Ако искате да имате продоволствена сигурност, яжте по-малко месо, съветва нов доклад, цитиран от „Politico“. Когато през 1958 г. Сико Мансхолт от Нидерландия става първият европейски комисар по земеделие, земеделските производители на континента са изправени пред съвсем различна ситуация от тази днес, пише
В следвоенния период чиновниците са се фокусирали върху гарантирането на наличността на храна, повишаването на производителността с по-добри торове и пестициди, защитата на доходите на фермерите с фиксирани цени и изяждането на разликата, за да се намали цената на хляба за потребителите. Създадената през 1962 г. Обща селскостопанска политика на Маншолт направи всичко това и дори повече.
Въпреки това в края на кариерата си холандецът е разбрал какви екологични и икономически вреди нанася Общата селскостопанска политика. Деградацията на почвите, замърсяването на водите и загубата на биоразнообразие унищожаваха екосистемите, а субсидиите, основани на производството, пораждаха прословутите „езера от вино“ и „планини от масло“ от стоки, които трябваше да бъдат унищожени или изхвърлени на чуждите пазари.
Оттогава много неща се промениха. Но и много неща са останали същите.
Настоящата Обща селскостопанска политика е най-благоприятната за климата досега, пълна с екосхеми и екологични правила. Въпреки това тя все още не успява да се справи с нарастващите емисии на парникови газове и намаляването на видовете. Пакетът от 55 млрд. евро годишно обогатява милиардерите и обеднява дребните стопани. Фермерите остаряват, а децата им искат друг живот и оставят мигрантите да работят на полето срещу ниско заплащане.
На фона на тази криза миналата седмица учени от университета Вагенинген – най-добрата селскостопанска институция в Европа – представиха годишната си лекция на Мансхолт, както и доклад от 80 страници за основните дилеми, засягащи земеделието в Европейския съюз.
Ето четирите основни извода:
- Автаркията е възможна …
Това ще бъде музика за ушите на европейските политици, които все повече се тревожат за продоволствената сигурност. Разбира се, това е предимно паникьорство, предизвикано от лобитата на земеделските производители, които твърдят, че свръхрегулирането на околната среда може да доведе до празни рафтове в супермаркетите.
Всъщност европейският хранително-вкусов сектор е доста самодостатъчен. Коефициентът му на зависимост – делът на вноса на храни и суровини по стойност – е около 10%, което е доста под нивото на технологиите и транспорта, според доклада. Блокът е нетен износител, който изпомпва основни продукти като месо, млечни продукти и зърнени храни и внася допълнителни продукти като кафе, какао и тропически плодове.
Проблемът не е в наличието на храна, а в нейната достъпност, която няма да бъде решена с повече производство. По-скоро е необходимо да се справим с прекомерната зависимост от определени производствени ресурси, които са нестабилни по отношение на цените, а именно фуражи, торове и енергия.
Над 80% от соята, която е основен фураж за свине, пилета и крави, идва от Бразилия и Аржентина. От трите вида торове, 30% от нашия азот разчита на чуждестранни изкопаеми горива. Над 60 % от добиваните фосфати са от Мароко. Почти 90 % от добивания поташ е от Беларус и Русия.
Брюксел може частично да намали тези зависимости и наистина се опитва да го направи. Предстоящата Стратегия на ЕС за протеините има за цел да повиши отглеждането на соя в Италия и Франция, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща през първите 100 дни от втория си мандат да бъде приета Сделка за чиста промишленост, която, наред с други неща, ще стимулира производството на зелен азот за производство на азотни торове. Ето какво се казва в доклада:
„Европейският съюз би могъл да произвежда достатъчно храна… за изхранване на населението си, при условие че се увеличи производството на протеинови култури и маслодайни семена.“
Но има и уловка.
