Докато Китай ограничава книжарниците си, китайските книжарници процъфтяват в чужбина

Ю Миао се усмихва, докато стои сред 10 000 книги, подредени на редици бамбукови рафтове в новооткритата му книжарница, пише „Асошиейтед прес“. Тя се намира в оживения квартал Дюпон Съркъл във Вашингтон, далеч от последното му място в Шанхай, където преди 6 години китайското правителство го принуждава да прекрати дейността си.

„Тук няма натиск от страна на властите“, признава Ю, собственик на „ JF Books“, единствената китайска книжарница във Вашингтон. Мъжът е категоричен:

„Искам да живея без страх.“

Независимите книжарници се превърнаха в ново бойно поле в Китай, обхванати от репресиите на управляващата комунистическа партия срещу инакомислието и свободата на изразяване. „Асошиейтед прес“ установи, че само през последните няколко месеца във втората по големина икономика в света са били затворени или са били набелязани за затваряне поне десетина книжарници, което свива и без това ограниченото пространство за свобода на печата. Един собственик на книжарница е бил арестуван преди повече от четири месеца.

Репресиите имат смразяващ ефект върху издателската индустрия в Китай. Книжарниците са широко разпространени в Китай, но много от тях са държавна собственост. Независимите книжарници се управляват от сложен набор от правила, като според собствениците на книжарници сега се следи по-агресивно за спазването на строгия контрол. Печатниците и уличните търговци също са изправени пред по-строги държавни инспекции от страна на Националната служба за борба с порнографията и незаконните публикации.

Службата не отговори на исканията за интервю от „Асошиейтед прес“. Министерството на външните работи на Китай в изявление за медията изтъкна, че не знае за репресии срещу книжарниците.

Ю не е единственият, който изнася бизнеса си от страната. През последните години китайски книжарници се появиха в Япония, Франция, Нидерландия и други части на САЩ в резултат както на по-строгия контрол в Китай, така и на нарастващите китайски общности в чужбина.

Китайските власти са предпазливи не само заради съдържанието на книгите. В много общности книжарниците са културни центрове, в които се насърчава критичното мислене и разговорите могат да се насочат към политиката и други теми, които не са желани от властите.

Арестуваният собственик на книжарницата е Юан Ди, наричан още Яньоу, основател на Jiazazhi, артистична книжарница в Шанхай и Нинбо на източното крайбрежие на Китай. Той е бил отведен от полицията през юни, според Джоу Юлиегуо, който е затворил собствената си книжарница в Шанхай през септември. Арестът на Юан беше потвърден и от други двама души, които отказаха да бъдат назовани от страх от отмъщение. Обвинението срещу Юан е неясно.

Служител на Бюрото за култура, радиотелевизия и туризъм в Нинбо, което контролира книжарниците, отказа коментар, като отбеляза, че случаят се разследва. Полицията в Нинбо не е отговорила на молбата за интервю.

Майкъл Бери, директор на Центъра за китайски изследвания в Калифорнийския университет, заяви, че бавната китайска икономика може да накара правителството да упражнява по-голям контрол. Ето какво заяви Бери:

„Правителството може би смята, че сега е моментът да бъде по-предпазливо и да контролира този вид дискусии по отношение на това, което хората консумират и четат, за да се опита да потуши евентуални размирици и да ги потуши още в зародиш.“

Собствениците на книжарници са изправени пред двоен натиск, добавя Бери. Едната е политическата репресия, а другата е глобалното движение, особено сред младите хора, към цифровите медии и отдалечаване от печатните издания.

Уанг Инсин продава книги втора употреба в Нинбо в продължение на почти две десетилетия, преди да му бъде наредено да затвори през август. Местните служители информират Уанг, че няма лиценз за издателска дейност, въпреки че няма право да го получи като продавач на книги втора употреба.

Избледнели очертания маркират мястото, където някога е висял надписът за книжарницата на Фати Уанг. На прозореца на книжарницата с черен спрей са изписани следните думи: „Временно затворена“.

