Ева Колева започва своя разказа с пост във Facebook:
Днес бях в един магазин за втора употреба. Отидох след тренировка, тоест около 09:00 сутринта. Някои от Вас може би знаят – в петък е денят за „ново зареждане“ на няколко известни вериги. Влизам аз, нахална, с дрехи от фитнеса за една торба пари. Носът ми е навирен до няма и къде, много ми е важно да съм облечена в маркови парцали, нищо, че тежа колкото слон. Търся чисто бял ленен плат, шал, сако, каквото и да е, само да е от бял лен, защото ми трябва там за нещо си, а в нормалните магазини няма.
В 09:00 часа още няма хора, една две жени ровят по закачалките. Преглъщам си небесното его и почвам да ровя и аз. Ама за парче плат в магазин 200 квадрата, трябва да ровиш като кокошка! По това време не бяха пуснали радиото, момичетата си пиеха кафетата, тихо беше. Навряла съм се в последната зала с парцалите и в тая тишина, като от отвъдното, дочувам следния разговор, явно между клиент и момичето на касата:
– Добро утро, госпожице, моля да ме извините за неугледния ми вид, но бързах да дойда първа, зная, че в петък ви е новото зареждане, съвсем не искам да притеснявам клиентите ви с присъствието си, затова Ви моля, ако сте получили с новата стока някое вързопче прежда, гранка някоя, все едно каква. Знам, че получавате понякога чисто нови гранки, с етикета, моля Ви, може ли да ме упътите къде да намеря такава?!
Тук аз вече съм дошла до касата. Дребна женица, на видима възраст около 80 години, с вехти, но чисти дрехи, спретната, прегърбена леко, с високо чело.
– Това е за внучето ми, момиченце е, аз нямам възможност да й купя подарък, то е малко дете, но аз нямам тази възможност, студентка е сега, присъствено им разрешават да учат, тя си има якета и топли дрехи, но за Коледа бих искала да й изплета ръкавици, съвсем дребно, скромен подарък, но от истинска прежда, да й топлят, да не мръзне детето по спирките. Тя всичко си има, не й липсва, но… От баба й, нещо съвсем скромно… Имам достатъчно пари, за да платя, не се безпокойте.
Момичето на касата се разрева преди мен. Аз се обърнах към прозорците, защото ако бях ревнала, щеше да е с целия ми глас. Овладя се и каза на жената само:
-Да, госпожо, почакайте ме така за момент!
Отиде до съблекалните, след нея тръгнахме всички много намахани клиенти на магазина. Един човек вика на момичето:
–Ако не намериш нищо, ще ида да купя, тук на една спирка има магазин за прежда, задръж я 15 минути само жената, моля те!
В тоя момент, аз лично бях готова да разплета всеки вълнен пуловер на планетата, за да дам на бабата едно кълбо прежда.
P.S. Намерихме гранки за ръкавиците, много цветове, всички вълнени. Жената беше безкрайно щастлива, показа снимка на внучето си – хубаво момиче.
Касиерката я излъга все едно на покер, докато уж теглеше на кантара. Не взе и стотинка, каза, че преждата е прекалено малко, за да я хване везната. Увери я многократно, че няма проблем. Никой от нас, няколкото случайни клиента на втората употреба, не си купи нищо. Пушихме отвън и мълчахме.
P.S.2. Накрая си пожелахме „Весела Коледа“.
Източник: Eva Koleva