- … стига да ядем по-малко месо
Популацията на селскостопанските животни намалява с няколко процента годишно. И все пак, ако те не намалеят драстично – тъй като потребителите преминават към растителна храна – в Европа просто няма достатъчно земя, за да се отглежда цялата им храна, се казва в заключението на доклада. От всички растения, произведени в Европа – за храна, фураж, текстил, дървесина, биогорива и биопластмаси – 60% отиват за отглеждане на селскостопански животни. По време на лекцията Хариет Бос, старши изследовател във Вагенинген, изтъква:
„Тази летва е огромна. И ако търсите място за маневриране, може би то е там.“
Преживните животни като крави, овце и кози се нуждаят от десетки калории от растителни култури, за да се получи една калория месо. Свинете са малко по-ефективни, но те ядат по-малко трева от преживните животни, което означава, че са много по-интензивни по отношение на соята. Най-добре се справят птиците, които превръщат фуража в месо с много по-малко отпадъци. Това означава, че консумацията на бяло месо може да остане стабилна, но червеното трябва да намалее бързо.
„Необходимо е преминаване към по-устойчиви модели на потребление“, обобщава докладът, като отбелязва, че това е от решаващо значение и от гледна точка на здравето и климата. Гражданите на ЕС консумират средно 40% повече протеини от препоръчителното, което значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания и различни видове рак.
Същевременно на животновъдството се падат 85% от селскостопанските емисии в ЕС, които през последните години трудно могат да бъдат намалени. Политическото влияние на отрасъла му осигури почти пълно освобождаване от целите в областта на климата, като длъжностните лица на ЕС забавиха или отложиха ключови законодателни актове относно устойчивото хранене и агрохимикалите след протести на фермери от целия блок.
- Диетата не е само индивидуален избор
Миналата седмица Кристоф Хансен, номиниран за комисар по земеделието на ЕС, заяви, че консумацията на месо е индивидуален избор, в който законодателите не трябва да се месят. Пред законодателите по време на изслушването си пред комисията по земеделие на Европейския парламент той подчерта:
„Мисля, че е много трудно да се каже и наложи отгоре надолу кой какво трябва да яде.“
Най-добрите европейски експерти в областта на хранително-вкусовата промишленост не са съгласни с това.
„Колебанието да се намесим в избора си на храни е в рязък контраст с общоприетото използване на ценови стратегии за намаляване на търсенето на [изкопаеми] горива, както и на тютюн и алкохол“, се отбелязва в документа на Wageningen. Според становището:
„Необходими са интервенции, които да подкрепят поведението на потребителите към по-здравословно и устойчиво хранене.“
Разбира се, действията трябва да бъдат целенасочени и ненатрапчиви, като се има предвид, че „общественото насочване на потребителското поведение“ остава „социално и политически деликатен въпрос“. Данъците върху месото, каквито Германия планира, могат да бъдат разумни на теория, но да се окажат политически токсични. Ребалансирането на субсидиите е по-изтънчена алтернатива: Например над 80 % от ОСП подпомага животновъдството.
Това се отнася и за образователните кампании, правилното етикетиране и „непреки стратегии като обвързващи споразумения“ с производителите и търговците на дребно.
- Трябва да обмислим деиндустриализация на животновъдството
По-голямата част от месото в Европа сега идва от фабрични ферми, които изпускат химикали в почвите и реките, засилват разпространението на болести по животните и антибиотична резистентност и нарушават хуманното отношение към животните. Производството на фуражи „ще продължи да се конкурира и с производството на култури, подходящи за консумация от човека“.
Имайки предвид това, изследователите от Вагенинген представят „алтернативна визия за животновъдството“. Планът включва много по-малки стада, отглеждани в райони, неподходящи за обработваеми площи (като планините), или в близост до зони с голям поток от отпадъци (като преработвателни, производствени или дистрибуторски предприятия), които да се хранят с отпадъци и „суровини“. В доклада се посочва:
„При този по-кръгов подход основната роля на животните ще бъде да преобразуват тези нечовешки хранителни потоци, като броят на животните в даден регион ще се определя от наличието на тези ресурси.“
Швейцария забранява покриването на лицето на обществени места, включително бурки