„Насърчаваме културата, не правя нищо лошо, нали? Просто продавам няколко книги и популяризирам културата“, казва Уанг, завързвайки сноп книги с кафява опаковка и бял найлонов конец. И добавя:

„Тогава защо не ме оставите на мира?“

Половин дузина други хора тежко натоварват кашони с книги в задната част на един микробус. Книгите, каза Уанг, се продават на собственици на кафенета и барове, които искат да направят малки библиотеки за своите посетители. Някои от тях щели да бъдат изпратени в склад в Анхуей. Останалите, каза той, щели да бъдат изпратени в пункт за рециклиране, където щели да бъдат раздробени и унищожени.

Книжарниците не са единствената мишена. Централните власти са предприели мерки и срещу други места като печатници, интернет барове, игрални зали и улични търговци. По данни на китайските власти в цялата страна са извършени строги проверки.

Според правителствен документ властите в Шанхай проверяват печатници и книжарници, търсейки „печатане, копиране или продажба на незаконни публикации“. Това показва, че властите не само забраняват продажбата на някои публикации, но и проследяват процеса на отпечатването им. Те са установили, че някои печатници не са „регистрирали съдържанието на копията, както се изисква“, и са изискали от тях бързо да отстранят проблема.

В Шаоян, град в южната част на Китай, властите съобщиха, че ще се „борят с вредните публикации в съответствие със закона“.

Комунистическата партия има различни правомощия да контролира кои книги са достъпни. Всяко издание, което няма китайски стандартен книжен номер, се счита за незаконно, включително самопубликуваните книги и тези, внесени без специални лицензи. Книгите могат да бъдат забранени дори и след публикуването им, ако ограниченията по-късно бъдат затегнати – често по неясни причини – или ако авторите кажат нещо, което притеснява китайските власти. Въпреки тези ограничения и репресиите срещу съществуващите книжарници, все повече книжарници отварят врати. Не са налични актуални данни, но проучване на Bookdao, медийна компания, която се фокусира върху книжната индустрия, показва, че през 2020 г. в Китай са открити над два пъти повече книжарници, отколкото са затворени.

Лиу Сули, който ръководи All Sages Books в Пекин повече от три десетилетия, казва, че в бранша има много идеалисти. Въпреки предизвикателства, пред които са изправени ентусиастите, Лиу е категоричен:

„Всеки, който чете, мечтае да има книжарница.“

В много случаи тези мечти се сбъдват извън Китай. Ю и други китайски книжари по света зареждат рафтовете си с книги от Хонконг, Тайван и континентален Китай, както и с книги, издадени на местно ниво.

Джан Дзипин, основател на „Nowhere“, книжарница в Тайван и Тайланд, споделя, че има нарастващо търсене на книги от мигранти, напуснали Китай след пандемията от COVID-19. Джан подчертава:

„Те не просто искат да говорят свободно английски или японски, за да се впишат в обществото, а искат културна автономия. Искат повече места за общуване. Не непременно книжарница, а в какъвто и да е формат – галерия или ресторант.“

Ли Ицзя е 22-годишна студентка, която пристига във Вашингтон от Пекин през август. Една неделна сутрин тя се разхожда из JF Books, където намира заглавия на китайски и английски език. Тя твърди, че китайската книжарница е като „друг свят в балон“, който помага на критичното ѝ мислене, тъй като ѝ позволява да чете книги и на двата езика. Ли добави още:

„Тя също така облекчава носталгията по дома, подобно на китайския ресторант.“

Затварянето на книжарниците води собствениците им към различни пътища. Някои попадат в затвора, други търсят работа, за да изхранват семействата си. Някои започват да пътуват, за да оставят цензурата зад гърба си.

След като затваря книжарницата си в Шанхай, 39-годишният Джоу се премества в Лос Анджелис, но все още не е решил каква ще бъде следващата му стъпка. Той разказва, че неговата напълно лицензирана независима книжарница, в която се продават книги за изкуство и самопубликувани творби на художници и преводачи, е била глобена с хиляди долари, а той е бил разпитван повече от дузина пъти през последните четири години. Виждал е колеги в затвора за продажба на „незаконни издания“. Всички художници и преводачи на самопубликувани книги, с които е работил, са го помолили да свали творбите им след предупрежденията на местните власти.

Джоу обясни, че не може да се справи с по-нататъшния тормоз Според него това е все едно да „контрабандира наркотици, вместо да продава книги“.

Мъжът изтъкна, че съществуването на неговата книжарница е било „бунт и съпротива“, които вече ги няма.  

Очаква се през 2025 г. световният пазар на луксозни стоки да се свие