„Необходима е по-добра поддръжка на жилищните блокове. Гражданите, които живеят в тях, трябва да мислят, че са съсобственици в сградите, а не само собственици на жилищата си в тях.“
Това заяви директорът на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ Добромир Василев по време на участието си в Годишната конференция за строителство и инвестиции. Той се обоснова с наличието на сгради, пред които могат да се видят автомобили на стойност, равняваща се на нужната сума за обновяването на блока, докато състоянието на входовете им е лошо. Василев даде за пример и жилищни сгради, при които можеш да минеш през неугледни общи части, за да стигнеш да жилища със съвременно и комфортно обзавеждане.
Повишаването на интереса към програмите за енергийна ефективност на жилищния сграден фонд беше свързано с предоставяне на 100% безвъзмедна финансова помощ, напомни Василев. И допълни, че това постигна желания ефект, но изкриви пазара. Използването на изцяло публични средства води до невъзможност за постигане на голям брой обновени многофамилни жилищни сгради. Няма как с 1,5 милиарда лева да се обновят 50 000 – 60 000 сгради, както се случва в други страни. С наличните средства може да се санират около 700 – 800 сгради. За да стигнем до цялостното обновяване на сградния фонд трябва да избягаме от 100% безвъзмездна финансова помощ, иначе ще са ни необходими 70-80 години за обновяването му. Имаме нужда от развитие на частния бизнес и включване на финансови институции, за да могат да се финансират проекти за обновяване на сградите, включително банково, заяви той.
Василев обърна внимание, че последното преброяване на НСИ е показало, че едва по 25% от жилищата, а не от сградите в страната, са приложени някакви мерки за повишаване на енергийната ефективност. Той посочи, че заради трудното постигане на 100% съгласие и наличието на необитами жилища част от гражданите са предприели мерки по частично саниране и това се вижда от сградите, които изглеждат като „петно до петно до петно“. Въпреки това, голяма част от собствениците виждат ефекта и са склонни да реновират жилищата си, но все още няма нагласа за цялостно обновяване.
Директорът на Дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ напомни, че условие за получаването на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост е провеждането на реформи, като са заложени такива и по отношение на енергийната ефективност на жилищните сгради. Вече е приключена първата от тях – приети са нужните промени в Закона за управление на етажната собственост с цел по-лесно вземане на решения от собствениците.
Следващата и най-важна реформа, която трябва да бъде осъществена, е създаването на Национален декарбонизационен фонд от Министерство на енергетиката, който да набира средства и да финансира програми за енергийна ефективност в жилищния сграден фонд, каза Василев.
Наясно сме, че има граждани, които не могат да си позволят енергийно обновяване и които получават енергийни помощи. Идеята е механизмът да се промени така, че да се получават не месечни помощи за отопление, а една помощ за обновяване, което ще доведе до намаляване на разходите, така че да няма необходимост от социална помощ, заяви той.
Председателят на УС и изпълнителен директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД инж. Лозко Лозев участва във форума в панел за нужните промени във ВиК сектора. Той застъпи позицията, че трябва да се продължи политиката за окрупняване на ВиК операторите. Инж. Лозев обърна внимание, че освен 3-4 големи дружества, по-малките имат и социална роля. Изпълнителният директор на ВиК Холдинга даде пример с ВиК оператор в областен център, който освен че е работодател, осигурява питейна вода и за редица малки населени места.
