7 май е Международният ден на радиото и телевизията. През 1895 година Александър Попов представя за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник. От зала на университетска сграда Попов праща в друга думите – Хайнрих Херц. Председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска казаното от него.
Така от името на Хайнрих Херц започва безжичното предаване на съобщения на разстояние. Това, че не само се излъчват радиовълни, а чрез тях да се предава информация, е причината Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 година той включва към уреда телефонна слушалка и е създал приемането на слухови сигнали. През 1907 година е започнал работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 година на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга. Тя е служила за приемане и предание на телеграми от чужбина и България. Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони. Той е носител на нобелова награда за физика през 1909 година. Името му се свърза и с членството в партията на Мусолини.
