Билбордове в столицата на Иран обявяват, че жените трябва да носят задължителните си забрадки в чест на майките си, предава „Асошиейтед прес“. Но може би за първи път от хаотичните дни след Ислямската революция в Иран през 1979 г. повече жени – и млади, и стари – избират да не го правят.
Подобно открито неподчинение идва след месеци на протести заради смъртта през септември на 22-годишната Махса Амини в ареста на моралната полиция на страната, защото носеше твърде разхлабен хиджаб. Докато демонстрациите изглеждат охладнели, изборът на някои жени да не покриват косите си на обществени места поставя ново предизвикателство пред теокрацията в страната. Отблъскването на жените също разкрива разколите в Иран, които бяха завоалирани от десетилетия.
Властите отправиха правни заплахи и затвориха някои фирми, обслужващи жени, които не носят хиджаб. Полицаи и доброволци издават устни предупреждения в метрото, летищата и на други обществени места. Текстовите съобщения са били изпратени на шофьори, в колите на които е имало жени без покривало.
Въпреки това анализаторите в Иран предупреждават, че правителството може да възобнови недоволството, ако настоява твърде много за спазване на тези рестрикции. Протестите избухнаха в труден момент за Ислямската република, която в момента се бори с икономически проблеми, породени от противопоставянето ѝ със Запада заради бързо напредващата ѝ ядрена програма.
Някои жени споделиха, че са търпели достатъчно и затова са излезли на улицата – независимо от последствията. Те казват, че се борят за повече свобода в Иран и по-добро бъдеще за дъщерите си. Някои предполагат, че нарастващият брой жени, които се присъединяват към техните редици, може да затрудни властите да отблъскват тълпите.
„Искат ли да закрият всички предприятия?“ пита Шервин, 23-годишна студентка, чиято къса, накъсана коса се развяваше от вятъра наскоро в Техеран.
„Ако отида в полицейски участък, ще затворят ли и него?“
Все пак младите жени се притесняват от риска. Интервюираните жени са посочили само собствените си имена от страх от последствия. 29-годишната Вида споделя, че решението на нея и две нейни приятелки вече да не покриват косите си на обществени места е нещо повече от отричане на забрадките. Тя е категорична:
„Това е послание към правителството. Оставете ни на мира!“
Иран и съседен Афганистан, контролиран от талибаните, са единствените страни, в които хиджабът остава задължителен за жените. Преди избухването на протестите през септември беше рядкост да се видят жени без забрадки, въпреки че някои от време на време оставяха хиджаба си да падне до раменете им. Днес в някои райони на Техеран е рутинно да се виждат жени без забрадки.
За религиозните мюсюлманки покривалото на главата е знак за благочестие пред Бог и скромност пред мъжете извън техните семейства. В Иран хиджабът – и всеобхватният черен чадор, носен от някои – също отдавна е политически символ.
Иранският владетел Реза Шах Пахлави през 1936 г. забранява хиджаба като част от усилията си да се насочи към Запада. Забраната приключва пет години по-късно, когато синът му шах Мохамед Реза Пахлави поема управлението. Все пак много ирански жени от средната и висшата класа избраха да не носят хиджаб.
До Ислямската революция от 1979 г. някои от жените, които помогнаха за свалянето на шаха, прегърнаха чадора, наметало, което покрива тялото от главата до петите, с изключение на лицето. Изображенията на въоръжени жени, обвити в черни дрехи, станаха позната гледка за американците по време на превземането на посолството на САЩ и кризата със заложниците по-късно същата година. Но други жени протестираха срещу решението на великия аятолах Рухола Хомейни, който нареди да се носи хиджаб на обществени места. През 1983 г. тази заръка става закон, прилаган с наказания, включително глоби и два месеца затвор.
Четиридесет години по-късно жените в централен и северен Техеран могат да бъдат видени всеки ден без забрадки. Докато първоначално правителството на Иран избягваше пряка конфронтация по въпроса, през последните седмици то все повече огъва правомощията на държавата в опит да ограничи практиката.
В началото на април върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей заяви, че „премахването на хиджаб не е ислямско или политически допустимо“. Хаменей твърди, че жените, които отказват да носят хиджаб, са манипулирани. Той обяснява:
„Те не знаят кой стои зад тази политика на премахване и борба с хиджаба. Шпионите на врага и шпионските агенции на врага преследват този въпрос. Ако знаят за това, определено няма да участват в това.“
Твърдолинейните медии започнаха да публикуват подробности за „неморални“ ситуации в търговски центрове, показвайки жени без хиджаб. На 25 април властите затвориха 23-етажния търговски център Opal в северен Техеран за няколко дни, след като жени с разпръснати коси бяха видени да прекарват време заедно с мъже в зала за боулинг.
„Това е колективно наказание“, признава 32-годишният продавач в магазин за дрехи в мола Нодинг Касра и пита:
„Затвориха мол със стотици работници заради косите на някои клиенти?“
Полицията е затворила над 2000 предприятия в цялата страна заради допускането на жени, които не носят хиджаб, включително магазини, ресторанти и дори аптеки, според реформаторския вестник Shargh. Мохсен Джалалпур, бивш заместник-ръководител на Иранската търговска камара, направи следния коментар:
„Това е игра без загуба за бизнеса. Ако те предупредят (жените) да не носят хиджаб според заповедите на властите, хората ще ги бойкотират. Ако откажат да се съобразят, правителството ще ги затвори.“
Биджан Ащари, който пише за иранската политика, предупреди, че собствениците на фирми, които са запазили мълчание по време на протестите, вдъхновени от Махса Амини, сега могат да се надигнат.
Междувременно държавни служби вече не предоставят услуги на жени, които не покриват косата си, след като някои го направиха през последните месеци. Ръководителят на федерацията по лека атлетика на страната Хашем Сиами подаде оставка този уикенд, след като някои участнички в полумаратон за жени в град Шираз се състезаваха без хиджаб.
Има признаци, че репресиите могат да ескалират.
Някои духовници призоваха разполагащите войници, както и изцяло доброволческите сили Basij на паравоенната Революционна гвардия на Иран, да наложат закона за хиджаба. Съобщава се, че в понеделник гвардията е заловила иранска рибарска лодка, превозваща жени, които не носят хиджаб, близо до остров Ормуз, според полуофициалната информационна агенция Fars.
Полицията също така казва, че камерите за наблюдение с „изкуствен интелект“ ще открият жени, които не носят покривало на главата си. Хлъзгаво видео, споделено от ирански медии, предполага, че записите от камери за наблюдение ще бъдат съпоставени със снимки за самоличност, въпреки че не е ясно дали такава система работи в момента. Базираният в Техеран политически анализатор Ахмад Зейдабади заяви:
„Борбата за хиджаба ще остане в центъра на вниманието, освен ако правителството не постигне разбирателство със световните сили относно ядрената сделка и облекчаването на санкциите.“
Но дипломацията е в застой и антиправителствените протести могат да се разширят, каза той. Хиджабът „ще бъде основният проблем и борбата няма да бъде само за шалове“.
33-годишната Сорая сподели, че вече се бори за по-мащабна цел, като ходи без забрадка.
„Не искам дъщеря ми да бъде под същия идеологически натиск, през който преживяхме аз и моето поколение“, призна тя, докато оставяше 7-годишната си дъщеря в основно училище в централен Техеран.
„Това е за по-доброто бъдеще за дъщеря ми.“
