Бивш министър-председател популист, чиято партия е предпочитана за победител на предсрочните парламентарни избори в Словакия, планира да преобърне военната и политическата подкрепа на страната за съседна Украйна, в пряко предизвикателство към Европейския съюз и НАТО, ако той се върне на власт, пише „Асошиейтед прес“.
Роберт Фицо, който ръководи Словакия от 2006 до 2010 г. и отново от 2012 до 2018 г., е фаворитът да заеме поста на министър-председател след изборите на 30 септември. Той и неговата лява партия „Посока“ или „Смер“ водят кампания с ясно проруско и антиамериканско послание. Кандидатурата на Фицо е част от по-широка тенденция в цяла Европа. Само Унгария има открито проруско правителство, но в други страни, включително Германия, Франция и Испания, популистките партии, скептични към намесата в Украйна, получават значителна подкрепа. В много от тези страни предстоят национални или регионални избори, които биха могли да наклонят общественото мнение от Киев към Москва.
„Ако Смер е част от правителството, ние няма да изпращаме повече оръжия или боеприпаси в Украйна“, заяви наскоро пред „Асошиейтед прес“ Фицо, който в момента е депутат в словашкия парламент и е известен с нецензурни тиради срещу журналисти.
59-годишният Фицо също се противопоставя на санкциите на ЕС срещу Русия, поставя под въпрос способността на украинската армия да изтласка нахлуващите руски войски и иска да използва членството на Словакия в НАТО, за да блокира присъединяването на Украйна. Връщането му на власт може да накара Словакия да се откаже от своя демократичен курс по други начини, следвайки пътя на Унгария при премиера Виктор Орбан и в по-малка степен Полша при управлението на партията „Право и справедливост“.
Малката централноевропейска нация, създадена през 1993 г. след разпадането на Чехословакия, е твърд поддръжник на Украйна, откакто Русия нахлу преди повече от 18 месеца. Словакия беше втората членка на НАТО, която се съгласи да предостави своя флот от изтребители МиГ-29 от съветската епоха на Киев и също дари система за противовъздушна отбрана С-300.
Но също така стана свидетел на спад на общественото доверие в либералната демокрация и западните организации в по-голяма степен, отколкото в други части на региона, които се отърсиха от десетилетия съветско господство.
Според проучване от март, поръчано от базирания в Братислава мозъчен тръст Globsec, мнозинството от респондентите в Словакия, цели 51%, смятат, че Западът или Украйна са отговорни за войната. Половината смятат, че Съединените щати представляват заплаха за сигурността на тяхната страна, в сравнение с 39% през 2022 г. От осемте анкетирани нации словаците са с най-голямо недоверие към САЩ; България е на второ място с 33%, а на трето място е Унгария с 25%. Катарина Клингова, старши научен сътрудник в Центъра за демокрация и устойчивост на Globsec, заключва:
„Имаме голям проблем.“
Проучването е проведено в България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. Всяка от осемте страни от Централна и Източна Европа има 1000 респонденти, а резултатите от проучването имат граница на грешка от плюс или минус 3%.
Само 48% от словаците смятат либералната демокрация за добра за тяхната страна, вторият най-нисък резултат след Литва (47%).
През февруари 2022 г. Словакия отвори границите си за украински бежанци, както и за изпращане на оръжия за Киев. Въпреки това, много словаци все още изпитват слабост към своите рускославянски братя и сестри и са благодарни на Червената армия за освобождаването на страната в края на Втората световна война. Руските дезинформационни операции също изиграха своята роля: промосковската пропаганда вече е широко разпространена в словашките медии.
Гледните точки, отразени в проучването на Globsec, отразяват разочарованието след хаотичното управление на дясноцентристко коалиционно правителство, което се разпадна през декември, и проруската кампания за дезинформация, която се засили след нахлуването в Украйна, изтъква Клингова. Тя е категорична:
„Редица местни политици възприеха наративите и терминологията на руската пропаганда и засилиха нейното въздействие. Фицо, чиято партия също води кампании срещу имиграцията и правата на ЛГБТИ+ общността.“
В интервюто си за „Асошиейтед прес“ той твърди, че никакви западни оръжия, отиващи в Украйна, няма да променят хода на войната. Фицо е на мнение, че Европейският съюз и Съединените щати трябва да използват влиянието си, за да принудят Русия и Украйна да постигнат компромисно мирно споразумение.
„Наивно е да се мисли, че Русия ще напусне Крим“, изтъква Фицо, имайки предвид полуострова, който Русия анексира от Украйна през 2014 г. Той добави:
„Наивно е да се мисли, че Русия някога ще изостави територията, която контролира в Украйна.“
Фицо говори в Михаловце, малък град близо до границата на Словакия с Украйна. Недалеч се намира град Ужгород, един от основните гранични пунктове за товарни и физически лица. През пролетта на 2022 г. хиляди украински бежанци влязоха в Словакия тук, докато хуманитарната помощ — а понякога и чуждестранни бойци — течеше в обратната посока.
Съвсем наскоро пратки с украинско зърно преминаха границата, за голямо недоволство на местните фермери, които казват, че това подбива пазарите им. Когато по-рано този месец изтече споразумението на ЕС за задържане на украинското зърно транзитно и извън местните пазари, Словакия заяви, че ще удължи собствената си забрана за внос до края на годината. Но в същото време, когато войната в Украйна свали цените на зърното в Европа, страната повиши цената на енергията. До нахлуването в Украйна, което предизвика санкциите на ЕС, Русия доставяше по-голямата част от петрола и газа на Словакия.
