През Х век Ерик Червеният, викинг от Исландия, е толкова впечатлен от растителността на друг арктически остров, който открива, че сам го нарича “зелената земя“, пише “Агенция Ройтерс”. Днес скалите на Гренландия привличат хора отвън – суперсили, подели зелената революция.
Най-големият остров в света разполага с огромни ресурси от метали, известни като “редки земни богатства”, използвани за създаване на компактни, свръхсилни магнити, които помагат за създаване на енергийно оборудване като вятърни турбини, електрически превозни средства, бойни самолети и оръжейни системи.
Металите са в изобилие в световен мащаб, но обработката им е трудна и мръсна – до такава степен, че САЩ, които доминираха в производството им, предадоха тази задача на Китай преди около 20 години.
Докато снежната покривка и ледниците на Гренландия се отдалечават, две базирани в Австралия минни компании – едната от които търси финансиране в САЩ, а другата е част от китайска държавна фирма – се надпреварват за одобрение, за да проучат това, което Американската геоложка служба (USGS) нарича най-големите неразработени находища на редкоземни метали в света. Конкурсът подчертава все по-замърсената страна на чистата енергия, както и колко трудно е Западът да се освободи от Китай в производството на жизненоважен ресурс.
Редкоземните метали имат много приложения, а само за миналата година Китай е произвел около 90% от тях, сочат данни на консултантската компания Adamas Intelligence, базирана в Торонто. Докато напрежението между САЩ и Китай нараства, администрацията на президента Джо Байдън заяви миналия месец, че ще направи преглед на основните американски доставки, включително на редки земни изкопаеми, за да гарантира, че други държави не могат да ги превърнат в оръжие срещу САЩ. Разработването на всяка мина в Гренландия би струвало около 500 милиона долара, казват компаниите. И двете компании планират да изпращат добития материал за окончателна обработка на друго място – дейност, която е силно концентрирана в Китай. Единствената редкоземна мина, която сега работи в САЩ – Mountain Pass в Калифорния – е частично собственост на китайска държавна компания, която в момента изпраща добит в САЩ материал за преработка в Китай.
Обектите на Гренландия са на по-малко от 16 км (10 мили) един от друг в южния край на острова, намиращи се близо до обекта на световното наследство на ЮНЕСКО. Дебатите по тях предизвикаха политическа криза в столицата Нуук, което принуди да се проведат общи избори на острова, които трябва да се проведат през април измежду 56 000-ното население Много гренландци, въпреки че са загрижени за замърсяването, смятат, че добивът е от ключово значение за развитието на крехката им икономика. В анкета от 2013 г. малко повече от половината от тях заявиха, че искат суровините да станат основният източник на доходи в страната.
В крайна сметка страната може да подкрепи и двата проекта, или нито един от тях, но за онези гренландци, които подкрепят добива, двете предложения се свеждат до избор между една мина, която не би произвеждала радиоактивен материал, и друга, която би го направила. Първата мина, която е проект по частна инициатива на австралийски геолог, е представена на американски служители и няма да включва ядрен материал. Тя вече предварително е спечелила екологично одобрение, но се нуждае от пари и план за разработване.
Вторият проект вече е похарчил над 100 милиона долара за подготовка за добив, доказал е технология за обработката му чрез китайския си партньор и е спечелил първоначална политическа подкрепа от коалиционното правителство на Гренландия. Но плановете за включване на износ на уран, който е ядрено гориво, в Китай наскоро се натъкна на силна опозиция както в страната, така и в близкия град Нарсак в Гренландия. Депутатът от опозицията Мариана Павиасен, която живее в града, сподели:
“Като местни хора ние живеем в хармония с природата в продължение на много, много години. Използваме тези земи за лов и риболов.”
Гренландия, самоуправляваща се територия на Кралство Дания, има брутен вътрешен продукт от около 3 милиарда долара – подобно на Андора и Бурунди. Тъй като хората, които живеят предимно от риболов и безвъзмездни средства от Копенхаген, правителството иска да привлече чуждестранни инвестиции. Тя няма прогноза за възнаграждения от първия проект, но очаква около 1,5 милиарда датски крони (245 милиона долара) приходи всяка година от свързаната с Китай – еквивалентно на около 15% от публичните разходи.
Правителството на Гренландия не отговори на исканията за коментар по този случай. Изпълняващият длъжността министър на ресурсите Витус Хуякитсок заяви миналия месец, че ако гренландците внезапно решат, че не искат втория проект, “ще направим глупави инвестиции. И още:
“Заложено е доверието в цялата страна.”
Стратегически ресурс
Редкоземните метали на Гренландия също са шанс за Америка и Европа да си възвърнат контрола си върху стратегическия ресурс. Потенциалът на острова като източник на суровини, необходими за технологиите за възобновяема енергия, започна да набира скорост през 2010 г., когато Китай заплаши да спре доставките си на редки земни метали за Япония и затегна квотите за международните купувачи. Цените на някои от металите скочиха през последните месеци, породени от нарастващото търсене на електрически превозни средства, както и опасенията, че Пекин може да ограничи продажбите.
