Армията на Мианмар произвежда широка гама от оръжия, които да използва срещу собствения си народ, благодарение на доставките от компании в най-малко 13 страни. Това издадоха бивши висши служители на ООН, цитирани от „BBC“.
САЩ, Франция, Индия и Япония са сред посочените държави, въпреки водените от Запада санкции, предназначени да изолират Мианмар. В доклада се казва, че домашно произведените оръжия се използват за извършване на зверства срещу онези, които се противопоставят на военните.
Мианмар е обхванат от насилие след военния преврат през февруари 2021 г. Противниците на преврата, който свали избраното правителство, се присъединиха към етнически бунтовнически групи в съпротива срещу военното управление. Специалният консултативен съвет по доклада на Мианмар отбелязва, че няколко държави-членки на ООН продължават да продават оръжия на военните. В него се казва:
„Също толкова важен фактор обаче е фактът, че въоръжените сили на Мианмар могат да произвеждат в страната различни оръжия, които се използват за насочване към цивилни.“
Посочените фирми доставят на армията на Мианмар суровини, обучение и машини, се казва в доклада, а произведените в резултат на това оръжия не се използват за защита на границите.
„Мианмар никога не е бил нападан от чужда държава“, обяснява Янгхи Лий, бивш специален докладчик на ООН по правата на човека и един от авторите на доклада.
„И Мианмар не изнася никакви оръжия. От 1950 г. произвежда свои собствени оръжия, за да ги използва срещу собствения си народ.“
Официално повече от 2600 души са били убити от военните след последния преврат. Смята се обаче, че реалният брой на загиналите е 10 пъти по-висок. Соу Уин Тан, ръководител на службата за „BBC“ за Бирма, обяснява:
„Когато започна… изглеждаше, че военните могат да надвият тези нововъзникващи опозиционни движения, но приливът се обърна малко през последните месеци и седмици.“
И още:
„Това, което липсва на опозицията, е въздушната мощ, с която хунтата на Мианмар разполага.“
Тежестта на санкциите и международната изолация, наложени след преврата, не са спрели управниците на Мианмар да произвеждат множество оръжия, включително снайперски пушки, противовъздушни оръдия, ракетни установки, гранати, бомби и противопехотни мини.
Заедно с Янгхи Лий, докладът е написан от Крис Сидоти и Марзуки Дарусман, и двамата от Независимата международна мисия на ООН за установяване на факти в Мианмар. От техните работни източници изтекоха военни документи заедно с интервюта с бивши войници и сателитни изображения на фабриките. Снимките също са безценни: изображенията, направени през 2017 г., доказват, че местно произведените оръжия са били използвани преди преврата. На тях се виждат войници, носещи произведени в Мианмар пушки по време на клането в Ин Дин, когато войските на Мианмар убиха 10 невъоръжени етнически рохингия.
„Съвсем наскоро имахме кланетата, извършени в района на Сагаинг“, обяснява Крис Сидоти, който визира „по-специално бомбардирането и обстрела на училище, което доведе до смъртта на редица деца и други“. По думите му:
„Оръжията, които бяха открити, или… гилзите за военна артилерия, които бяха намерени по този повод, бяха ясно идентифицирани като идващи от тези производствени предприятия.“
Смята се, че част от оборудването, използвано за производството на оръжия, идва от Австрия. Високопрецизни машини, произведени от австрийския доставчик GFM Steyr, се използват на няколко места, казва Специалният консултативен съвет, за производството на оръжейни цеви.
Когато машините се нуждаят от поддръжка, те се изпращат до Тайван, където според съобщенията техници на GFM Steyr ги възстановяват, преди да бъдат върнати в Мианмар. В доклада се казва, че не е ясно дали техниците на австрийската компания са наясно, че работят върху неща, които ще бъдат използвани в Мианмар.
GFM Steyr не отговори на искане на „BBC“ за коментар относно констатациите в доклада. Авторите на документа признават, че са разкрили само част от мрежата за производство на оръжия, но се смята, че редица държави са замесени:
- Суровините от Китай са проследени до производството на оръжия в Мианмар, включително мед и желязо, за които се смята, че идват от Китай и Сингапур
- Ключови компоненти като предпазители и електрически детонатори са проследени от компании в Индия и Русия с помощта на записи за доставка и интервюта с бивши военни източници
- Твърди се, че машините в оръжейните фабрики на Мианмар идват от Германия, Япония, Украйна и САЩ. Смята се, че софтуерът за програмиране на машините произхожда от Израел и Франция
- Сингапур изглежда функционира като транзитен център, се казва в доклада, като сингапурските компании действат като посредници за военните купувачи на Мианмар и външните доставчици.
В продължение на десетилетия военните на Мианмар са били обект на редица международни санкции, но те не са спрели производството на оръжия. Броят на фабриките се умножава – от около шест през 1988 г. до цели 25 фабрики днес.
„Международните санкции бяха много успешни“, казва Крис Сидоти и допълва:
„Няма санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, а само от отделни държави или групи държави.“
„Така че за много компании беше сравнително лесно да избегнат санкциите, като преминаха през други компании в страни, които не налагат санкции, или се свързаха с местни посредници в Мианмар.“
Засега изглежда, че Мианмар не изнася оръжия за други страни. Въпреки това, страната демонстрира набор от оръжия на търговски панаир на тайландски оръжия през 2019 г. Куршуми, бомби и гранатомети бяха спретнато подредени по рафтовете на изложението на панаира. Ронан Лий, докторант в университета Лафбъро в Лондон, коментира:
„Животът в Мианмар за обикновените хора е невероятно труден. Мианмар не функционира като жизнеспособна държава и мисля, че е близо до вътрешен държавен колапс.“
„Възможността за международната общност, която се грижи за народа на Мианмар, сега е да кажат на военните, че не могат да продължат да създават оръжия, които ще използват срещу цивилни.“