През 2022 г. инфлацията се повиши до 12,13% процента, движена от скока на цените на енергията. През септември 2022 г. хиляди се присъединиха към протест, организиран от партията на Фицо, на която той каза, че подкрепата на правителството за Украйна е частично отговорна за нарастването на инфлацията.
Украинският президент Володимир Зеленски, с подкрепата на западните поддръжници на страната си, изключи преговорите с Москва, докато руските войски не се изтеглят от страната му. Той също така притисна НАТО да предостави ясен път за членството на страната му.
На срещата на върха през юли лидерите на НАТО обещаха да продължат да доставят оръжие и боеприпаси на Украйна, но не предложиха защита под чадъра на сигурността на алианса. Пред „Асошиейтед прес“ Фицо заяви, че се противопоставя „по принцип“ на поставянето на Украйна на път за членство, като каза:
„Това би довело до Трета световна война.“
Позицията на Фицо може допълнително да усложни стремежите на Украйна да се присъедини към алианса. На срещата на върха съюзниците от НАТО казаха, че ще бъдат в състояние да отправим покана към Украйна да се присъедини към алианса, когато съюзниците се съгласят и бъдат изпълнени условията.
Бившият министър-председател и неговата партия показаха проруски тенденции по време на отношенията си с избирателите. През 2015 г., след като Русия анексира Крим, Фицо беше един от малкото европейски лидери, които се срещнаха с руския президент Владимир Путин в Москва, за да обсъдят бизнеса, въпреки санкциите на ЕС.
Въпреки това Фицо в офиса също се погрижи да култивира връзките със САЩ. През 2018 г. той започна преговори за договор за отбрана с Вашингтон. Споразумението беше ратифицирано миналата година, но не преди Фицо да организира протест, на който каза пред многохилядна публика, че договорът е „предателство“. Той е категоричен, че пактът ще компрометира суверенитета на Словакия и ще провокира Русия – твърдения, отхвърлени от правителствата на Словакия и САЩ.
Сега Фицо повтаря руския разказ за причините за войната в Украйна, включително неподкрепеното твърдение на Путин, че сегашното украинско правителство управлява нацистка държава, от която етническите руснаци, живеещи в източната част на страната, се нуждаят от защита. На 30 август пред ликуваща тълпа от привърженици в родния си град Тополчани Фицо заяви:
„Казвам го силно и ясно и ще го направя: войната в Украйна не е започнала вчера или миналата година. Започна през 2014 г., когато украинските нацисти и фашисти започнаха да убиват руските граждани в Донбас и Луганск.“
Григорий Месезников, президент на Института за обществени въпроси, продемократична неправителствена организация със седалище в Братислава, каза, че гласоподавателите на Фицо виждат сега, че е „най-автентичният в цялата му кариера“, както и „най-лошият и най-радикалният“.
„Позицията на антисистемните сили никога не е била толкова силна тук от 1989 г. насам“, коментира Месезников, имайки предвид годината на антикомунистическата Кадифена революция в Чехословакия.
Преди Фицо беше по-прагматичен. По време на първия си четиригодишен мандат като министър-председател Словакия беше приета в безвизовото Шенгенско пространство на ЕС през 2007 г. и прие еврото като национална валута през 2009 г. След падането на правителството, което смени неговото, Фицо се върна на поста през 2012 г. Той неуспешно се кандидатира за президент през 2014 г. и си върна премиерския пост през 2016 г., но беше принуден да подаде оставка две години по-късно след убийството на разследващия журналист Ян Куциак и неговата годеница.
Малко преди смъртта си Куциак пише за предполагаеми връзки между италианската мафия и хора, близки до Фицо, и за корупционни скандали, свързани с партията на Фицо. Убийствата предизвикаха големи улични протести и доведоха до разпадането на коалиционното правителство на Фико. Заместникът на Фицо в Smer, Петер Пелегрини, пое поста министър-председател.
Опетненият от скандал Смер, водейки кампания с антимигрантски билет, загуби изборите през 2020 г. и се озова в опозиция, като Пелегрини напусна Фицо, за да създаде нова лява партия, Гласът. Четирипартийното коалиционно правителство, което пое управлението, превърна борбата с корупцията в основен фокус.
Десетки висши служители, полицаи, съдии, прокурори, политици и бизнесмени, свързани със Смер, са осъдени за корупция и други престъпления.
Самият Фицо беше изправен пред наказателни обвинения миналата година за създаване на престъпна група и злоупотреба с власт, но проруският генерален прокурор на Словакия се намеси и отхвърли обвинението.
Почти всички обществени проучвания предричат, че Смер ще се класира на първо място на предсрочните парламентарни избори с около 20% от гласовете. Тогава Фицо ще се нуждае от подкрепата на други партии, за да състави правителство. Той каза, че се надява да обедини усилията си с Гласа. Друг вариант би била Републиката, крайнодясна група, която в момента събира 5-10% от гласовете на избирателите според проучванията. Ултранационалистическата Словашка национална партия е друга възможност. Месезников от Института за обществени въпроси коментира:
„Неговата силна мотивация е да избегне наказателно разследване. Връщането му на власт ще бъде проблем за Словакия във всеки аспект.“
Фицо заплаши след изборите да уволни следователите в Националната криминална агенция и специалния прокурор Даниел Липсич, които разследват най-тежките престъпления и корупция.
Фицо обеща да бъде по-суверен в изразяването на възгледите си, но уточни, че не възнамерява да изведе страната си от ЕС или НАТО. Той предупреди:
„Международната общественост трябва да знае, че НАТО в момента е изключително непопулярен в Словакия.“
И прогнозира:
„Ако днес проведем референдум, мога да гарантирам, че хората ще кажат „не“ на НАТО.“