Позицията на Гренландия близо до източния фланг на Съединените щати я прави чувствително място. Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп предложи да купи острова през 2019 г. и не беше първият президент на САЩ, който го прави: През 1946 г. Хари С. Труман предложи на Дания 100 милиона долара за него. Договор за отбрана между Дания и САЩ от 1951 г. дава на американските военни почти неограничени права там, а в Гренландия се намира най-северната американска военна база.
Фридберт Пфлюгер, старши сътрудник в мозъчния тръст на Атлантическия съвет, споделя, че приходите, генерирани от голяма мина, могат да дадат на нейния собственик лост над политиките в Гренландия и силното китайско присъствие там може да представлява стратегически заплахи. Като бивш германски политик и бивш заместник-министър на отбраната Пфлюгер беше категоричен:
“Самото присъствие на китайски компании в Гренландия може да се използва като оправдание за намесата на Китай.”
Китайското външно министерство коментира в свое изявление, че подобни коментари политизират икономически и търговски въпроси чрез “неоснователни спекулации”, добавяйки:
“Китай винаги е подкрепяла китайските компании да осъществяват външноикономическо сътрудничество в съответствие с пазарните принципи и международните правила.”
Държавният департамент на САЩ пък заяви:
“Ние насърчаваме нашите съюзници и партньори да преглеждат внимателно всички инвестиции …, които биха могли да дадат на Китай достъп до критична инфраструктура по начини, които компрометират тяхната сигурност или позволяват на Китай да упражнява неправомерно, неблагоприятно влияние върху вътрешните си икономики.”
В миналото Дания, която се занимава с външните работи и отбраната на Гренландия, е спряла участието на Китай в инфраструктурни проекти, което според правителствени източници е заради опасения за сигурността. Външният министър Джепе Кофод отказа да коментира последиците за сигурността поради участието на Китай. Той обаче каза пред Ройтерс, че близките връзки на Копенхаген със САЩ “не трябва да се разглеждат като пречка за търговските инвестиции в Гренландия”.
Китай е член на Международната агенция за атомна енергия, така че може да внася уран от Гренландия. Но тъй като горивото се използва в ядрените оръжия, това би било чувствителен въпрос. Копенхаген, който има последната дума, отказа коментар.
Оферта на Тръмп
Офертата на Тръмп за Гренландия имаше за цел да помогне за справяне с китайското господство на доставките на редкоземни метали. Замесените казват, че той отчасти проследява преговорите между американски служители и частна компания, наречена Tanbreez Mining Greenland A / S. Tanbreez, която е собственик на първия обект в Гренландия – Kringlerne или Killavaat Alannguat.
Собственикът на компанията, австралийският геолог Грег Барнс, каза пред Ройтерс, че се е срещал с американски служители седмици преди Тръмп да направи предложението, а уебсайтът на компанията показва Барнс с тях и бившия американски посланик в Дания на посещение. USGS потвърди, че нейните служители са посетили обекта през 2019 г. От друга страна Вашингтон и представител на бившия президент отказаха коментар.
Барнс каза, че е вложил 50 милиона австралийски долара (38,6 милиона долара) от собствените си пари в проекта за Гренландия. Базираният в Ню Йорк инвестиционен банкер Кристофър Месина, управляващ директор във фирмата за консултантски услуги на капиталовите пазари Manhattan Partners, се опитва да събере повече финансиране. Той казва, че Kringlerne е “толкова огромна инвестиция, че това, което излиза от него, може да задоволи производствените изисквания в САЩ за години напред”.
Независимо дали това изчезва или не, Барнс казва, че металите, произведени от неговия проект, могат да бъдат преработени извън Китай, въпреки че все още не е решил къде и отказа да каже на каква цена. Той потвърди, че възнагражденията, които ще генерира за Гренландия, ще бъдат приблизително същите като тези, обещани от свързания с Китай план. Пред Ройтерс той каза:
“Успяхме да намалим капиталовите си разходи без китайска технология.”
Единственото голямо съоръжение извън Китай, което извършва сложната работа по отделяне на отделни редки земни елементи, е в Малайзия. Но други – включително мината Mountain Mountain в Съединените щати – планират или вече са започнали да строят такива съоръжения. Райън Кастило, ръководител на Адамас, заяви:
“В обозримо бъдеще Китай ще бъде основният играч във всички тези вериги за доставки, просто защото е толкова напреднал и защото не спира и чака алтернативи за наваксване.”
Tanbreez казва, че половината от редкоземните метали, които добива, биха били лантан и церий – относително често използвани метали за телескопични лещи и автокатализатори за намаляване на емисиите. Около една пета би била итрий, който се търси за лазери и свръхпроводници, използвани в квантовите изчисления.
Нито един от гренландските проекти няма да бъде без замърсяване. И двамата планират добитата скала да бъде локално смачкана и разделена на концентрати, които да бъдат изпратени за окончателната обработка.
