“, за да се извърви пътят към свободата, който е „страшен, но славен“.
Самият Ботев определя Дякона като „нечут характер“, пишейки в свое писмо до друг наш националреволюционер Киро Тулешков:
„Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел. Вечер дордето ще легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“
С дълбок преклон и уважение Диана Алексиева и актьорите Владимир Пенев, Бойко Кръстанов, Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Малин Кръстев, Теодора Духовникова и Луиза Григорова–Макариев с проекта „ПОЕТИТЕ и Васил Левски“ почетоха великия българин с един различен и затрогващ прочит на одата „Левски“ на Иван Вазов и стихотворението „Обесването на Васил Левски“ на Христо Ботев.
