Днес се навършват 167 години от рождението на големия български революционер, журналист и поет Стефан Николов Стамболов.
Наричан още Апостол на Вътрешната революционна организация, образът на Стамболов често поражда спорове в историческите среди и е повод за пререкания и коренно противоречиви мнения. За едни той е истински водач на нацията и политик, защитаващ родните интереси, а за други – егоцентрик, държал властта чрез терор.
Стамболов участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. По време на Руско-турската освободителна война той заема поста на руски военен кореспондент, а след Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт в продължение на 7 години. Основава и ръководи Народнолибералната партия до 6 юли 1895 г., когато е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи българи и три дни по-късно умира от раните си.
Стефан Стамболов е автор на около 12 стихотворения, които са били много популярни сред националреволюционерите. През 1875 г. публикува в съавторство с Христо Ботев стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а две години по-късно и своите „Песни и стихотворения“. В края на живота си, след като пада от власт, революционерът публикува популярния роман на Р. Джованьоли „Спартак“, без да посочи името си като преводач.
Въпреки, че е критикуван заради диктаторските си методи, Стефан Стамболов е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни. Вероятно личната оценка на мнозина е основана на десетките биографии и мемоари на съвременници, част от които далеч не разкриват истинската същност на бележития българин.
