Замърсяването с пластмаса представлява глобална извънредна ситуация, която се нуждае от стабилен договор на ООН, сочи проучване, цитирано от „BBC“. Агенцията за разследване на околната среда (EIA) твърди, че има каскада от доказателства за вреда от пластмасите. Тя твърди, че заплахата от пластмасово замърсяване е почти еквивалентна на изменението на климата.
Въздухът, който дишаме сега, съдържа пластмасови микрочастици, пластмаса има в арктическия сняг, пластмаса в почвата и в храната ни. Съобщава се например, че около 20 слона в Тайланд са загинали, след като са яли пластмасови отпадъци от сметище. Авторите на доклада призовават държавите да се споразумеят за договор на ООН със задължителни цели за намаляване както на производството на пластмаса, така и на отпадъците. Том Гамидж от EIA заяви:
„Има смъртоносен тиктакащ часовник, който бързо отброява. (…) Ако тази приливна вълна от замърсяване продължи без контрол, очакваната пластмаса в моретата до 2040 г. може да надвиши общото тегло на цялата риба в океана.“
Организацията на обединените нации /ООН/ идентифицира три екзистенциални заплахи за околната среда – изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването – и заключи, че те трябва да бъдат преодолени заедно.
Многостранните споразумения относно загубата на биологично разнообразие и климата съществуват от близо 30 години (въпреки че не успяха да спрат емисиите на CO2 или да защитят природния свят).
Идеята за специален договор за пластмаси среща отпор от някои нации през последните години. Твърди се обаче, че повече от 100 държави, включително Обединеното кралство, подкрепят предложението за договор на следващата Асамблея на ООН по околната среда през февруари и март. Източници твърдят, че явната опозиция отслабва, въпреки че има спор относно това колко строг трябва да бъде договорът и дали трябва да бъде правно обвързващ или доброволен.
Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че към момента САЩ подкрепят глобално споразумение, на което преди се противопоставяше бившият президент Доналд Тръмп. Не е ясно обаче дали той може да получи одобрение от Конгреса, тъй като повечето пластмаси са направени от нефт и газ – и двете се произвеждат в САЩ.
Твърди се, че Япония се опитва да намали амбицията на договора. Арабските държави от Персийския залив и Китай засега мълчат. Китай произвежда най-много „необработена пластмаса“, въпреки че САЩ и Обединеното кралство се смятат за най-големите производители на отпадъци на човек. Стартирайки доклада за ОВОС, Гамейдж подчерта:
„Видимата природа на замърсяването с пластмаса предизвика огромно обществено безпокойство, но по-голямата част от въздействието на замърсяването с пластмаса са невидими.“
И беше категоричен:
„Вредите, нанесени от необузданото свръхпроизводство на необработени пластмаси и техния жизнен цикъл, са необратими – това е заплаха за човешката цивилизация и основната способност на планетата да поддържа обитаема среда. Става почти толкова сериозна, колкото заплахата от изменението на климата.“
Проф. Ричард Томпсън от университета в Плимут, орган по пластмасите, каза пред BBC News, че договорът на ООН трябва да се фокусира върху анализа на пълния жизнен цикъл на пластмасите. Той каза:
„Основната причина за проблема се корени в неустойчивите нива на производство и потребление. Застъпничеството на политики, които просто насърчават използването на пластмаси, които са рециклируеми, няма да бъде ефективно, освен ако няма местна инфраструктура за събиране, разделяне и рециклиране на тези пластмаси. (…) Полициите за насърчаване на използването на компостируеми пластмаси ще бъдат ефективни, само ако има подходяща местна инфраструктура за справяне с този поток от отпадъци“.
Говорител на Британската федерация по пластмаси каза пред „BBC News“:
„Пластмасата е лек, безопасен и енергийно ефективен материал и простата ѝ замяна с алтернативи често може да има отрицателни последици за околната среда, както и последици за здравето и безопасността.“
„Неприятните сцени на измиване на пластмасови отпадъци в океаните по света са пряк резултат от неправилно управлявани пластмасови отпадъци в много области и ако искаме да направим разлика, тук трябва да се съсредоточим върху това.“
Изследователят по пластмаси Трисия Фарели от университета Маси в Нова Зеландия каза пред „BBC News“, че петролните и газови фирми, които произвеждат суровината за повечето пластмаси, се стремят да насочат вниманието си към пластмасовите отпадъци, а не върху производството на пластмаса като цяло. Тя каза:
„Въпросът сега е как ще изглежда този договор? Ще има ли слаба форма, която се фокусира върху управлението на морски отпадъци и отпадъци? Или ще има резолюция, която включва пълния жизнен цикъл на пластмасите, включително правото на добив и производство чрез саниране на наследственото замърсяване?“
Тя се съгласи, че са необходими повече научни изследвания, за да се определи токсичността на пластмасите, но твърди, че забавянето е опасно. Фарели допълни:
„Науката е сравнително нова по отношение на редица въздействия на замърсяването с пластмаси и някои неща от науката са сложни. Но има повече от достатъчно доказателства, за да знаем, че трябва да действаме спешно, за да предотвратим по-нататъшни невъзстановими щети, причинени от замърсяването с пластмаси.
Ханс Петер Арп, професор по химия в Норвежкия университет за наука и технологии, се съгласи, че има много неизвестни, но твърди, че замърсяването с пластмаса вече нарушава това, което е известно като планетарна граница – праг, който не трябва да се прекрачва поради риск за човечеството . Той каза пред BBC News:
„Моите колеги и аз твърдяхме, че замърсяването с пластмаса отговаря на трите критерия за заплаха от планетарна граница: 1) увеличаваща се експозиция, 2) необратимо присъствие в глобалната екосистема, 3) доказателство, че причинява екологична вреда и че тази вреда ще се увеличи с пластмасовите емисии.“
Арп допълни:
„Рационалният отговор на глобалната заплаха, породена от натрупващото се и лошо обратимо замърсяване с пластмаса, е бързото намаляване на потреблението на първични пластмасови материали, заедно с международно координирани стратегии за управление на отпадъците.“
Въпреки че същите големи фирми се съпротивляват на строги глобални правила, други подкрепят тази идея. Една група, plasticpollutiontreaty.org, приканва фирмите да се присъединят към строги стандарти, за да осигурят равни условия за пластмасовия бизнес.