Минните отпадъци на Tanbreez ще бъдат отвеждани до езеро, което, въпреки че не съдържа риба, захранва река с голямa популация на Salvelinus alpinus (вид арктическа сьомга бел. ред.) Мътната вода може да повлияе на въглерода, според екологичния доклад на компанията, в който се казва, че планира да изхвърля около 550 тона отпадъчен материал на ден в езерото и да го затрупва, за да предотврати прекъсване по течението.
Планът на Tanbreez премина етапа на обществени консултации и получи правителствено разрешение през септември. Сега компанията работи по одобрението от страна на парламента.
Критичен период
И двата проекта на Гренландия, макар и да се изпълняват от Австралия, са част от инициатива на Европейския съюз, Европейския алианс на суровините, за увеличаване на добива в Европа на критични минерали и намаляване на зависимостта от Китай за редкоземните метали. Алиансът, финансиран от ЕС, координира инвестициите и предоставя първоначално финансиране за европейски мини, преработвателни предприятия и индустрии като магнити.
Миналата година ЕС стартира инвестиции в размер на 10 милиарда евро (12 милиарда щатски долара) в редки земни изкопаеми и други проекти, свързани със зелената енергия, и казва, че търсенето на редки земни метали може да нарасне десетократно до 2050 г. Според него Китай понастоящем съставлява 98% от предлагането.
“Това е много критичен период от време”, казва ръководителят на Алианса Бернд Шефер, който допълни:.
“Ние в Европа се сблъскваме с недостиг на суровини на много нива, а също и с необходимостта от действия.”
Съперническият обект на планинския връх недалеч от Tanbreez се нарича Kvanefjeld или Kuannersuit на гренландски. За Джон Мейр, управляващ директор на собственика му, Greenland Minerals Ltd, това е възможност от световна класа в точния момент. Основната оферта на Kvanefjeld е неодим, необходим за вятърни турбини. Брюксел казва, че търсенето от ЕС на метала може да достигне 13 000 тона годишно до 2050 г., три пъти повече от използваното през 2015 г. Неодимът се използва и в бойни самолети.
Greenland Minerals е регистрирана в списъка фирма, в която китайската компания Shenghe Resources е най-големият акционер с малко под 10%. Shenghe, който също има подобен дял в Mountain Pass, отказа да коментира тази история.
Гренландските минерали, за които е закупена концесия от Barnes: смята се, че планираната мина ще изпрати минерали, които произвежда, в Китай за окончателна преработка. От компанията казват, че планира да намери обект в Европа, но не казва кога. Компанията има силна ръка. Още през 2011 г. прогнозните разходи за създаването на Kvanefjeld са 2,3 милиарда долара. До 2019 г. те са намалели до 505 милиона долара, казва компанията: Shenghe, чийто най-голям акционер е държавният китайски институт за минерални изследвания, помогна за повишаване на ефективността.
Но Greenland Minerals са изправени пред обществено противопоставяне. Това е една стъпка зад Tanbreez в процеса на проверка на околната среда – и неговите руди включват значителни количества радиоактивни материали.
Когато тази година Greenland Minerals започна обществени консултации, избухнаха протести. На една среща в Нарсак на 10 февруари местните жители, както вътре, така и извън залата, тропаха по прозорци и пускаха силна музика, за да попречат на презентациите. По време на изслушването опозицията – малка проминираща партия Demokraatit, предизвика общи избори, като се оттегли от коалицията на Гренландия в началото на февруари.
Анкетите предполагат, че основната опозиционна партия на Гренландия, инуитската атакатигия (IA), която седи зад политика на нулева толерантност към добиването на уран, ще стане най-голямата партия в парламента, така че ще е първата, която ще се опита да създаде нова коалиция.
“Нашата цел”, заяви депутатът от IA и жителят на Нарсак Павиасен пред Ройтерс, “е да спрем проекта за добив на (Kvanefjeld)”. Но IA казва, че не е изразила опозиция срещу Tanbreez, което се разглежда като по-малка заплаха за околната среда.
Kvanefjeld би изхвърлил много повече отпадъци от Tanbreez – около 8500 тона всеки ден – в езеро на върха на планината, се казва в плана на Greenland Minerals. Компанията твърди, че всяко увеличаване на фоновото излъчване от неговата мина Kvanefjeld ще бъде минимално. Планира се изграждането на 45-метров бетонен язовир, в който да се съхраняват радиоактивните отпадъци и да се пръска вода по земята, за да се предотврати разнасянето на праха. Язовирът ще бъде построен по международни стандарти, за да “издържи дори на най-лошата въображаема сеизмична активност”, се казва в доклад, представен на правителството на Гренландия миналата година.
Въпреки това жителите казват, че се опасяват, че замърсената вода ще проникне в близките реки или че язовирът ще се провали изцяло. Те цитират колапса на миньорски язовир в Бразилия преди две години, който уби 270 души. Тъй като кризата се задълбочава, акциите на Greenland Minerals намаляват с повече от 50%. Ако мината продължи да работи, казва Павиасен, много хора планират да се отдалечат от региона.
